Вчера вилня такъв отвързан вятър. Топъл, южен, грамадански. Не си играеше - сякаш беше хванал за яката една опърничава пролет и я размъкваше из улиците съвсем като сърдит баща. Толкова стоплящ и ветровит ден отдавна не бяхме имали.
Запо...

 
Стоеше на пътеката и размахваше лениво опашка. Нямаше мухи. И облаци нямаше. Пътеката беше тясна. Щеше да е хубаво да е поточе, помисли си, в тази жега...Представи си, че е топнало крайниците си в поточе и веднага му стана хладно, и п...

или метеорологията като поезия
От известно време си имам личен метеоролог. Хората с личен лекар, аз с личен метеоролог. Естествено той и представа си няма, че съм го избрала, но е толкова най-личен от всички, които се подвизават из родния...

 Зимата тази година се точи укоризнено бавно. Дори ми липсва усещане че минава, че върви. Стои си. Побита на пътя, дупка ще пробие. Хем стои, хем минава. Дните и са едри сиви камъни без лица. Понякога това ме радва, защото ако реша мога ...

Последните зими се разминаваме със снега. Почти съвсем. Ако вали, то е постно, ситно-ситно, оскъдно и свидливо. Докато падне и изчезва, следа не остава. Вали прашинков, паяжинков сняг...
Всяка липса поражда нужда, липсата на сняг също. Ну...

 
Тази историйка с раче си има вече своя история, най-малко защото я пиша шест... почти седем години! Е, довърших я!:)
Ето една историйка кратка, а може би сладка, обаче да знаете е доста солена, a осополена - само малко.