Когато човек поизлезе от нормалния си ритъм и обичайните си занимания  не по своя воля, си дава сметка, колко е хубав всъщност животът! Обичайния живот. Ежеднението с все ежчетата му.

Почти месец не ми беше възможно да се занимавам с хартиените светове, но лека - полека пак опитвам да правя разни неща. Дребнички, колкото успея. Опитвам да направя едно мъниче, което да скрия в орехова черупка. Засега успях да го докарам до палец на височина. Един Палечко. 



Няколко следколедни украси с птичета. Може и на съвсем обикновени клончета да се люлеят. И на винени тапи да кацат! И на ревери, и на шалове също :)

















Времето е почти пролетно. Вчера видях кълвач, които подсвиркваше на едно дърво на централна градска улица, а днес над общината кряскаха и прелитаха чайки. Враните им отговаряха. Абсолютна птича суматоха! Вятърът е виновен! Такъв калпазанин! Да обърка така сезоните :)