Преди няколко месеца се увлякох по техниката папиемаше. Случайно стана - попадна ми клипче как да си направя чайник от ролка на ролон и хартия  - хвана ме, обичам да пробвам, да се опитам и понякога съм до там. Обаче този път историята с папиемашето се разви и прерасна в едно ново увлечение. Открих ватното - памучното папиемаше ( май няма такъв термин, но техниката е сходна) и от средата на октомври - около два месеца вече, голямата част от времето ми отива за играчки от памук и папиемаше. Голяма игра пада, По принцип от години, месец преди новата година майсторя някакви украси и дреболии за подаръци - същинско усърдно джудже, но толкова навътре не съм приемала нещата и до такива дъна и висини на опитите не съм се спускала. Издигала :) Мноого ми е интересно, все още! Направих един кашон кукли и други разни нещица, кои по-стават, кои - изобщо не стават. А няколко си ми харесват! 

Преди време прочетох думите, приписвани на Далай Лама - Планетата не се нуждае от голям брой  „успешни хора”.

Планета отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи и любящи от всякакъв тип. Тя се нуждае от хора, редом с които е хубаво да се живее. Планетата се нуждае от хора с Морал, които да направят света жив и хуманен. А тези качества нямат нищо общо с "успеха" като такъв, какъвто той се определя в нашето общество.

Ами, това е. Смятам, че излишъците любов най-добре се претворяват. И точно последните две години отчаяно се нуждаем от хора-реставратори на добрия стар свят. Мисля си, че папиемаше и памук е добро начало. Толкова ми е опротивяло всичко изкуствено и пластмасово...Доброто старо дърво...крехкото стъкло, естествено - хартия и памук...За рани и сняг :)  Сняг за рани.





първото ми пиленце от папиемаше върху ролка



Сова - варих папиемаше до тесто и основата е от него, отгоре е налепена по друга техника с лепило ( правя си вече клейстер от нишесте) и залепена върху коркова тапа. Радвам се, че почти всичко използвано е като преди сто години - освен боите. Опитвам и с естествени бои да оцветявам







Синигерчетата правих в събота и неделя - с основа топчета от папиемаше, обвити в памук - за лепило ползвах само белтък - съвсем естествени материали. Боите пак са изключение :) 







Първото ми ангелче от папиемаше - правила съм го на 25 октомври. Направих поне десетина различни, експериментирах. ПО това време ми попаднаха ватните играчки! Повече от три седмици ми отне първия опит - един дядо Мраз от 75 година * така ми изглежда :) Много ми се стори трудоемко и едва го довърших, но после...Мея ми прати 11 личица за кукли. Не вярвах, че ще ги направя. Направих ги за дни. След това опитвах сама да правя лица от папиемаше и памук. Нямам молдове - държа да не купувам всякакви улесняващи работата приспособления. Само памук и хартия, малко тел за основите - от медната тел за електромотори, дори нямам още специални бижутерски инструменти. Научих се да си правя лепило от картофено нишесте и вода, оня ден за пиленцата не ми се занимаваше да се плескам и ги налепих с един белтък. Идеално се лепи.




Това е друг свят. Обичам тези си убежища и съм благодарна на всички от които се уча, уча се непрекъснато! :) 

Само добавям една кукла на дъщерята, която наистина реставрирах. Подариха и я нашите в навечерието на 2004 година. Беше с порцеланови лице и крайници, облечена с рокля и шапка, обувки си имаше. Запазила съм я, но главата и беше откъсната, никакви дрехи не бяха останали и си поиграх да я поправя. Огромно удоволствие. Дори обувки от папиемаше и направих, макар на терлици да приличат :) 


 

 

С тези творения отново ме плени, както с рисуването върху керамика.
Не само се увличаш, но си много добра, защото го правиш с любов и вдъхновение!
Пиленца, ангелчета, сови, кукли всичко ми харесва!
Реставрираната кукла на дъщеря ти е не с терлички, а с кристални обувки. Но и с терлички ще е прелестна:).
Продължавай! Не загубвай интерес и любов И към това изкуство!
Щастливи и благословени да са празниците ти!

Благодаря :) Много неща искам да пробвам, да видя ще мога ли - с играчките от памук ми се виждаше много трудно преди месец-два, но ръцете се учат и сега вече направих напълно мои си кукли, вкл. лицата. Още не ми харесват, има какво да се желае и още да се надгражда, но имам напредък. Много бързо минава денят, така ме поглъща работата, че по седем-осем часа работя до вдървяване...винаги трябва да ми е интересно и така да ме запали, за да се получи нещо. Насила никога не се заставям дори да готвя. Светли рождественски дни! Здаве и радост за семейството ти!

Знам какво е да те "сърбят ръцете" и умът ти да работи с максимално КПД с нова идея и опит за надграждане.
Пожелавам ти напълно твои, авторски творби! Харесаш ли си ги веднъж, значи си успяла.
Светли и благословени Рождественски дни
на теб и цялото ти семейство!
Много здраве, късмет и творческо вдъхновение!

За много здрави и добри години! Мир и любов в дома ти, Кате!