Постинг
23.08.2022 14:40 -
Версии на слонче
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 6185 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2022 14:50

Прочетен: 6185 Коментари: 2 Гласове:
13
Последна промяна: 23.08.2022 14:50

Не е вересии, а версии - като Версия "Пеликан". Само че слонски. Слончета. Процесът по правенето им...Мислех си, че между "версия"и "верификация" свързващотто звено, общата сричка е "вер". Вяра. Правдоподобие. Версията е вариант. Варианти на истината. Варианти на малки слончета, верифицирани с лак.
Вересиите има кой да събира. ( Вересия също произлиза от вяра, означава - на доверие да дадеш)

прави се телен скелет, наподобяващ желаната форма, капакът на тенджерата не играе никаква роля в случая ;)
.jpg)
със станиол стегнато се оформя фигурката

правя памучно папиемаше - за постигане на обема, който ми е нужен

търся подходяща салфетка, за да довърша ватното папиемаше с декупаж - кожа, очички, ноктета - от салфетки

Малкото слонче
Някога, в далечните минало-свършени времена, о, мое Безценно съкровище, Слонът нямаше хобот. Той имаше само една къса, топчеста издутина, подобна на обувка, и можеше да гърчи този свой нос насам-натам, но нищо не можеше да улови с него. Сред слонското племе обаче живееше едно слонско детенце, да, едно Малко слонче, което беше пълно с Огромно любопопитство и задаваше ужасно много въпроси. То живееше в Африка и на цяла Африка досаждаше със своето любопопитство. То попита високата си леля Щрауска защо белите й пера растат точно на онова място и леля му Щрауска го цапна по същото място със своя твърд, много твърд крак. То попита дълговратия си чичо Жираф от какво кожата му е на петна и чичо му Жираф го цапна със своето твърдо, много твърдо копито. Но то продължаваше да е пълно с Огромно любопопитство. То попита дебелата си вуйна Хипопотамка защо очите й са червени и вуйна му Хипопотамка го цапна по тамка със своето дебело, много дебело ходило. То попита своя космат вуйчо Павиан, защо… пъпешите имат такъв вкус и вуйчо му Павиан го цапна със своята космата, много космата ръка. И все пак то продължаваше да е пълно с Огромно любопопитство. То питаше за всичко, което виждаше, чуваше, чувстваше и подушваше, и всички негови лели, чичовци, вуйни и вуйчовци го тупаха поред. И все пак то продължаваше да е пълно с Огромно любопопитство.
Една чудесна сутрин, тъкмо около настъпването на пролетното и есенно равноденствие, Любопопитното слонче зададе един нов невероятен въпрос, който никога дотогава не беше задавало. То попита:
https://chitanka.info/text/24850-malkoto-slonche
Вересиите има кой да събира. ( Вересия също произлиза от вяра, означава - на доверие да дадеш)

прави се телен скелет, наподобяващ желаната форма, капакът на тенджерата не играе никаква роля в случая ;)
.jpg)
със станиол стегнато се оформя фигурката

правя памучно папиемаше - за постигане на обема, който ми е нужен

търся подходяща салфетка, за да довърша ватното папиемаше с декупаж - кожа, очички, ноктета - от салфетки
Малкото слонче
Някога, в далечните минало-свършени времена, о, мое Безценно съкровище, Слонът нямаше хобот. Той имаше само една къса, топчеста издутина, подобна на обувка, и можеше да гърчи този свой нос насам-натам, но нищо не можеше да улови с него. Сред слонското племе обаче живееше едно слонско детенце, да, едно Малко слонче, което беше пълно с Огромно любопопитство и задаваше ужасно много въпроси. То живееше в Африка и на цяла Африка досаждаше със своето любопопитство. То попита високата си леля Щрауска защо белите й пера растат точно на онова място и леля му Щрауска го цапна по същото място със своя твърд, много твърд крак. То попита дълговратия си чичо Жираф от какво кожата му е на петна и чичо му Жираф го цапна със своето твърдо, много твърдо копито. Но то продължаваше да е пълно с Огромно любопопитство. То попита дебелата си вуйна Хипопотамка защо очите й са червени и вуйна му Хипопотамка го цапна по тамка със своето дебело, много дебело ходило. То попита своя космат вуйчо Павиан, защо… пъпешите имат такъв вкус и вуйчо му Павиан го цапна със своята космата, много космата ръка. И все пак то продължаваше да е пълно с Огромно любопопитство. То питаше за всичко, което виждаше, чуваше, чувстваше и подушваше, и всички негови лели, чичовци, вуйни и вуйчовци го тупаха поред. И все пак то продължаваше да е пълно с Огромно любопопитство.
Една чудесна сутрин, тъкмо около настъпването на пролетното и есенно равноденствие, Любопопитното слонче зададе един нов невероятен въпрос, който никога дотогава не беше задавало. То попита:
https://chitanka.info/text/24850-malkoto-slonche
От CV: "Владея съвършено английски,...
То бива слагачество, ама чак толкова
Баба Марта била пристигнала и в Испания
То бива слагачество, ама чак толкова
Баба Марта била пристигнала и в Испания
Сладко малко слонче - истинско като в приказката на Киплинг!
А дали следващата версия няма да бъде случайно с буквичката К? :))))
Прегръдка, талантлива и умятна приятелко!
цитирайА дали следващата версия няма да бъде случайно с буквичката К? :))))
Прегръдка, талантлива и умятна приятелко!
крокодил! Знам, че преди мноого години писах някъде един крокодил - Крокомил
Крокодилът Крокомил бил най- кроткия в Нил.
Сутрин правел крос- загрявка, после хапвал
крокмач с глава кромид за крокодилско здраве.
Но му ставал кромешен светът, ако не хапнел...
кроасани.
Кроежите му как да се сдобие с кроасани
надминавали всяко въображение. Може
даже да се каже, че Крокомил, колкото и иначе да бил
един свестен и приятен крокодил ставал същи звяр, ако
недай си боже, останел без кроасани.
Бил, както сега му викат "кроасанозависим",
и особено предпочитал кроасани с карамелен пълнеж.
Затова всеки следобяд играел крокет със собственика
на малко цехче за кроасани и други вкусотии.
Дори и да не излезел победител в играта
получавал по кашонче кроасани с карамелов крем
и бил най- щастливия крокодил с пълен корем.
Играели крокета с живи кротали наместо чукчета.
Смъртоносните им опашки изстрелвали месни крокети
през малките вратички, а крокетите след играта
кроталите хапвали за награда и не проявявали
с(месен) интерес към играчите.
След като си починел малко от играта и винаги
следващото я кроасанско угощение Крокомил
се потопявал в Нил, да поплува кроул
като нанасял щедри и весели крошета на водата.
И готов за сън, след плуването уморително,
лягал и заспивал.
В сънищата му ухаело на кроасани, карамелов крем
и Крокомил се усмихвал с всичките си зъби и се обръщал по корем.
2004 г
прегръщам те, Вени!
цитирайКрокодилът Крокомил бил най- кроткия в Нил.
Сутрин правел крос- загрявка, после хапвал
крокмач с глава кромид за крокодилско здраве.
Но му ставал кромешен светът, ако не хапнел...
кроасани.
Кроежите му как да се сдобие с кроасани
надминавали всяко въображение. Може
даже да се каже, че Крокомил, колкото и иначе да бил
един свестен и приятен крокодил ставал същи звяр, ако
недай си боже, останел без кроасани.
Бил, както сега му викат "кроасанозависим",
и особено предпочитал кроасани с карамелен пълнеж.
Затова всеки следобяд играел крокет със собственика
на малко цехче за кроасани и други вкусотии.
Дори и да не излезел победител в играта
получавал по кашонче кроасани с карамелов крем
и бил най- щастливия крокодил с пълен корем.
Играели крокета с живи кротали наместо чукчета.
Смъртоносните им опашки изстрелвали месни крокети
през малките вратички, а крокетите след играта
кроталите хапвали за награда и не проявявали
с(месен) интерес към играчите.
След като си починел малко от играта и винаги
следващото я кроасанско угощение Крокомил
се потопявал в Нил, да поплува кроул
като нанасял щедри и весели крошета на водата.
И готов за сън, след плуването уморително,
лягал и заспивал.
В сънищата му ухаело на кроасани, карамелов крем
и Крокомил се усмихвал с всичките си зъби и се обръщал по корем.
2004 г
прегръщам те, Вени!
Търсене