Мдаа, всички твърдят, че искат истината, търсят истината, обичат истината и биха били верни до смърт все на нея - на истината, а опре ли работата до искрености, оппа. Нема нужда! Като един опасно искрен индивид още от най-ранно детство познавам отблизо негативите на това да си кристален Джакомо в добрия стар прозаичен и непрозрачен свят. Понасяла съм си стоически различието от тази ранна около тригодишна възраст, в която волю-неволю трябваше да се социализирам. Твърде рано се научих да си премълчавам и запазвам мнението си за себе си. Бедата е, че обикновено ми е изписано на челото - всичко. Та оттам ми дойде аналогията  с  "Кристалния Джакомо" и мислите като рибки зад челото му. Позната и твърде болезнена история. Да не мога да скрия отношение...Да ми се виждат уж скритите мисли като на витрина....Страданията ми започнаха от детската градина с другарките Стоянова и Маринова, които не си спомням с твърде топли чувства, даже по-скоро студено и неприятно си ги спомням. Както и ролята си на балерина - първата и последна такава роля в живота ми...



единствения ми такъв стаж, в бяла рокличка, която едва успях да закопчея на гърба и един от първите ми спомени е точно отопления, застлан с мокетена пътека, коридор в детската градина и аз - едричка четиригодишна балерина, с гирляндено венче в косите, припкам наред с другите по-крехки, истински мънички момиченца. Тромаво припкам. По-принцип си вървях така изпреварващо във физическото развитие - с 3-4 години, а това е много неудобно и твърде обременяващо, повярвайте...Нечия баба или майка с неодобрителен поглед все ще възкликне - "Ама това момиченце от вашата група/клас ли е - изглежда по-голяма." И задълженията и отговорностите ми все като на по-голяма и това още от двегодишна възраст. Да не говорим за дежурните реплики - "Какво голямо дете, пък...", " Виж каква си голяма, отстъпи на детето...", изобщо това да изглеждаш по-голям от връстниците си е изключително неудобно и се оказва доста травмиращо, не го препоръчвам никому...но се отклоних доста - това за боя (ръста) и преждевременното физическо развитие - за сметка на умствено такова - е предмет на друга история, не по-малко болезнена. Изобщо не знам как завърших училище, въпреки кристалната яснота по отношение на всеки един преподавател, която демонстрирах съвсем без да искам. Най-баламски се издавах без нищичко да казвам. Компенсирах с изключителна изпълнителност, послушническо послушание, мравешко трудолюбие, но не питаех любов към математичката и разни други другарки трудничко приемах, а една другарка, с която се скофтихме на края в четвърти курс най-безапелационно ми прасна тройка на прекрасния проект по архитектурно проектиране...Изобщо искреността винаги ми е пречела, пък и конфузът си ме обича и най-приятелски редовно ме посещава да ме види как съм и не пропуска да ми скрои някой номер. След подобни проблеми с прекалената прозрачност в аквариума по време на следването и доста по-сериозни гафове реших, че ще обичам и приемам хората, ама всички хора. У всеки, с когото ме срещне животът, ще търся и задължително! ще намеря нещо чистичко, беличко, ненадъвкано и живо, за което да се хвана. Оттогава пробвам и още не съм се отказала, колкото и горчив да е опитът. Понякога е същото като да дъвчеш пелин. Продължавам да опитвам дори да греша с това упорито наивно добротърсачество, гледам все златни рибки зад челото ми да проблясват. Да не изпускам някоя медуза или моруна, да не говорим за баракуда, в аквариума горе.  Само дето на моменти съм почти убедена - истината в повечето случаи е нежелана, вредна и опасна за вашето здраве и обществено положение. Затова пък колко се обнадеждавам, ако някой успее да ме разубеди, ама как само се радвам - с еййй такава златна рибка се радвам 



 

Номерът с истината е, че я удари на порно, пък е студено...
И като правиш път на немощните духом - вършиш сериозно пресстъпление;
И като отстъпваш на бедните умствено - оставяш ги да ти се качват на главата...
А златните рибки непрекъснато думат нещо зад стъклото на аквариума, ама не се чува, щото устата им е пълна с вода.
В повечето случаи ние виждаме беличкото у хора, които отдавна са забравили, че го имат - и трябва да ги убеждаваме, а после те решават, че те са по-бели от всичко останало. Знаеш я оная приказка за чистия и за мръсния - чистият ще се измие, защото се оглежда в другия, а мръсният ще си въобрази, че е чист, поради същите причини, а никой от тях няма да се погледне в огледалото на реката... хомо мензура!
Затова истината е една: виждаш някой мръсен с малко беличко и взимаш бухалката - и тупаш, тупаш, докато му светне в кифоната, че трябва да иде да се поизмие.

такава съм си аз престъпница, с едно хоро хора на главата

пък и бухалка под ръка не ми се намира, даже и мажоретни пискюли или други там приспособления за изтупване;)

Martiniki! И дано са повече златните рибки от тук насетне! Удоволствие е срещата с теб ... :)

поздрави и лек ден!

Когато се съберат много златни рибки на едно място и човек се чуди коя е по-хубава...;)
... и изведнъж се плясва по челото!
Добре, че сте кристални златни Либки!
Аплодисменти!

и аз не съм спряла да търся доброто у хората :) Но някои просто са го скрили много дълбоко в себе си.....

Имам същата снимка, със същата рокля и същия полуобръч, на главата имам хартиена риба. Полуобръчите бяха развълнуваното море, ние - рибките, а от един кораб с бинокли ни гледаха моряците : )... Помня, че роклята ми висеше ужасно, аз пък бях от ония противни дребни отвратени от храната, но не и от живота живаци, които му се усмихваха с цялата прелест на щърбавата си усмивка...
А рибките зад челото непременно се изписват на челото и е чудесно, че са златни : )))...
Поздрави, Марти, много ми хареса тази изповед!

беше моя мечта:) Така и не се видях с балетна рокля... По разни новогодишни тържества все бях някакъв нещастен заек.... Аз пък бях много слаба ... и това също е ужасно... когато играехме на отбори, никой не ме искаше в неговия отбор.. Аз така и не се научих да се блъскам..., но можех да си говоря със златните рибки...
Сега съм щастлива, че ти Златна рибке, си моя приятелка! Благодаря ти!

ами, златна рибка, аз до делфин се пробвам да го докарам

Жив е Диоген, а на мен и бъчви ми се намират;)

и нашият танц ще да е бил нещо подобно, но предполагам не вълни, а снежинки сме го играели - радвам се, че поспря :)

душата ти е балерина на теб! Зайците какво им е, ето, че им е година. Да си щастлив заек!
Благодаря ти, снежна-приказна! Радвам ти се с еййййййййййй такава златна рибка:)

Хубава е приказката за стъкленото момче и силата на истината, но в живота по-добре скрий златните рибички зад едно шалче и ги показвай когато е необходимо. Нали занеш, прекален светец и богу не е драг...
Поздравления!:))

знам аз, оправям се някак, копам си на лозето и рядко ми се налага да се престорвам, близнашката порода тук ми е в полза
изобщо не се считам светец, по-скоро драг;)))

поздрави!

аз никога не бях избирана нито за балеринка, нито за джудженце...познай защо....хах, точно така, бях като слон в бижутерски магазин...почти с една глава над милите ми другарчета(и до днес съм си все така...:)))
Това, обстоятелство никак не ми пречеше да ги строявам всички и да им казвам какво да правят...и най-важното, без особени усилия от моя страна, всички ме слушаха...:))

и заради това ли сложи шапото? :) да не се виждат
Мъдро!

Нека всичко на всичко да имам -ПАРИ-Златната рибка и да спечеля от тотот-всеки път когато пусна фиша!!!!Независимо в коя държава живея.Сега и завинаги-в друг живот и защо да нямам шато и да си рисувам КАРТИНИ!!!

аз не съвсем, пробутваха ме като снажна и напета в разни организации и комитети докъм втори курс, но не ми е било комфортно и по сърце- ангажимент, задължение...с една глава стърчах до осми клас, след което повечето връстници ме застигнаха и задминаха, така си и останах с моите заветни 163 см

и аз си го помислих ;)

Кво да кажа за моите с малка доза доизмисленост 160 :))))))

Аз започнах "житейската си кариера" дори по-зле и от теб: в невъзможността си още да говоря на никакъв език, просто подавах палтата на тези, които не харесвах, да си ходят... Голям конфуз за родителите ми :(

Впоследствие продължих да си правя гафовете, кога говорейки, кога просто "излъчвайки" какво мисля... И в двата случаи съм била достатъчно санкционирана, за да започна да мисля, че има "нещо сбъркано в мен". Доброто е, че моята майка-Стрелката е дори още по-радикална от мен, което пък ме научи да бъда "дипломат", покрай нейните гафове, и чрез смекчаване на нейната крайност да се науча да смекчавам и моята :)))))

Балерина като детенце бях много пъти, но на балет така и не тръгнах, защото Стрелката каза веднъж на едно събиране, че няма дъщеря за К... Така ми се провали професионалната кариера :)))))) Впоследствие и аматьорската, щото пък мъжът ми ми викаше, че танцувам "като рускиня" :))) Въобще много веселие по Пътя, ама хич не ми пука....

Защото, когато съм в час, забравям за другите, и си играя на воля, с думи, танцувайки, пейки или правейки всякакви номера :))))))) Но това се случва само когато съм сред "кристални хора"... което напоследък е рядкост. Може би затова Господ ме изпъди (поне временно) извън България... Да си върна самочувствието и хич да не мисля кой какво ще каже (така и отказвам да им разбирам "шпаньолския", въпреки че ги чувам и "знам" какво говорят :))))))

Целувки и просто бъди себе си! Щото такава си ни ценна! Който не разбира - няма вкус и да Оди да се пЕре :)))

Ауу!Какво хубаво едро момиченце!Не е като другите дребосъци:)

това да обръщам галошите на гостите, които не харесвам, с носовете навън съм го практикувала от най-ранна възраст, преди да тръгна на деЦка; твоят номер с палтата ме развесели:)))
Бях много критична и крайна до преди десетина години, с непоносимо остро чувство за справедливост и съвест, която да ти изгризе ушите. Трудно съм живяла със себе си почти винаги.
Ти си намерила себе си, надявам се и аз, все някой ден да се успокоя и примиря с това, което съм:)

много си мил

Права си, пътят на тези, дето казват само истината е труден, аз като видя дебелия просто замълчавам, това е моя номер, та за това съм оцеляла.

Харесаха ми спомение ти от детството, Мartiniki, въпреки, че ти си чувствала неудобство! Сега със сигурност се смеете в къщи на тях и е приятно да си ги припомняте. Харесаха ми и мислите ти за живота.
Поздрави!

светът е оцелял, защото се е смял...а може би и си е мълчал, когато...със самоирония се живее някак)

какво да ти кажа, аз си се смея:) и си припомням тези дни, туканка обща памет
http://detstvoto.stage.bg/index.php?do=cat&category=bezkrayno_detstvo

.....защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.

а златните рибки имат едно предимство - не стават за храна, нали?:)))

балерина! Ти си Суперстар в часовете и в поезията си! Забрави!
Хубав уикенд:)))

важното е да съхраним златните рибки и по-често да поглеждаме към тях.
Поздрав :)
Валя

Животът е нещо странно. Събира ни в една клетка сякаш и ни гледа как реагираме на изпитания. Общо казано, имаме две възможности, да сме обичливи или да не сме. Останалото са подробности, които само ние си знаем колко и как понасяме. Уж нямало абсолютна истина, но не вярвам да е точно така. Нормите на сърцето за какво са?! И нека личат зад челата, пък на който не му харесва.. да иде в царството на заучените усмивки.
Преди години и аз имах желанието да не се налага да се обяснявам, а да четат в мен всички, които тотално съм приела. Наивно беше и си платих доста за това.
Ето как безвъзмездно съм искала да подаря собствената си искреност. А не всички околко нас заслужават най-съкровените ни емоции, само ние сами имаме право да бъркаме в душата си. И Оня горе.
Та, неудобство е това с искреността, но пък е честно!

Искам да бъда Кристалният Джакомо.
Да съм видима и да не се обяснявам.
И твоето недоверие гневно и лакомо
с очите си сините да го прояснявам.

из "Последна сутрин" 2004 г.

Много хубав постинг! От вчера го търся. Нещо явно не е наред в моя блог и не се появяваше като влизах при теб. Аз никога не съм била балерина и единственото, което си спомням за такива изяви е, че в първи клас на някакво тържество бях зелка:) Костюмът ми се състоеше единствено в хартиена корона на главата с нарисувана на нея зелка. Мразех ги тези тържества! От друга страна зелките са интересни - многопластови са, като Шрек;)
Колкото и да е трудно никога не губи желанието и дарбата си да търсиш светлинката у всеки, когото срещаш. Светът има нужда от такива големи сърца и истини.
Хубава събота!

суперстар си ти, кралицата на дансинга:)) напомни ми една сцена от "РОк завинаги" - има го във вечерната програма на тв

Делфините с изящните движения,
вродената си деликатност,
добротата
са най-красивото Му отражение
в чистите пространства на водата

трудно е, но трябва, Валя
поздрави!

безнадеждна оптимистка ми звучи като оксиморон, типично противоречие за мен, случвало се е прекалено да се обяснявам, не и сега, грешка е било, доколкото опитът се явява съвкупност от грешки, голяма опитност съм развила, която не ми пречи пак да бъркам, само дето донякъде се научих да мълча;)

Здравей, Джими! Всичко ти е наред вероятно, ами го бях прибрала за няколко часа; Тази снимка е единственото ми доказателство, че въпреки несъвсместимостта с представата за балеринка все пак съм била. Виж зелка не съм имала честта)

Голяма си, да..Може би всеки би искал, но не на всеки му се получава да е Голям..И кристален на всичкото отгоре!:) А ако ти си мургавката балеринка на снимката, си и най- добрата балеринка! Във всеки случай именно тази балеринка е най- добрата според мен, по простата причина, че...фотоапарата е запечатил как тя от всички е най-много в балета и съчетанието.Другите...коя се олезила, коя прехапала устни от ...зор ли от що ли..., коя навела немощно глава.. Не че нашето гардже е най- хубаво винаги, ама кога си е така- така си е..:) Аз балеринка също не съм била , пък и не съм искала..На мен темперамента ми е тромав и небалерински..:)) Но пък съм била Пипи, с тел в плитките и нарисувани лунички..Пък имах и подходящи обувки, които така или иначе държах да ми купят и с кеф си носех за ужас на нашите..:)) И ..индийка съм била..Със "сари" на сини, жълти и бели цветчета, което майка ми даде на нейна приятелка да ми ушие..И по време на цялото новогодишно, зимно! тържество, щрапках боса из училището, защото..така правят индийките..:))Еххх блажени години...Къде ме прати, Златна рибке?!:)) А откровеността...каквито и неудобства да носи, за предпочитане е. И необходима за хармоничен свят! За това...тябва някак да се възпитаме в редовна двоеобразна профилактика на ..аквариума!:)
Поздрав,Голяма и кристално златна!:)

Стеф, ама си е кръст, сериозен, да си такъв от малък - на 3 като на 7, на 9 като на 14 :( неудобство си е отвсякъде, от това време гледам някак с предубеждение на възрастните, ама никак не разбират децата, повечето сякаш като са пораснали тутакси са забравили, че са били деца, щом не знаят, че едно дете колкото и голямо да изглежда си е дете, трябва да си живее безгрижно
Пипи и индийка (pi _ indi;) - и в двете роли си себе си:)))

Поздрав и на теб не по-малка кристална;)

извинявай много, мартиники, но аз не виждам дебело и едро дете на снимката...друго виждам - това е най-съсредоточеното, изпълнено със старание балеринче оттатък Гринидж!:)
и друго виждам...то не харесва тази си роля...то не се харесва като онова, което са го накарали да бъде и то му тежи и го потиска...
оттогава още става ясно, че това дете не е за кордебалета, нито за масовката - то е за солист в нещото, което на него му харесва и в онова, което обича да прави.
но какво да се прави? - времената бяха такива...под строй във всичко, докато накрая зелените пипалца на тревите не повдигнаха каменните плочи на реда и не станахме такива, каквито всъщност сме...
рошли!:)))

е, така ще кажеш, благодаря ви за добрите очи на двете с Инди, красиво виждат ... не помня да съм си задавала въпроса искам или не искам нещо, просто - трябва, това трябва, онова не трябва и до това време...роша преди няколко години беше някакъв такъв бунтарск изблик, инак съм си кротушка

хмм...в процес съм на отказ от "трябва"...дай, Боже, някой ден да го премахна съвсем!

ако е като с цигарите няма да мога съвсем да го откажа, това е то праволинейният навик, същото като вредния