Постинг
19.03.2013 18:27 -
Държава за чупене
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 12671 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2013 22:15
Прочетен: 12671 Коментари: 39 Гласове:
43
Последна промяна: 24.03.2013 22:15
Не слагам хората под общ знаменател. Българи, цигани, турци - не може и не бива да се говори на едро, безотговорно да се обобщава и да се заклеймява. Всеки отговаря сам за себе си. Вчера, преди да стане последния екшън по нашата многострадална земя (пиша го с горчива усмивка), по случайност говорих с една жена, представителка на малцинствена (това със същата горчивка;:) общност. Жената говори български. Затова не я наричам циганка. За мен езикът е същественото доказателство за принадлежност. Не тена, не името, не дрехите. Щом живее в България и говори български - българка е. Около 45 годишна, добре изглеждаща, облечена с вкус, премерено, вече вдовица, с една дъщеря и една внучка! Вчера ми разправи как всички роднини от страна на мъжа и се опитвали всячески да повлияят на решението им да имат само едно дете. Притискали са ги постоянно за вироглавието да останат само с едно дете. Решението им било напълно осъзнато. Тя ми каза - преценихме, че можем да отгледаме и да дадем образование на едно дете. И не се поддават на роднинските атаки. Ражда дъщеря си, когато е на 22 години...Жената говори с голяма любов за внучката си Ани, която отглежда сама - родителите и работят във Варшава. Казва - ако започна да говоря на цигански в къщи, Ани ме пита - бабо, защо говориш така? Детето ходи на детска градина и се чувства като едно от всички деца.
Познавам още една жена с такъв произход, която има само едно дете. Говореше български като роден език. Разумна млада жена. Беше санитарка в родилно и се запознахме като раждах сина си. Също така разсъждаваше - мога да дам всичко на едно дете, затова няма да имам повече.
Вчерашната ми събеседничка сподели, че момичетата от тяхната общност съвсем не горят от желание да раждат, щом станат на 13-14 години. Нямат особен избор. Всъщност нямат никакъв избор. При нас всичко зависи от мъжа - каза тя. Той диктува условията и не пази жена си. Не знам доколко е така, доколко е безотговорност, доколко традиция, доколко сметка. Не мога да отсъдя, тревожа се след вчерашния случай, че това е натискане на копчето. Всъщност, ефект от дълго натискане на копчето - това на главите ни.
Днес бях цял ден навън - само слънце, синьо небе и вятър, жива трева и даже щъркели. Завъртя ми се една приказка на Джани Родари - Дворецът за чупене. Ние си нямаме такава държава за чупене, имаме си само нашата, една-единствена малка България, която напоследък ври и кипи, за която се безпокоя и за която ме боли.
Дворецът за чупене
Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че децата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтърканите подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чашките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове.
Родителите не знаели вече какво да правят и какво да казват и се обърнали към кмета.
— Да сложим глоба? — предложил кметът.
— Много благодарим — възкликнали родителите, — само че ще плащаме с парченца от счупени паници.
За щастие по ония места има много счетоводители. На всеки трима души имало по един и всички те смятали отлично. Най-добре от всички смятал счетоводителят Гамберони, един възрастен господин, който имал много внуци и голям опит по отношение на парченцата от счупени паници. Той взел хартия и молив и направил сметка на щетите, които децата от Бусто Арзицио нанасят, като чупят толкова хубави неща по тоя начин. Получила се ужасна сума: хиляда ала-бала четиринадесет и тридесет и три.
— С половината от тази сума — доказал счетоводителят Гамберони — можем да построим дворец за чупене и ще задължим децата да го натрошат на парчета: ако не се излекуват чрез тази система, няма изобщо да се излекуват.
Предложението било прието, дворецът построен като две и две — четири и четири — осем. Бил висок седем етажа, имал деветдесет и девет стаи, всяка стая била пълна с долапи и всеки долап с грънци и статуетки, да не говорим за огледалата и крановете за чешми. В деня на откриването на всички деца връчили по един чук и при даден от кмета сигнал вратите на двореца за чупене били отворени.
Жалко че телевизията не дошла навреме, за да предаде гледката. Който е видял със собствените си очи и чул със собствените си уши, твърди, че било сякаш — дано никога не става! — избухването на световна война. Децата нахлували от стая в стая като войските на Атила и натрошавали с чук всичко, каквото срещали по пътя си. Ударите се чували из цяла Ломбардия и половин Швейцария. Дечица, високи колкото опашката на котка, се били заели с гардероби, големи като кръстосвачи, и усърдно ги раздробявали, докато останела купчинка стърготини. Дечица от детски ясли, хубави и милички в своите розови и небесносини престилчици, старателно тъпчели сервизите за кафе, като ги превръщали в ситен прах, с който си пудрели личицата. До края на първия ден не останала здрава чаша. На края на втория ден се свършили столовете. Третия ден децата нападнали стените, започвайки от най-горния етаж, но като стигнали до четвъртия етаж, капнали от умора и покрити с прах, сякаш били войниците на Наполеон в пустинята, зарязали всичко и се върнали в къщи, като залитали и си легнали, без да вечерят. Вече наистина се били наситили и не им доставяло удоволствие да чупят каквото и да е, отведнъж станали внимателни и леки като пеперуди: бихте могли да ги накарате да играят футбол по игрище от кристални чаши и пак нямало да разбият нито една.
Счетоводителят Гамберони направил сметка и доказал, че град Бусто Арзицио е направил икономия, възлизаща на два супермилиона и седем сантиметра.
Онова, което останало да се крепи от двореца за чупене, общината го оставила на гражданите: те били свободни да правят с него, каквото си искат. Тогава се появили господа с кожени чанти и очила с бифокални лещи — съдии, нотариуси, пълномощници — въоръжени с чукове. Те изтичвали да бутнат някоя стена или да разрушат някое стълбище и удряли с такова удоволствие, че с всеки удар чувствували как се подмладяват.
— По-хубаво, отколкото да се караш с жената — казвали весело те, — по-добре, отколкото да разбиваш пепелници и чиниите от хубавия сервиз — подарък от леля Мирина. . .
И с все сила замахвали с чуковете.
На счетоводителя Гамберони в знак на благодарност град Бусто Арзицио присъдил медал със сребърна дупка.
...
Вчера е починал Иван Груев. Светла памет на човека и поета! Публикуваше през последната година в блог.бг под псевдоним draskin.
***
И ето ме - застанал на чертата.
Над мен - небето, а под мен - пръстта.
Безсмислен съм - като Сизиф, когато
Скалата полети към пропастта.
Замръквам сам. Прегърнати в лехата,
лалетата догарят мълчаливо…
Всесилна, срещу тях върви тревата -
зеленият гробар на всичко живо.
С очи като луни, край мене се събират
души на ангели, които съм убил…
На двора пак, съвсем конкретен, спира -
след дългия си зимен път - април.
Отново същият - но сливата я няма…
Със птици и цветя - едни и същи…
Отвън старицата с бастуна - Мама -
затваря портата и бавно влиза вкъщи.
По-слаба от лале. Измъчена. Сърдита
на своя стар живот. Без капчица надежда.
И цяла нощ с безсъние разплита
на спомена прокъсаната прежда.
А там - на края на града - мълчи жената
със мраморната рамка на нежния портрет…
И само със привичен жест ръката
изписва може би последния си ред.
Иван Груев
Познавам още една жена с такъв произход, която има само едно дете. Говореше български като роден език. Разумна млада жена. Беше санитарка в родилно и се запознахме като раждах сина си. Също така разсъждаваше - мога да дам всичко на едно дете, затова няма да имам повече.
Вчерашната ми събеседничка сподели, че момичетата от тяхната общност съвсем не горят от желание да раждат, щом станат на 13-14 години. Нямат особен избор. Всъщност нямат никакъв избор. При нас всичко зависи от мъжа - каза тя. Той диктува условията и не пази жена си. Не знам доколко е така, доколко е безотговорност, доколко традиция, доколко сметка. Не мога да отсъдя, тревожа се след вчерашния случай, че това е натискане на копчето. Всъщност, ефект от дълго натискане на копчето - това на главите ни.
Днес бях цял ден навън - само слънце, синьо небе и вятър, жива трева и даже щъркели. Завъртя ми се една приказка на Джани Родари - Дворецът за чупене. Ние си нямаме такава държава за чупене, имаме си само нашата, една-единствена малка България, която напоследък ври и кипи, за която се безпокоя и за която ме боли.
Дворецът за чупене
Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че децата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтърканите подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чашките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове.
Родителите не знаели вече какво да правят и какво да казват и се обърнали към кмета.
— Да сложим глоба? — предложил кметът.
— Много благодарим — възкликнали родителите, — само че ще плащаме с парченца от счупени паници.
За щастие по ония места има много счетоводители. На всеки трима души имало по един и всички те смятали отлично. Най-добре от всички смятал счетоводителят Гамберони, един възрастен господин, който имал много внуци и голям опит по отношение на парченцата от счупени паници. Той взел хартия и молив и направил сметка на щетите, които децата от Бусто Арзицио нанасят, като чупят толкова хубави неща по тоя начин. Получила се ужасна сума: хиляда ала-бала четиринадесет и тридесет и три.
— С половината от тази сума — доказал счетоводителят Гамберони — можем да построим дворец за чупене и ще задължим децата да го натрошат на парчета: ако не се излекуват чрез тази система, няма изобщо да се излекуват.
Предложението било прието, дворецът построен като две и две — четири и четири — осем. Бил висок седем етажа, имал деветдесет и девет стаи, всяка стая била пълна с долапи и всеки долап с грънци и статуетки, да не говорим за огледалата и крановете за чешми. В деня на откриването на всички деца връчили по един чук и при даден от кмета сигнал вратите на двореца за чупене били отворени.
Жалко че телевизията не дошла навреме, за да предаде гледката. Който е видял със собствените си очи и чул със собствените си уши, твърди, че било сякаш — дано никога не става! — избухването на световна война. Децата нахлували от стая в стая като войските на Атила и натрошавали с чук всичко, каквото срещали по пътя си. Ударите се чували из цяла Ломбардия и половин Швейцария. Дечица, високи колкото опашката на котка, се били заели с гардероби, големи като кръстосвачи, и усърдно ги раздробявали, докато останела купчинка стърготини. Дечица от детски ясли, хубави и милички в своите розови и небесносини престилчици, старателно тъпчели сервизите за кафе, като ги превръщали в ситен прах, с който си пудрели личицата. До края на първия ден не останала здрава чаша. На края на втория ден се свършили столовете. Третия ден децата нападнали стените, започвайки от най-горния етаж, но като стигнали до четвъртия етаж, капнали от умора и покрити с прах, сякаш били войниците на Наполеон в пустинята, зарязали всичко и се върнали в къщи, като залитали и си легнали, без да вечерят. Вече наистина се били наситили и не им доставяло удоволствие да чупят каквото и да е, отведнъж станали внимателни и леки като пеперуди: бихте могли да ги накарате да играят футбол по игрище от кристални чаши и пак нямало да разбият нито една.
Счетоводителят Гамберони направил сметка и доказал, че град Бусто Арзицио е направил икономия, възлизаща на два супермилиона и седем сантиметра.
Онова, което останало да се крепи от двореца за чупене, общината го оставила на гражданите: те били свободни да правят с него, каквото си искат. Тогава се появили господа с кожени чанти и очила с бифокални лещи — съдии, нотариуси, пълномощници — въоръжени с чукове. Те изтичвали да бутнат някоя стена или да разрушат някое стълбище и удряли с такова удоволствие, че с всеки удар чувствували как се подмладяват.
— По-хубаво, отколкото да се караш с жената — казвали весело те, — по-добре, отколкото да разбиваш пепелници и чиниите от хубавия сервиз — подарък от леля Мирина. . .
И с все сила замахвали с чуковете.
На счетоводителя Гамберони в знак на благодарност град Бусто Арзицио присъдил медал със сребърна дупка.
...
Вчера е починал Иван Груев. Светла памет на човека и поета! Публикуваше през последната година в блог.бг под псевдоним draskin.
***
И ето ме - застанал на чертата.
Над мен - небето, а под мен - пръстта.
Безсмислен съм - като Сизиф, когато
Скалата полети към пропастта.
Замръквам сам. Прегърнати в лехата,
лалетата догарят мълчаливо…
Всесилна, срещу тях върви тревата -
зеленият гробар на всичко живо.
С очи като луни, край мене се събират
души на ангели, които съм убил…
На двора пак, съвсем конкретен, спира -
след дългия си зимен път - април.
Отново същият - но сливата я няма…
Със птици и цветя - едни и същи…
Отвън старицата с бастуна - Мама -
затваря портата и бавно влиза вкъщи.
По-слаба от лале. Измъчена. Сърдита
на своя стар живот. Без капчица надежда.
И цяла нощ с безсъние разплита
на спомена прокъсаната прежда.
А там - на края на града - мълчи жената
със мраморната рамка на нежния портрет…
И само със привичен жест ръката
изписва може би последния си ред.
Иван Груев
Уви - забравили сме детското...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бог да прости твоя колега!
цитирай~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бог да прости твоя колега!
Някаква безнадеждност и отчаяние витае, навсякъде...
Тази разрушителна сила, не е от сега,... сега обаче ескалира.
Бог да прости поета!
цитирайТази разрушителна сила, не е от сега,... сега обаче ескалира.
Бог да прости поета!
какво да кажа...
всичко си казала!
цитирайвсичко си казала!
държавата ни..Доста посчупен обаче....:( За жалост, не чупят само ромите..Но и това е като с баницата...Виновни са не толкова тези дето чупят,колкото онези, дето позволяват това.
Светла да му е паметта на поета!
цитирайСветла да му е паметта на поета!
живее в тази държава, не в приказка.
цитирайголям, от началото на март - центърът беше пълен хаос, нямах търпение да тръгваме сред природата, където хаосът е пролетен.
цитирайтова, което си мислех вчера и опитах някак да подредя, не че е лесно да въведа порядък...пролетта е прекрасна ( и добре, че е тя!), щъркелите са тук и вече се кумят в гнездата, дърветата цъфтят, тревата е стремителна и лъскава!:)
цитирайчесто ми се случва да видя цигани с чукове да пухат здраво бетонен кол, за да извадят арматурата, хълма срещу къщата на село е прекопан десетина пъти, постройките са разрушени (там е бил двора на ТКЗС-то), а като пътуваме за лозята минаваме край сметище, което също постоянно се прекопава и половината пс са каруци, натоварени с невъобразими товари, но не само това провокира сравнението - и линейката, която изпочупиха в Пловдив и това, което слушах вчера като заплахи. Това е детския отбор...Онези с големите невидими чукове, които Джани Родари е нарекъл "господата с кожени чанти и очила с бифокални лещи" са още по-страшни
цитирайДва супермилиона и седем сантиметра
И ние можехме да спестим толкова, ако имахме счетоводител като Гамберони.
Иван Груев
Мир на праха му!
цитирайИ ние можехме да спестим толкова, ако имахме счетоводител като Гамберони.
Иван Груев
Мир на праха му!
Все пак надежда има,не сред отбора с кожените чанти,а в детския отбор - щом са започнали да разбират,какво означава да изградиш дом и отгледаш дете и да му покажеш,че не е нужно да се чупи и разваля,построеното от други.Лошото е,че доста време има до смяната на поколенията..
цитирайкоито изпотрошиха държавата, следва да връчим медал със сребърна дупка и да ги натирим завинаги вдън гори тилилейски...
За последния ред на поета Иван Груев - ПОКЛОН! - Няма ги и птиците...
цитирайЗа последния ред на поета Иван Груев - ПОКЛОН! - Няма ги и птиците...
къде да го търсим...
цитирайможе би всеки познава такива хора, надраснали инерцията на общността, отговорни хора, но си мисля, че става съвсем бавно, ако изобщо има тенденция за нарастване на числото им
цитирайклечка на пръчка - такъв медал заслужават...само дето рядко някой по нашите ширини и времена получава това, което заслужава
цитирай"...С очи като луни, край мене се събират..."
и една надежда за обич и мир - Марти!
За първото Поклон и мир на праха му!
За теб - вървеж в дните със звезди в очите!
цитирайи една надежда за обич и мир - Марти!
За първото Поклон и мир на праха му!
За теб - вървеж в дните със звезди в очите!
Има трайни неща, които не трябва да игнорираме.
Знанието е толкова важно.
Защо ни е, ако не можем да го осмислим.
Надежда винаги има!
Поздрав за хубавия постинг!
цитирайЗнанието е толкова важно.
Защо ни е, ако не можем да го осмислим.
Надежда винаги има!
Поздрав за хубавия постинг!
Благодаря, че прочете и оцени стихотворението. Стана ми мъчно вчера като чух, че е починал.
Красива и усмихната да е пролетта ти, време ти да е цъфтиш!
цитирайКрасива и усмихната да е пролетта ти, време ти да е цъфтиш!
Понякога ми се струва, че децата са по-мъдри от нас. Почти съм сигурна на моменти. Обаче след това се почва - градина, училище, консервиране, рамки...
Китна и ведра пролет, Инел!:)
цитирайКитна и ведра пролет, Инел!:)
Дано детето в нас ни помага да бъдем, да виждаме звездите ... и да ги пазим.
Светла да е паметта на поета!
Честита пролет, Марти! С надежда!
цитирайСветла да е паметта на поета!
Честита пролет, Марти! С надежда!
голямо прегръщане иска детето в нас в това тъжно и тъмно
цитирайmartiniki написа:
голямо прегръщане иска детето в нас в това тъжно и тъмно
Здрава да си и весела!
цитирайЖелая ти здраве, творчески успехи и много щастие!!
Хубав, споделен празничен ден!
Ати
цитирайХубав, споделен празничен ден!
Ати
Кой като мен - хем Дора, хем в март, то не стига, че поздрави, ами и подаръци! :)
цитирайвъв великолепното стихотворение на поета И. Груев/ мир на праха му! / най-ярко демонстрира ,,екзистенциалната'' ни държава, обсебена от отчаянието, безизходицата, ,,чертата'' и усещането за безсмислие.
Светъл лъч в тази тъжна приказка е, че все пак съчувствието, добротата, толерантността, усещането за съпричастност са живи в обществото ни.
цитирайСветъл лъч в тази тъжна приказка е, че все пак съчувствието, добротата, толерантността, усещането за съпричастност са живи в обществото ни.
Достатъчно да видиш пропуканата църква в центъра на Бургас за която ми е последния ми постинг или да идеш до Грудово /Средец/ останлите без работа хора съборените казарми и безогледната сеч на дървета в околностите от оскотели цигани...
Поздрави и хубав ден!
цитирайПоздрави и хубав ден!
27.
martiniki -
lion1234 - дано ги има и човек брои поне до трийсет, когато го заслепява гняв и има оръжие под ръка
24.03.2013 19:19
24.03.2013 19:19
...сякаш бурята снощи в Копривщица е природно изражение на това нагнетяване на напрежение - като клечки за зъби са начупени стотици дървета
цитирайГрудово ми е и лична болка, моята къща на детството се руши там
цитирай
29.
feishtica -
Виж кво...
26.03.2013 00:40
26.03.2013 00:40
...понеже ти имаш едни такива шаманско-друидски-вещерски стихотворения за всички стихии и явно си наясно с тез неща, пък и си едно от тез добри същества, дет Господ си слуша. викам да поемеш нещата по организацията в свои ръце и да напишеш едно стихотворение, с което да отзовеш тъпия дъжд, който вали и в момента, да призовеш слънцето, да подобриш осезаемо метеорологичната ситуация в страната, да качиш температурата с най-малко 10 градуса и значително да ускориш процесите около цъфтежа. Според мен таз работа с пролетта се бави само щот отдавна не си пускала нищо ново пролетно. И аз да съм пролет, и аз шса засегна от един такъв игнор.
цитирайразмахващо пръст под носа и, стихотворение. Само дето нещо не ми се публикува...цяла нощ валя тук, такава мокрота и сивота
Мързелана! Само се ослушва!
Поспалана! Нещо се почесва.
Влачи си краката непослушно,
да се среше никак не се сеща.
Тъй разчорлена, недоримувана,
се прозява дълго, напоително.
Прекалява с дъжд и маршируват
в локвите по улиците дните ми.
Клепат и се клепат до ушите.
Двадесети мина - засрами се!
Почвай тутакси да се събуждаш,
отвоювай си с цветя позициите.
Пролет, само надникни навънка!
Да си спомняш мигом цветовете!
Настоявам слънцето ти звънко
още утре ярко да засвети
да погали лъч с пръстче тънко
сгради, хора, улици, дървета,
ставай бързо и се стягай, чу ли?!
Чакам те до всяко първо цвете.
цитирайМързелана! Само се ослушва!
Поспалана! Нещо се почесва.
Влачи си краката непослушно,
да се среше никак не се сеща.
Тъй разчорлена, недоримувана,
се прозява дълго, напоително.
Прекалява с дъжд и маршируват
в локвите по улиците дните ми.
Клепат и се клепат до ушите.
Двадесети мина - засрами се!
Почвай тутакси да се събуждаш,
отвоювай си с цветя позициите.
Пролет, само надникни навънка!
Да си спомняш мигом цветовете!
Настоявам слънцето ти звънко
още утре ярко да засвети
да погали лъч с пръстче тънко
сгради, хора, улици, дървета,
ставай бързо и се стягай, чу ли?!
Чакам те до всяко първо цвете.
31.
feishtica -
:))))
26.03.2013 09:46
26.03.2013 09:46
Ма точно такова имах предвид!!! Много хубаво! Ако и това не подейства, вдигам ръце от пролетта и почвам да си внушавам, че искам зима.
цитирай
32.
feishtica -
Копирам във фейса :)
26.03.2013 09:47
26.03.2013 09:47
Кат си нямаш свой да споделя от него.
цитирай
33.
martiniki -
ма как да нямам - имам си съвсем редовен фейс, ам почти не го ползвам
26.03.2013 10:09
26.03.2013 10:09
не сме ли приятелки там??
цитирай
34.
feishtica -
Не!
26.03.2013 11:39
26.03.2013 11:39
Е те ся се засегнах!
цитирай
35.
feishtica -
Намерих та
26.03.2013 11:41
26.03.2013 11:41
и пратих молба.
цитирай
36.
feishtica -
Мой ред да отговарям :)))
26.03.2013 13:59
26.03.2013 13:59
Пуснах отговора като нов постинг.
цитирайcqloto razvitie po proletnoto iznudvаchestvo, no hte navaksam, samo da se dokopam do kompa s nrmln klaviatura i shte reagiram
цитирайИ мен ме боли за страната ни!
Поклон и пред паметта на поета!Тъжно е когато си отива завинаги някой-работил ,обичал,творил.....
цитирайПоклон и пред паметта на поета!Тъжно е когато си отива завинаги някой-работил ,обичал,творил.....
дано са напразни опасенията ни.
цитирайТърсене