Постинг
14.08.2015 20:21 -
Реплика...
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 3641 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2020 11:23
Прочетен: 3641 Коментари: 5 Гласове:
15
Последна промяна: 10.02.2020 11:23
...с тромпет и пеперуда
Аз не спя от години. И на сън аз будувам.
Подир летните маршове на щурци марширувам
и бълбука главата ми , а очите ми плачат,
на костилка приличам и тромпет съм във здрача.
Уж пробожда животът, остър и неуместен,
а ветрецът се лее и е лек като вестник,
и гърмят като бъчви опразнени дните,
правя път и на крачката си диря празничен ритъм,
а къде да отида, къде да се скрия,
в коя сянка зелена на дърво да се впия,
да остана невидима, с тихото да се слея,
зад гърба ми светът да прошава... Живея!
Расне кост от глухарче, с кречетало в ръката
ще надникна където са прозрачни нещата -
през прозореца гледам и провиждам с почуда
там отвъд да се рее същата пеперуда ...
*С дълбоко уважение и голям респект към поезията на Борис Христов. Благодарна съм, че ме кара да се чувствам тревичка пред огромен бор.
Следващ постинг
Предишен постинг
А за теб - августовска благодарност, Небесниче! Накара ме да се почувствам втъкана в изумителната динамика на песента ти! Не се учудвай, че никой не коментира. Понякога ни се струва, че и запетайката е излишна ... *
цитирайБлагодаря ти, НебЕли, че прочете и се присъедини!Оставих всички тези вратички и прозорчета към голямата поезия, която всеки път ме слисва, изумява...толкова е високо и необятно в нея
цитирайСтрахотно си го сътворила! :)))
цитирайБлагодаря ти!
цитирайна гости при феите и загадъчната Моргана.....
цитирайТърсене