Зимата тази година се точи укоризнено бавно. Дори ми липсва усещане че минава, че върви. Стои си. Побита на пътя, дупка ще пробие. Хем стои, хем минава. Дните и са едри сиви камъни без лица. Понякога това ме радва, защото ако реша мога да си издялкам всичко от един ден-камък на зимата. Времето стига. Само да не ми е много студено, за да събера натрошените парченца налудничав ентусиазъм и да впрегна последните си опортюнистични запаси. Съпротивление. До март. При целия унил пейзаж наоколо не е лесно да се задействат съпротивителните усмивки и веселия смях.

Земята прилича на кожа от зебра.
Смехът ми тъй лесно се просва прострелян...

Забавя се времето. От студа винаги се забавя. Не ми е забавно. Бавно ми е. Хем ми се свиди всеки ден, хем ми се ще да минава по-бързо, да свършва, да си отива - утре  да си е заминала зимата. Студът може да причини болка, чисто физическа. Може да ти замръзнат краката, а може и сърцето ти да замръзне. Понякога си мисля, че живея в страната на студените сърца. Това не е само зимно усещане, но в зимата е особено натрапчиво. Един невидим Михел броди наоколо с брадва. Който не иска да даде сърцето си - прас...Това не е най-подходяща алюзия, така че нека е илюзия.
    Тези дни предпочитам да си припомням  марша на императорските пингвини през февруарското лято на Антарктика. Пример са ми за всичко. Прекрасен Пример как трябва. Припомням си как вървят в неотклонна процесия към земите на март - онези бели и ледени безкрайни полета. Жертвоготовни черни точици, топли и животворящи, маршируват към любовта си. Би трябвало да се учим от пингвините на преодоляване, взаимопомощ и любов. Да сме готови на всичко в името на яйцето, на бъдещето. Да стоим рамо до рамо в житейските бури, да танцуваме бавния устояващ танц срещу вятъра и да пеем своята си песен, без да се бъркаме с чуждите, без значение колко е трудно, студено, тъжно и как понякога бялото на зимата изглежда като безнадеждност. Дори едни безкрили птици знаят повече от нас за живота и любовта. Тържествените, утвърждаващи живота, песни се носят над скованата земя и рисуват в общото ни небе цветния портрет на пролетта...Нашата пролет. Предстоящата.
Маршът към март е в края си. Скоро зимата ще ни пусне. Само сърцето да си е на място, когато пролетта поиска да влезе.



   

п.п.



И като потвърждение на факта, че пролетта вече приближава, днес набрах първите кокичета в двора. Нежни бели стрелички, островърхи сълзи на небето, пробили снежната кожа на февруари...




съвсем зарезански кокичета - трябвало е да ги потърся извън града:) - истинска награда и подарък за празника...




а и слънцето днес беше навсякъде

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА,ОБИЧАЙТЕ СЕ!

Наздраве, Дора! )))

Благодаря! Обичаме се! Честит и на теб!

Вчера и днес особено не сработва блогбг-то. Не е дори ту го има-ту го няма - съвсем изчезна и правилно - повече време за празника. Заряза ни и зарязвахме :)

Изпотих се от пиене.
Виртуално...

виртуалното не се брои!

И откъде дойде това?
Нали се бях зарекъл,
че няма нещо на света,
което да харесвам?

А то е нищо, то е - сняг.
Вървиш като замаян,
завърнал се на тоя свят,
а откъде - не зная.

И пак си малкото дете.
И всичко си е същото.
Но ти си вече посветен,
че празникът ще свърши.

И кроткият снеговалеж,
загадъчен и ласкав,
така те моли да умреш,
преди да си пораснал.

Студено. Тихо е. Тъга.
И приказката става:
Светът воюва със Смъртта
и тя го побеждава.

И ето: властва над света
магията й бяла.
Но там - кокиче под снега.
И всичко - отначало.

и снимки с мартенски полъх ...
...Само сърцето да си е на място, когато пролетта поиска да влезе...
Приятна празнична вечер !

Можем да се поучим от цялата природа - целия Космос, който диша с нас и за нас, а ние...не забелязваме! Само на празниците си честитим, весели и щастливи за миг или час. А после - за това "после" - нека бъде весело и красиво като виното, като Любовта!

СамО си знае как е притиснато от студа и как е готово винаги да отвори врати за първите кокичета .
И аз имам снопче бели камбанки в чашка и звънтят, звънят, и ехти в душата песента на сънуваната пролет ...
Поздрав, Марти! И - наздраве! За празничното, за очакването, за всички ни! :))

и да
...кокиче под снега.
И всичко - отначало

сутринта беше такъв лед, че не знаехме ще успеем ли да отидем да зарежем, към обед поотпусна - кокичетата ги търся и чакам вече месец, та колкото и снежни и кални да бяха дворовете обиколих и ето, че открих - радост голяма!

от деца вирят глави и си мислят, че знаят всичко - убедила съм се, че не желаят да се учат, да вземат пример, дори да забележат това, което им казва създателят чрез природата
а то се вижда с просто око според мен (е има и хора, които се променят за добро, но те са незначителна част)

много е хубава и актуална приказката "Студеното сърце", откривам я наново на тези години:)

да, кокичетата са първите пролетни камбанки - възвестяват, че все пак е тръгнала;)

за напомнянето за един невероятен филм за паметта и отстояването!

Поздрав и от мен !

http://www.youtube.com/watch?v=4luIGbjU-EA&feature=related

по това време започва преходът - реших, че вчерашния ден е подходящ за това припомняме колкото и да се сриваше системата

първият клип е много красив, установих, че не тръгва в блога, но като щракнеш два пъти се вижда в отделен прозорец

благодаря и за твоя поздрав -гледах и слушах)

старото джудже с луличката до ангелчето на прозореца, Петер Мунк:)))
Още малко и ще се размразим.
Наздраве!

Поздрави!Идва!:))Ще прегазим зимата!

Изненада ме, защото втората снимка наистина има едно интересно изображение, но аз го виждам като снежен ангел с едно крило
затова я сложих

много харесвах драматизацията на"Студеното сърце" като малка

здраво ни гази тази година, хеле пък вас! Хайде да е за здраве! Скоро, Ан!

в далечината, а Старият горски дух го виждам в цветята отляво:)))

стане мило на човек когато видя тази картина, стопляща сърцето му, въпреки леда, който е сковал земята - любовта на майката към едно новородено. Ама какви са сладурковци малките бебешоци :). Благодаря ти за клипочетата! Дай Боже наистина в сърцата да има място за Любовта, която ни прави топли и сърдечни!
Поздравления за постинга Доре!

като тръгнах по следите на "Студеното сърце" и порових дали няма някъде снимка или фигурка на стъкленото човече, попаднах на една публикация, прозвуча ми доста близко

http://blogatstvo.com/other/sunday/

радвам се, че си отворила клипчетата, невероятни са ; Има и статия за марша на имперторските пингвини под фразата.:)

Да ти е пълно!

"Дори едни безкрили птици зная повече от нас за живота и любовта." - колко вярно, и хубаво, и тъжно...
Прегръдки, Марта и до пролетноооо...

до пролет, Джими!

аз вече не чакам ни пролет, ни есен, ни лято, зима е- зимувам:) може друго да не доживея:)
забранила съм си да помня - какво следва, защо .....
когато нищо не очакваш, нищо не желаеш, от нищо не зависиш..това/прочетено някъде из книгите/ било щастието/поне едно от лицата му:)/

като прочетох репликата ти се сетих за едно от най-красивите безнадеждни стихотворения

Не чаках есента, защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
Аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
Не чаках есента, но тя дойде.
Дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
Но тя дойде. Всъщност тя се върна,
но не с античната си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен.

Иван Пейчев

Обаче щом казваш, че пише в дебелите книги - може и да е лице на щастието. Коя съм аз, че да знам.:)

много хубави думи, много ми харесаха, наистина!

Поздрави :)

Георги

Зимата на "нашето недоволство" си отива.

Прекали тази зима - с виелици от сняг, студ, дървени ваканции, скъпи дърва, задръстени и блокирани пътища, даже ж.п. линии, което си е направо нагло. Да не споменаваме Бисер и други пострадали.

Но, твоите кокичета предвещават хубава пролет. Нови надежди.

Гуш!

Благодаря, Георги!
Поздрави

Не знам, Санде. Дали да се сърдим на зимата, та тя си е зима. Ние нещо се изнежихме и свикнахме с далеч по-топли и кратки нейни предходни проявления.
Пролетта предстои. Дано е и доволство:)

Радвам се да те "видя":)

Гуш значи и за теб';)

Много интересен постинг и много свежарски!Нека винаги ни докосва любовта!Поздрави ,martiniki!

Скоро търсих iliada, не открих блога

Поздрави!

филма ми е любим, усмихна ме...а и кокичетата ти са чудни.

Zero

Благодаря за Иван Пейчев
И за другото благодаря.Урок е.

здравей! ако си същото Зеро с тарт татен снощи се сетих за теб - точно по това време - в блога ти прочетох историята, видях рецептата и пробвах за първи път да направя сладкиша

пролетта си е за чакане

на тартата...:))))снощи и на Дидо от Д2 десерта му беше тарта...вторият му опит ще е по - добър...все пак е важно желанието. Вкусна ли ти се получи тартата Мартини....сигурна съм, че близките ти са я харесали.( добре е върху хартия за сладки да се разточи тестото и така по - лесно се поставя върху карамелизираните плодове, иначе може да се начупи)

дамм, точно покрай несполучливия опит на този участник се сетих за теб и тартата:)

вкусно става, не бях правила отдавна, но снощи пак пробвах - с готово тесто, нямам времетърпение да направя лично маслено тесто