Изтече август. Капка по капка премина златното му време. Тръгва си след слънчогледите, щъркелите, нарамил тежкото си обедно слънце, прегърнал големия бял ден. Броени са дните му - свършиха. Няколко пъти намирам писма от есента на портат...

 Не се стига дъгата...Който се е опитвал - знае. Отдалечава се, разпръсква се - дори да изглежда на една ръка разстояние. Недостижима е дъгата. Понякога ми се струва, че е стълба за небето - спуска се само за онези, които вече могат да п...

 Птичето, което на 4 август намери криле за непохватността си.
Изправи се, подскочи, огледа се. Разпери криле и напусна гнездото.
Само до преди миг изглеждаше толкова малко, беззащитно и неспособно на полет, колкото другите две...