Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2013 18:27 - Държава за чупене
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 12671 Коментари: 39 Гласове:
43

Последна промяна: 24.03.2013 22:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Не слагам хората под общ знаменател. Българи, цигани, турци - не може и не бива да се говори на едро, безотговорно да се обобщава и да се заклеймява. Всеки отговаря сам за себе си. Вчера, преди да стане последния екшън по нашата многострадална земя (пиша го с горчива усмивка), по случайност говорих с една жена, представителка на малцинствена (това със същата горчивка;:) общност. Жената говори български. Затова не я наричам циганка. За мен езикът е същественото доказателство за принадлежност. Не тена, не името, не дрехите. Щом живее в България и говори български - българка е. Около 45 годишна, добре изглеждаща, облечена с вкус, премерено, вече вдовица, с една дъщеря и една внучка! Вчера ми разправи как всички роднини от страна на мъжа и се опитвали всячески да повлияят на решението им да имат само едно дете. Притискали са ги постоянно за вироглавието да останат само с едно дете.  Решението им било напълно осъзнато. Тя ми каза - преценихме, че можем да отгледаме и да дадем образование на едно дете. И не се поддават на роднинските атаки. Ражда дъщеря си, когато е на 22 години...Жената говори с голяма любов за внучката си Ани, която отглежда сама - родителите и работят във Варшава. Казва - ако започна да говоря на цигански в къщи, Ани ме пита - бабо, защо говориш така? Детето ходи на детска градина и се чувства като едно от всички деца.
Познавам още една жена с такъв произход, която има само едно дете. Говореше български като роден език. Разумна млада жена. Беше санитарка в родилно и се запознахме като раждах сина си. Също така разсъждаваше - мога да дам всичко на едно дете, затова няма да имам повече.
Вчерашната ми събеседничка сподели, че момичетата от тяхната общност съвсем не горят от желание да раждат, щом станат на 13-14 години. Нямат особен избор. Всъщност нямат никакъв избор. При нас всичко зависи от мъжа - каза тя. Той диктува условията и не пази жена си. Не знам доколко е така, доколко е безотговорност, доколко традиция, доколко сметка. Не мога да отсъдя, тревожа се след вчерашния случай, че това е натискане на копчето. Всъщност, ефект от дълго натискане на копчето - това на главите ни.

Днес бях цял ден навън - само слънце, синьо небе и вятър, жива трева и даже щъркели. Завъртя ми се една приказка на Джани Родари - Дворецът за чупене. Ние си нямаме такава държава за чупене, имаме си само нашата, една-единствена малка България, която напоследък ври и кипи, за която се безпокоя и за която ме боли.

Дворецът за чупене 

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. 
Родителите не знаели вече какво да правят и какво да казват и се обърнали към кмета. 
— Да сложим глоба? — предложил кметът. 
— Много благодарим — възкликнали родителите, — само че ще плащаме с парченца от счупени паници. 
За щастие по ония места има много счетоводители. На всеки трима души имало по един и всички те смятали отлич­но. Най-добре от всички смятал счетоводителят Гамберони, един възрастен господин, който имал много внуци и голям опит по отношение на парченцата от счупени паници. Той взел хартия и молив и направил сметка на щетите, които децата от Бусто Арзицио нанасят, като чупят толкова ху­бави неща по тоя начин. Получила се ужасна сума: хиляда ала-бала четиринадесет и тридесет и три. 
— С половината от тази сума — доказал счетоводите­лят Гамберони — можем да построим дворец за чупене и ще задължим децата да го натрошат на парчета: ако не се из­лекуват чрез тази система, няма изобщо да се излекуват. 
Предложението било прието, дворецът построен като две и две — четири и четири — осем. Бил висок седем етажа, имал деветдесет и девет стаи, всяка стая била пълна с долапи и всеки долап с грънци и статуетки, да не говорим за огледалата и крановете за чешми. В деня на откриването на всички деца връчили по един чук и при даден от кмета сиг­нал вратите на двореца за чупене били отворени. 
Жалко че телевизията не дошла навреме, за да предаде гледката. Който е видял със собствените си очи и чул със собствените си уши, твърди, че било сякаш — дано никога не става! — избухването на световна война. Децата нахлу­вали от стая в стая като войските на Атила и натрошавали с чук всичко, каквото срещали по пътя си. Ударите се чу­вали из цяла Ломбардия и половин Швейцария. Дечица, високи колкото опашката на котка, се били заели с гарде­роби, големи като кръстосвачи, и усърдно ги раздробявали, докато останела купчинка стърготини. Дечица от детски ясли, хубави и милички в своите розови и небесносини престилчици, старателно тъпчели сервизите за кафе, като ги превръщали в ситен прах, с който си пудрели личицата. До края на първия ден не останала здрава чаша. На края на втория ден се свършили столовете. Третия ден децата на­паднали стените, започвайки от най-горния етаж, но като стигнали до четвъртия етаж, капнали от умора и покрити с прах, сякаш били войниците на Наполеон в пустинята, зарязали всичко и се върнали в къщи, като залитали и си легнали, без да вечерят. Вече наистина се били наситили и не им доставяло удоволствие да чупят каквото и да е, от­веднъж станали внимателни и леки като пеперуди: бихте могли да ги накарате да играят футбол по игрище от кри­стални чаши и пак нямало да разбият нито една. 
Счетоводителят Гамберони направил сметка и дока­зал, че град Бусто Арзицио е направил икономия, възлиза­ща на два супермилиона и седем сантиметра. 
Онова, което останало да се крепи от двореца за чупене, общината го оставила на гражданите: те били свободни да правят с него, каквото си искат. Тогава се появили гос­пода с кожени чанти и очила с бифокални лещи — съдии, нотариуси, пълномощници — въоръжени с чукове. Те изтичвали да бутнат някоя стена или да разрушат някое стъл­бище и удряли с такова удоволствие, че с всеки удар чув­ствували как се подмладяват. 
— По-хубаво, отколкото да се караш с жената — каз­вали весело те, — по-добре, отколкото да разбиваш пепел­ници и чиниите от хубавия сервиз — подарък от леля Мирина. . . 
И с все сила замахвали с чуковете. 
На счетоводителя Гамберони в знак на благодарност град Бусто Арзицио присъдил медал със сребърна дупка.


...

Вчера е починал Иван Груев. Светла памет на човека и поета!  Публикуваше през последната година в блог.бг под псевдоним draskin.

***
И ето ме - застанал на чертата.
Над мен - небето, а под мен - пръстта.
Безсмислен съм - като Сизиф, когато
Скалата полети към пропастта.

Замръквам сам. Прегърнати в лехата,
лалетата догарят мълчаливо…
Всесилна, срещу тях върви тревата -
зеленият гробар на всичко живо.

С очи като луни, край мене се събират
души на ангели, които съм убил…
На двора пак, съвсем конкретен, спира -
след дългия си зимен път - април.

Отново същият - но сливата я няма…
Със птици и цветя - едни и същи…
Отвън старицата с бастуна - Мама -
затваря портата и бавно влиза вкъщи.

По-слаба от лале. Измъчена. Сърдита
на своя стар живот. Без капчица надежда.
И цяла нощ с безсъние разплита
на спомена прокъсаната прежда.

А там - на края на града - мълчи жената
със мраморната рамка на нежния портрет…
И само със привичен жест ръката
изписва може би последния си ред.

Иван Груев





Гласувай:
43



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Тъга и надежда преплиташ, Марта!
19.03.2013 22:18
Уви - забравили сме детското...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Бог да прости твоя колега!
цитирай
2. monna - Стана ми тъжно, Марти!
19.03.2013 22:28
Някаква безнадеждност и отчаяние витае, навсякъде...
Тази разрушителна сила, не е от сега,... сега обаче ескалира.
Бог да прости поета!
цитирай
3. meiia - !!!
19.03.2013 22:56
какво да кажа...
всичко си казала!
цитирай
4. indi - Дворец е, наистина,
19.03.2013 23:34
държавата ни..Доста посчупен обаче....:( За жалост, не чупят само ромите..Но и това е като с баницата...Виновни са не толкова тези дето чупят,колкото онези, дето позволяват това.
Светла да му е паметта на поета!
цитирай
5. martiniki - tit - тъжно е детето, Тит,
20.03.2013 06:27
живее в тази държава, не в приказка.
цитирай
6. martiniki - monna - а тук тече ремонт
20.03.2013 06:29
голям, от началото на март - центърът беше пълен хаос, нямах търпение да тръгваме сред природата, където хаосът е пролетен.
цитирай
7. martiniki - meiia - всичко
20.03.2013 06:34
това, което си мислех вчера и опитах някак да подредя, не че е лесно да въведа порядък...пролетта е прекрасна ( и добре, че е тя!), щъркелите са тук и вече се кумят в гнездата, дърветата цъфтят, тревата е стремителна и лъскава!:)
цитирай
8. martiniki - indi - да, Стеф, такава ми беше алюзията
20.03.2013 06:43
често ми се случва да видя цигани с чукове да пухат здраво бетонен кол, за да извадят арматурата, хълма срещу къщата на село е прекопан десетина пъти, постройките са разрушени (там е бил двора на ТКЗС-то), а като пътуваме за лозята минаваме край сметище, което също постоянно се прекопава и половината пс са каруци, натоварени с невъобразими товари, но не само това провокира сравнението - и линейката, която изпочупиха в Пловдив и това, което слушах вчера като заплахи. Това е детския отбор...Онези с големите невидими чукове, които Джани Родари е нарекъл "господата с кожени чанти и очила с бифокални лещи" са още по-страшни
цитирай
9. monaliza121 - Два супермилиона и седем сантим...
20.03.2013 06:47
Два супермилиона и седем сантиметра
И ние можехме да спестим толкова, ако имахме счетоводител като Гамберони.

Иван Груев
Мир на праха му!
цитирай
10. syrmaepon - Все пак надежда има, не сред отбора с ...
20.03.2013 08:40
Все пак надежда има,не сред отбора с кожените чанти,а в детския отбор - щом са започнали да разбират,какво означава да изградиш дом и отгледаш дете и да му покажеш,че не е нужно да се чупи и разваля,построеното от други.Лошото е,че доста време има до смяната на поколенията..
цитирай
11. cornflower - На политиците,
20.03.2013 09:43
които изпотрошиха държавата, следва да връчим медал със сребърна дупка и да ги натирим завинаги вдън гори тилилейски...

За последния ред на поета Иван Груев - ПОКЛОН! - Няма ги и птиците...
цитирай
12. martiniki - monaliza121 - ех, Гамберони
20.03.2013 09:43
къде да го търсим...
цитирай
13. martiniki - syrmaepon - не знам, Сирма,
20.03.2013 09:46
може би всеки познава такива хора, надраснали инерцията на общността, отговорни хора, но си мисля, че става съвсем бавно, ако изобщо има тенденция за нарастване на числото им
цитирай
14. martiniki - cornflower - както беше писала Калина
20.03.2013 10:09
клечка на пръчка - такъв медал заслужават...само дето рядко някой по нашите ширини и времена получава това, което заслужава
цитирай
15. jabalka - ". . . С очи като луни, край мене ...
20.03.2013 10:33
"...С очи като луни, край мене се събират..."
и една надежда за обич и мир - Марти!
За първото Поклон и мир на праха му!
За теб - вървеж в дните със звезди в очите!
цитирай
16. inel379 - Мъдростта се предава от поколение на поколение...
20.03.2013 11:05
Има трайни неща, които не трябва да игнорираме.
Знанието е толкова важно.
Защо ни е, ако не можем да го осмислим.
Надежда винаги има!
Поздрав за хубавия постинг!
цитирай
17. martiniki - jabalka - привет, ябълчице!
20.03.2013 16:15
Благодаря, че прочете и оцени стихотворението. Стана ми мъчно вчера като чух, че е починал.

Красива и усмихната да е пролетта ти, време ти да е цъфтиш!
цитирай
18. martiniki - inel379 - така трябва да е
20.03.2013 16:17
Понякога ми се струва, че децата са по-мъдри от нас. Почти съм сигурна на моменти. Обаче след това се почва - градина, училище, консервиране, рамки...

Китна и ведра пролет, Инел!:)
цитирай
19. megg - Дано имаме сили да оцелеем в тъжното.
21.03.2013 15:28
Дано детето в нас ни помага да бъдем, да виждаме звездите ... и да ги пазим.
Светла да е паметта на поета!

Честита пролет, Марти! С надежда!
цитирай
20. martiniki - megg - Честита пролет, Меги! Надявам се да оцелеем,
21.03.2013 20:43
голямо прегръщане иска детето в нас в това тъжно и тъмно
цитирай
21. bovari - Здрава бъди, Дора.
21.03.2013 22:53
martiniki написа:
голямо прегръщане иска детето в нас в това тъжно и тъмно

цитирай
22. martiniki - Благодаря, Ели!
22.03.2013 20:49
Здрава да си и весела!
цитирай
23. tota - Честит имен ден, Марти!
23.03.2013 09:42
Желая ти здраве, творчески успехи и много щастие!!
Хубав, споделен празничен ден!

Ати
цитирай
24. martiniki - tota - благодаря, Ати! Чуден ден, като по празничен каталог;)
23.03.2013 20:36
Кой като мен - хем Дора, хем в март, то не стига, че поздрави, ами и подаръци! :)
цитирай
25. lion1234 - Препратката към Сизиф...
24.03.2013 13:23
във великолепното стихотворение на поета И. Груев/ мир на праха му! / най-ярко демонстрира ,,екзистенциалната'' ни държава, обсебена от отчаянието, безизходицата, ,,чертата'' и усещането за безсмислие.
Светъл лъч в тази тъжна приказка е, че все пак съчувствието, добротата, толерантността, усещането за съпричастност са живи в обществото ни.
цитирай
26. alexs - Достатъчно да видиш пропуканата ...
24.03.2013 14:43
Достатъчно да видиш пропуканата църква в центъра на Бургас за която ми е последния ми постинг или да идеш до Грудово /Средец/ останлите без работа хора съборените казарми и безогледната сеч на дървета в околностите от оскотели цигани...
Поздрави и хубав ден!
цитирай
27. martiniki - lion1234 - дано ги има и човек брои поне до трийсет, когато го заслепява гняв и има оръжие под ръка
24.03.2013 19:19
...сякаш бурята снощи в Копривщица е природно изражение на това нагнетяване на напрежение - като клечки за зъби са начупени стотици дървета
цитирай
28. martiniki - alexs - разрухата е голяма,
24.03.2013 19:22
Грудово ми е и лична болка, моята къща на детството се руши там
цитирай
29. feishtica - Виж кво...
26.03.2013 00:40
...понеже ти имаш едни такива шаманско-друидски-вещерски стихотворения за всички стихии и явно си наясно с тез неща, пък и си едно от тез добри същества, дет Господ си слуша. викам да поемеш нещата по организацията в свои ръце и да напишеш едно стихотворение, с което да отзовеш тъпия дъжд, който вали и в момента, да призовеш слънцето, да подобриш осезаемо метеорологичната ситуация в страната, да качиш температурата с най-малко 10 градуса и значително да ускориш процесите около цъфтежа. Според мен таз работа с пролетта се бави само щот отдавна не си пускала нищо ново пролетно. И аз да съм пролет, и аз шса засегна от един такъв игнор.
цитирай
30. martiniki - o, аз съм написала едно,
26.03.2013 06:45
размахващо пръст под носа и, стихотворение. Само дето нещо не ми се публикува...цяла нощ валя тук, такава мокрота и сивота

Мързелана! Само се ослушва!
Поспалана! Нещо се почесва.
Влачи си краката непослушно,
да се среше никак не се сеща.
Тъй разчорлена, недоримувана,
се прозява дълго, напоително.
Прекалява с дъжд и маршируват
в локвите по улиците дните ми.
Клепат и се клепат до ушите.
Двадесети мина - засрами се!
Почвай тутакси да се събуждаш,
отвоювай си с цветя позициите.

Пролет, само надникни навънка!
Да си спомняш мигом цветовете!
Настоявам слънцето ти звънко
още утре ярко да засвети
да погали лъч с пръстче тънко
сгради, хора, улици, дървета,
ставай бързо и се стягай, чу ли?!
Чакам те до всяко първо цвете.



цитирай
31. feishtica - :))))
26.03.2013 09:46
Ма точно такова имах предвид!!! Много хубаво! Ако и това не подейства, вдигам ръце от пролетта и почвам да си внушавам, че искам зима.
цитирай
32. feishtica - Копирам във фейса :)
26.03.2013 09:47
Кат си нямаш свой да споделя от него.
цитирай
33. martiniki - ма как да нямам - имам си съвсем редовен фейс, ам почти не го ползвам
26.03.2013 10:09
не сме ли приятелки там??
цитирай
34. feishtica - Не!
26.03.2013 11:39
Е те ся се засегнах!
цитирай
35. feishtica - Намерих та
26.03.2013 11:41
и пратих молба.
цитирай
36. feishtica - Мой ред да отговарям :)))
26.03.2013 13:59
Пуснах отговора като нов постинг.
цитирай
37. martiniki - iztyrvala sym
26.03.2013 16:25
cqloto razvitie po proletnoto iznudvаchestvo, no hte navaksam, samo da se dokopam do kompa s nrmln klaviatura i shte reagiram
цитирай
38. iliada - Разбирам те.
29.03.2013 16:29
И мен ме боли за страната ни!
Поклон и пред паметта на поета!Тъжно е когато си отива завинаги някой-работил ,обичал,творил.....
цитирай
39. martiniki - iliada - голяма търпелана е нашата земя, майчица...
30.03.2013 08:45
дано са напразни опасенията ни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5777945
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55656
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031