Вчера за първи път тази година времето поразхлаби стегнатия зимен възел. Поотпусна се, омекна. Предостави един ден идеален за разходка. Вятърът, който ме придружаваше по улиците на сряда, беше изключително галантен. Топъл, ласкав, гальовен. Истински пролетен вятър. Едно дружелюбно и кротко слънчице в добавка - изобщо денят се стараеше да направи добро впечатление и лесно му се получаваше. Затова и повървях доста повече от обикновено, вятърът и слънцето ме подканяха и любезно побутваха и така лека-полека преминах онази невидима граница до която обикновено стигам при своите излизания. И като я преминах тази граница...



гледай ти! Истинска изненада - градът отново си има дърво-мартеница! 

(За първи път видях, снимах и представих мартеничестото дърво преди две години ТУК)




Не бях подготвена за него и нямах в себе си телефон със снимачни възможности, затова днес специално се разходих отново до общината  и му направих няколко снимки.



Значи, ако не беше вчерашния топъл ден и не бях престъпила невидимата линия, така и нямаше да разбера, че пак си имаме мартеница-липа. Оказа, че за близките ми не е изненада, явно само аз съм изтървала. Това е да си перманентен заплес. От една страна може спокойно да си живееш в блажено неведение, от друга - често изтърваваш и някои положителни промени. Добре, че не бяха свалили украсата докато аз съм бляла...Миналата година се разминахме с мартеници по дървото и може би затова си мислех, че вече няма да го видя с развети пискюли. Което идва да каже, че не е лошо човек понякога да преминава заложените в него си граници, и че ако един път нещо не е, не стане както го мислим, какво пък - не трябва да спираме да опитваме и да се надяваме.



Както е видно от снимките, днес денят беше мрачен. Канеше се (заканваше се направо), гласеше се, цупеше се, нареждаше и пререждаше заплашителни тъмни облаци до обяд и като се прибирах удари такава суграшица, придружена с леден вятър, че трябваше да се скрия за малко. Ситни бели зрънца, завихрени от злия вятър, летяха в хаотични кохорти към земята. Същинско изневиделично нашествие в четвъртък по никое време. Това е март. Колкото и да стана студено, този бърз и рязък обрат във времето някак ме зарадва. Стопли ме. Ами мартенска работа. Успокоително ми се стори, че поне месецът си е предвидимо непредвидим.  Тъкмо по мой вкус:)
...А сега вали сняг!


Гледам...Ех че гъста мрежа метнал е снеговалежът!
Опитен ловец - в небето аз не се съмнявам - ето
хвана поглед възхитен и признателен от мен...
Мартенски характер има и опашката на зимата:)




16.03.

Вчера валя сняг за красота - пухкав, кротък, щедър. Може би сняг за сбогуване със зимата, сняг, за да я запомним красива. Вълшебно беше. Погледнах през прозореца преди час. Държи се:)

Пожелавам ти по-галантни ветрове и по-хубави, светли мартенски дни!... :)

Днес при нас вее един леден вятър, а тъкмо реших да захвърлям палтото!

mt46 - вчерашният беше голям гальовник и не по Гари:)


gwendoline - ами аз вчера хвърлих палтото, но днес бях доволна, че сутринта не продължих по инерция, а пак си го метнах, и шалче си взех и добре сторих!:)

Много гъсто вали:)

Да си жива и здрава, прекрасно е... :) Това дърво грее с мартеничките и небето! Сякаш е самото небе, накичено с мартеници за надежда, любов, спасение и какво ли не!:) Благодаря ти, незабравима снимка.

Приятна и весела изненада, Марти! Не съм виждала такова мартенско дърво. Дано да е на усмивки... от слънцето.:))

Развесели ме с тази дървена мартеница, много е оригинална като идея.Пролетен поздрав.

с приятен ветрец ... и много усмихнати детски личица.
Снимките са чудесни , Марти ... Дървото с мартениците
и облаците , сякаш пътуват . Пролетно е ...
Поздрави и лека вечер !

зимата е пътник! )))

...и сега цветовете на мартениците ни правят щастливи, но ще поискаме и още- то се знае :) Ще цъфнем ние през април... :)
Поздрави за оптимистичните внушения!

И ние имаме такова дърво мартеница. Няма да изоставаме я...
Колкото до Марта , знаем си ги ние Мартенските работи ...Но, както е казал parasol -зимата е пътник! Дано!

Поздрави за разходката, която извървях мислено с теб!

Прекрасно ви е дървото!Но то и в града ви като цяло е съхранен един стар дух на романтика,красиви традиции,поезия..Особено ми хареса и лампата под дървото! толкова е ...грациозна и хубавка!:)Отделно,откъм дясната страна на дървото самите клонки образуват едно...сърчице.:)Малко настрани е,между втория и третия клон на дървото вдясно.На четвъртата снимка.Вгледай се и ще го видиш:)Вълшебен обектив имаш!:)Дори приказчица би могла да се получи,само време за писане да има..:)Аз поне си видях приказка в четвъртата снимка.:)Благодаря за удоволствието!:)

в твоите свежи писания и винаги излизам пречистена. Да общуваш с позитивен човек си е благословия!
Едно мартенско "Мяу" от мен, ама нещо не ги чувам още:)))

Хареса ми разходката из твоя град .
Ама , гледам хората още си носят зимните дрехи ! :))))

malchaniaotnadejda7 - да, Наде, весело е дървото, а вечер свети. Преди две години имахме за първи път такова, дори бяха две и сега прибавих вратичка към тяхното представяне тогава :)

___________________

monaliza121 - правят ги в цял свят вече, но инициативата тръгва от Стара Загора, във фейсбук има страница на проекта Мартеница:)



____________

kasnaprolet9999 - забелязвам,приветствам и се радвам на всичко добро и креативно, дърво за усмивка и надежда е това:)

_______________

stela50 - градът в сряда беше като кошер, улиците и градинките пълни с хора, но народът, включително аз, прибърза да се разхвърля:)

_________________

parasol - така е, Слави, отива си зимата

___________________

shining - миналата година април беше доста хладен и въздържан, дано не е със същия характер и тази:)


_______________

tota - къде мога да видя вашето дърво? Редовно ли украсяват такова в града?


____________________


indi - Верея, където бяхте отседнали преди доста време, е точно под сградата на първата снимка. И аз харесвам лампите по главната и вече толкова време се опитвам да приема и свикна с града, дървото-мартеница също ми помага:)
Видях сърчицата - не само клоните, и някои мартеници образуват такива, Мисля, че е добре, ако виждаме света навън на сърца;))

____________

tili - това ми е стимул, много се радвам, ако поне една усмивка успея да извикам с писанията си:) Тук вече от месец са се размяукали мартенските котараци.

___________

karaiany - само едно кръгче;) Онзи ден някои хора бяха тръгнали по къси ръкави:)


Благодаря ви! Пролетно настроение ви желая!

прекрасен е новият аватар тук !
:)))
Хубав и слънчев ден! :)

Хубаво си разказала, а и снимките са чаровни, особено тези с мартениците по дърветата. Не случайно Стара Загора е известна като град на поетите.

А ти можеш да съперничиш на Емил Чолаков като коменттор на времето и природата.

darkenedangel - от миналата година го назначавам по пролетно време;)) да видим колко ще го изтърпя сега;)


sande - Благодаря ти за добрите думи. Няма как да съпернича (тази дума все ми напомня за Перник и перничани;) на Емо, от метеорология почти не разбирам