Случайно или не вчера беше почти пролетен ден. Една кратка следобедна февруарска пролет. Поне небето беше пролетно. Напомням си, ходейки по земята, да не забравям да поглеждам нагоре - много помага. Срещу депресии и кал. Срещу затлачване. Събитията за последните 48 часа са главоломни. Още е много объркано всичко, но ми прави впечатление как хората не припознават никого, на когото да гласуват доверие. Разхождат се спокойничко по улиците, цивилизовано си разговарят и изглеждат свободни. Близко ми е. Сама съм си цял едноличен протест вече 12 години. Седяща, вървяща, спяща, усмихваща се, плачеща стачка. Протестирам си така кротичко всекидневно. Усмихвам се въпреки всичко - и това е протест. Гледат те грозно някъде - ти се усмихваш. Подхвърлят ти злобна реплика - благодариш усмихнато, процеждат ти през зъби отговор - весела работа! Понякога се уморявам и напоследък се хващам, че ми е по-трудно да се усмихвам. Коства ми усилие, но трябва. Интересни са реакциите на хората - повечето си мислят, че нямам никакви проблеми. Щом се усмихваш, значи всичко ти е наред - така изглежда. Колко жалко, че повечето хора са така мрачни. Значи нищо не им е наред. Вчера на протеста обаче доста от тях ми изглеждаха по-добре, по-ведри и весели. А дано се задържи тази тенденция. Само дето не виждам кого да изберем да води народа. Ясно, че свободата го води тези дни, но утре, вдруги ден, избори се спрягат, а човек или партия за избиране няма. Поне аз не виждам такива. Като се замисля задължително се натъжавам. Мисленето ми е противопоказно - установила съм го отдавна. Tака да ми пречи на усмихването. 
Липсва ми снега през февруари. Щяха да ме зарадват десантите на снежинките по перваза, щеше да ми е по-лесно да съм усмихната. Призовавам небето на протест! Да се включи, да вземе участие! Да прати няколко кохорти снежинки...
21.02.2013

п.п.
Черновата е от февруари.  Във февруари сняг йок.  Въпреки призивите ми (макар и на чернова) така и не заснежи. Снощи обаче започна да вали съвсем тайничко около десет вечерта. Ето я, значи, беловата! За късмет бяхме навън и изненадахме снега. Сгащихме го:) Не можа да ни се изплъзне. Хванахме почти целия снеговалеж, всички кохорти снежинки, които небето изпрати най-сетне. Тази сутрин се белееше към шест, но сега, 12 часа след снеговалежа почти е изчезнал мимолетния мартенски сняг. Хванах го и със снимачката на телефона, за да си имам спомен от него преди да се вдигне от клоните на две новопосадени върбички и една елхичка пред блока.







Миналата година на 15 март също валя сняг - имам си  доказателствен материал в блога.

пролет е :))))))))))))))))))

ми е много познат, Марти!
Само усмивките едва ли ще стигнат, за да се излезе от лавината на затисналите ни проблеми, но с тях ще бъде по-красиво.
Сред протестиращите по градовете на България се срещат все повече усмихнати лица.
Обнадеждаващо е!

и празниците, и ние правихме, доста правихме. Няма напразни протести, няма нечути гласове. Деца да бяхме нашата нация, да сме пораснали 333 пъти . Отдавна е време да сме си били отворили очите. Ако наистина както казваш, и други казват... сме народ.

върбите се зеленеят:)

въпрекизмът, който си обгрижвах в последните десетина години, връзва ежедневни усмивки, благодарение на ашладисването със самоирония...Сигурна съм, че има и други усмихващи се хора и трябва да стават все повече, смея да се смея и да се надявам

които го забелязват...гледайки в него, все едно хвърляме котви, пускаме корени...отдалечавам се от материалното ден след ден, разбирам безсмислието на това да имаш пари, да имаш къщи, кола, а да нямаш небе за приютяване.
Дано сме, сестра!

Хилавичък е небесния протест, Доре!
Резултатът от него е като този от твоята усмивка. За кратко беличко, чистичко и после пак кал. Само с една усмивка не става, прибавям и моята, за компания:)))

бяха побелелите покриви от протестиращи снежинки ...
Но само след час - нямаше и следа, а сега слънцето
така е огряло ... пролетно усмихнато ...
Отсреща в едно малко дворче виждам цъфнало дръвче.
Светъл и усмихнат ден, Марти !

благодаря и на това, което даде и ще дава небето. Усмивка:)

следа нямаше от снега до обяд, макар че снежинките още няколко пъти плахо протестираха днес.

И тук са цъфнали бадемите и дрянът.

Добра съботна вечер, Таня!

"Понякога се уморявам и напоследък се хващам, че ми е по-трудно да се усмихвам. Коства ми усилие, но трябва."ова "трябва
------------------------------------
и аз така...
Но без трябва". Направо съм си снежинка в протест:)

ти си една незабравка в протест:)

Дори застудя, въпреки слънцето ...

Слънчево да ти е, Марти!

Прощавай и прости!!

беше доста студен ден, но пък слънчев!

Просто да ти е! И пролетно със слънце, дъжд и вятър!:)

бе общо взето всеопрощаваща, освен, че ни издуха мозъците преди няколко дни...
Кого да изберем - какво мислиш за НФСБ?

за политическа консултация! Чух за партията, ако я оглавява истински легендарен герой - може, или поне юнак от приказките, или свети Георги...имаме нужда от човек с митични възможности за борба със стоглава хидра (ламя:))