Всичко днес ми изглежда напълно безсмислено,
всички приказки - адски излишни.
Да си пея валерианско-приспивно на мислите,
 се опитвам, да бягам из книжките.

Да си давя сърцето в красиви представи,
да не си пускам в скута ръцете -
разни дребни вещички да правя, и правя -
жълти пиленца в мрака да светят.

Жълти армии (пип)минзухари в този март
със тревоги тропосан...
В този свят, изнемогнал от лъжи и коварство,
не успявам да бъда ядосана,
а и гневна отдавна не умея да бъда -
жълто-гневното се износи.

Пращам пиленца от несвъртъци -
милост божа за нас да изпросят.