Последните зими се разминаваме със снега. Почти съвсем. Ако вали, то е постно, ситно-ситно, оскъдно и свидливо. Докато падне и изчезва, следа не остава. Вали прашинков, паяжинков сняг...
Всяка липса поражда нужда, липсата на сняг също. Нуждата става почти хронична, недостигът се усеща най-вече вътрешно, в сърдечната област. Изразява се в постоянен копнеж по утешителната белота с външни прояви - мрънкане, подканване и предизвикване на сняг по всякакви начини. Гледане на снежни снимки, клипчета, слушане на зимни песнички, зяпане в небето с цел хипноза на облаците, непрестанно следене на прогнозата със заклинателен речитатив в главата, включително и с измисляне на нови суеверия, дребни хитринки и залагане на словесни капани за сняг. 

Февруари донесе сняг. Наистина поваля на втория и третия ден, особено красиво валя в четвъртък следобед. Ситно, но спокойно, изобилно и щедро. Този път никакъв нежелан придружителен вятър. Такъв сняг не можах да снимам , но опитах да опиша през февруари на 2009-а година

Високо снегът извира. 
Небе с цвят на извара 
блика снежинки, блика,
благо зачева вяра.

Гонят се леки, хвъркат,
спускат се и се реят -
преди поглед родили се,
колкото поглед живеят. 

Бяло се рони, рои се. 
Носи се чисто, танцува 
с котките, с гълъби, с покриви, 
с къщите се целува. 

Снегът е добър и мъдър, 
той знае за тишината. 
Никого не излъгал, 
чезне, допре ли земята.


Този път валя толкова дълго, че колкото и да бяха ситни снежинките понатрупа. Не беше кой-знае каква снежна покривка, но имахме сняг.



тук вали най-гъсто, целият свят беше омрежен в снежинкова паяжина

Не можах добре да си уловя момент от най-прекрасния снеговалеж, не ми се получиха снимките. Правих несполучливи опити да си заснема снежинка.



снежинките се топяха мигновено, само на студения перваз можах да хвана няколко



В петък имах по-дълга разходка и повече времe със снега.













След проливния дъжд, който се излива от събота до тази сутрин, от снега почти нищо не остана. Откъдето дошло-там отишло. Сега по улиците текат реки. Прекрасният спомен за нежните снежинки и тихата белота на снега, възторгът от появата му, летежът и пърхането на сърцето обаче остават. След всеки сняг си мисля - светът има шанс да започне на чисто.

Снегът беше гост неотдавна.
Бавно пада, красиво покрива,
без остатък, докрай се отдава,
в сняг
небето с земята се сливат.

 Снегът беше. Мина-замина.
Безследно попи  и изтече.
Няма сняг, но го имаше -
има го!
В сърцето ми - снежно човече.




Велинград - 27.01.

София отново осъмна в снежна приказка.
Тази година не можем да се оплачем от липса на сняг.
Само едно не ми харесва, след ден вече става черен и кишав, а в Рила винаги е бял. Прекрасен ден, martiniki!

за снежинковия постинг, за красивите стихове и за снимките!...
С-нежен ден и добра седмица!

Хубави снимки , стихове ... размисли .
Поздрави , Марти !

Сега му е времето да има сняг. Ние се отучихме последните години от това. Колкото и да е красиво, чисто, светло, снегът и студът имат и друга страна, за която ни трябва адаптация и устойчивост. Очаквам с нетърпение ПРОЛЕТТА!!
Поздрави за февруарския сняг!!
Хубав ден, Марти!!

Добър снежен ден!

Благодаря!Лека седмица!

Толкова красиви снимки разгледах през седмицата, толкова щедър сняг е паднал някъде, че нашият е като джудженце, но пък е и мой:)

Време за зима. Много тревожно ми стана от новините от южна България, дано успеят да стигнат и помогнат на бедстващите хора в хасковските села. Такъв чудовищен дъжд се изля и тук, че от вчера ми е притеснено(

Поздрави за хубавия снежен постинг!

Прекрасни снимки и стихове.

Поздрави! Да получиш кокиче!:)

Оснежаването не е за последно!
Много му се радвам!
Дано само безаварийно се разминем с поледиците!:)
Чудесни снимки!
Погледът ни хваща прекрасно чисто бяло,
прелитащи снежинки заформят наметало!
И душевен трепет се захваща с твоя постинг!
Отново, и отново...
Дано да продължи!
Хубаво е!
И денят ти да е такъв!:)

Изнесох на тях и на другите хляб на терасата и една сутрин гледам една сойка, нетипична птица за тази част на града се заглежда от близкия клон към терасата, дочула е къде има храна явно... Вярно било значи, че по птиците се носят новините. Снегът е хубав, защото е царство на мекия контраст, сенките му в млечни виолетово-сини тонове го правят неотразимо щастие за очите ми.

Чудесни снимки, благодаря ти. Шастлива и приказна седмица!

"Снегът е добър и мъдър,
той знае за тишината.
Никого не излъгал,
чезне, допре ли земята."

До скоро!:)

Много ми хареса и това:

"Вали прашинков, паяжинков сняг,
внимателно вали и предпазливо,
едва-едва,
почти не го видях..."

Стиховете ти миришат на кокичета!:)

Ела да ми видиш колата!!! Не се вижда:(
Добре, че е твоята приветлива усмивка, че да ме поразвесели:)))

Да се молим за красивите снежни дни!

Но да не прекаляваме.

Защото може после и да плачеме.

Някъде вече започнаха.

Бяло е при теб. И - уютно!
:) Привет, Марти!
А по повод на копнежа по " утешителната белота " си мисля, че можем да спретнем едно литийно шествие ( за каквито съм чела в някои разкази ) с ритуални песни за сняг, примерно:
Пеперуда летела, летела,
бели плитки изплела, изплела,
бяла зима довела, довела.
Дай, Боже, сняг!
Хубава вечер, Марти, лека и спокойна! :))

до безутешност:(

помня. Птиците са добри и верни сверовчици с човчици.

Благодаря ти! Чета те винаги с внимание и уважение.

тук вече няма и следа, сал една кал

Поздрави!

безкрайно е извареното небе и едновременно с това ниско и близко - този февруари пак имах щастието да го гледам как рони и рои снежинки