ХУбаво е човек да греши, за да се поправя/ Или така - хубавото на това, че човек греши, е възможността да се поправи. Напоследък си мисля колко възможности ни се предоставят и колко сме склонни да видим възможността...Да видим шанса за корекция.
Ако човек се учи непрестанно - няма как да не бърка! Процесът е такъв. Учиш - правиш грешка, продължаваш да учиш - изправяш грешката. В най-добрия случай...Защото може и да се откажеш, може и да зациклиш в грешка и инатливо да твърдиш, че светът е крив, а ти, видиш ли, си най-прав и винаги си прав. Безгрешник. За съжаление е пълно с такива хора и те не са само млади люде под 25 години. Опитът ми говори - има си хора, родени научени и тях никой на нищо не може да ги научи. Те си знаят. Тежко на близките им.

Доста време бях на една лудешка въртележка и нямах време за никакви папиемашета, от средата на август - та досега. Днес вече разхвърлих панаира, извадих си заготовките, лепилото и салфетките...Обаче вместо да захвана нещо ново, реших да ремонтирам стари фигурки. 





и с птиче на рамото, което му подсказва кой подарък за кого е! 
,







това трябва да е дядо Мраз, макар че вече не съм убедена, ако му добавя дълга мантия с качулка, може и за дядо Коледа да го вземат - първата ватна играчка, която правих дълго и мъчително през миналия октомври - почти двайсет дни се мъчих с нея, стана доста мека и недодялана, но пък каква радост беше! Днес набързо му оправих фасадата, ботушите ( добавих преспичка сняг под тях) , ръкавиците и чувал ще му спретна тия дни




тази бабуся тунинговах, направих и съвсем ново лице и я подмладих с 30 години, поне - мисля, че и двете фигурки съм публикувала в предишните материали, относно занимавките с папиемаше...може после да ги изровя за сравнение...



Та радвам се, да имам възможността да се уча от грешките си :) Макар да не ги намирам за най-добри, а още по-малко - за единствени учители! :)


п.п.



Вени, ето я бабата преди редакцията - съгласи се с мен, че е хубаво човек да има този шанс да поправя своите неща :) 

За хората си права, но за фигурките - не знам. Всяка бележи някакъв етап, някакъв моментен опит - защо да ги променяш?:)
Прегръдка, Доре!

някои неща е добре да бъдат поправяни, щом имаме възможност - със стихотворенията също ми се е случвало да ги пренаписвам години по-късно, е, не всички! Радвам се, че папиемашето позволява поправки!Ще изровя снимки на първоначалните произведения, за да се съгласиш с мен! :)