Имало едно време едно село. Малко било селото - трийсетина къщи с оградите, дворовете и оборите. Хубаво било селото - китно и спретнато. С воденица край малката селска река, с една права улица, магазин, каменна чешма с два чучура от които се леела студена и сладка вода, с няколко магарета, които пасяли по полянката край реката. Петдесетина овце обикаляли със селския овчар пасищата, петнайсетина кози катерели близката вършинка. Кокошки кудкудякали и ровели по дворовете. Петли кукуригали сутрин и издърпвали слънцето. И моми си имало селото и момци, и седенки.
Хора си имало по празниците и сурвакари на Коледа. Деца си имало, които играели край къщите, беряли череши, къпели се в реката и правели всичко, което и сега правят децата. С две думи - живо и весело било селото. Малко по малко обаче хората започнали да намаляват, кой с децата тръгвал за града, кой направо за чужбина заминавал, кой в съседно село се задомявал. И така полека-лека, година след година селото все по-опустявало...село, пусто село, пусто-опустело. Опустявало селото, къщиците се прихлупвали, свеждали стрехи, лястовичките, които разчуруликвали и оживявали прозорци и покриви все повече оредявали всяка пролет, а последната година двойката щъркели, които от поколения гнездели на един стар дървен стълб до чешмата, не долетели. В същата година си заминал и последният обитател на селото. Дядо Камен. Склопил очи и небето си го прибрало. Така селото останало съвсем самичко. Започнали да тревясват дворовете, страшният троскот плъзнал навсякъде. Праговете на къщите били превзети от задушаващата прегръдка на дългите треволяци, дивясали градините. Трънки, сливки и шипки поникнали между черешите, крушите, ябълките и орехите и взели от светлината и храната на плодните дръвчета. Селото съвсем се занемарило. Къщичките му се сгърбушили, прозорците помътнели и се напукали, вратите се олющили и зловещо прискърцвали от вятъра. Толкова било тъжно и самотно селото без хората, без магаретата, овцете, козите, кокошките и петлите, че една вечер решило да се вдигне и да тръгне да търси жива душа, някой, който да приюти глава под все още несчупена керемидка. Вдигнало селото поляни, дворове с овошки, къщи, огради и цялата си главна права улица, метнало си на гръб чешмата, провесило престилка от малкия площад, успяло да изненада лошия троскот и новопоникналите шипки и тръни и се измъкнало една вечер по тъмно. Луната любопитно гледала как се нижат къщичките, как накуцват като старчета и се бутат с дървените си огради. Вървяло - вървяло селото и на сутринта стигнало до един кръстопът. Зачудили се къщиците - да се делят ли, заедно ли да вървят. Заедно! - решили. Речено-сторено. Тръгнали наляво. Вървяли още един ден, по пътя оставяли вар, хоросан, сламки, клечки, керемиди, пръст. Ронили къщите стар кирпич, ронили мазилката и стъклата от прозорците си, но не се отказвали да търсят. Тук-таме някой човек ги съзирал отдалеч, но обикновено не вярвал на очите си, мислел, че слънцето го е ударило и това е мираж, тръсвал недоверчиво глава, забивал поглед в земята и отминавал. Ходещото село обикаляло вече седмица. Вървяло и си търсело стопанин. Като стадо заблудени овчици били къщичките. Спирали понякога да нощуват сред гората, влизали в тях горски животни, нощни птици долитали. Прилепи ги навестявали. На сутринта къщите продължавали по пътя си.
На около десет дни път от селото, което било решило да си търси човека, едно момче останало съвсем самичко на света. Нямало покрив над главата си, нямало си постеля. Тъкмо било погребало баба си и леля му се настанила в къщата, където живеело до вчера. Прогонила го на улицата с една торбичка дрехи и няколко лева в джоба. Момчето било много тъжно и отчаяно, вървяло с наведена глава и подритвало камъчета по пътя. По едно време видяло, че целия път е осеян с тези камъчета, клечки, мазилка и стъкълца. Поогледало се - откъде може да се е изсипало всичко това, любопитно му станало, даже малко просветнал погледът му. Тръгнало момчето по следите, а в това време селото се било изкачило високо в планината и вече много уморено от дългото ходене, решило да се сгуши в нейната прегръдка. Пък каквото стане. Накацали къщичките като тромави пилета една до друга и засънували.
Сънят на селото бил хубав. Зелен и бял. Щастлив със слънце. Стаите с чистичкo варосани стени, греели, огласени от звънък детски смях, стъпки от боси, тупкащи крака, перденца се веели по прозорците, носел се мирис на прясно изпечен хляб... Думи и шепоти, шепа череши на дървена маса... Кукуригане...Ку ку рииигууууу...Ама това не е сън - петел кукуригал! Стреснало се селото и се събудило. Събудило се и се огледало с всичките си прозорци. Ама каква била тази работа, наистина! 
Момчето, което вървяло по следите на селото намерило на пътя едно загубено петле, пъхнало го в пазвата си и продължило. Вървяло вече по мръкнало и му се сторило, че вижда постройка, напипало една врата, влязло и легнало на пода. Постройката била крайната къщичка на скитащото село, което в същия момент сънувало хубавия си сън по споменик. А на сутринта петелът естествено не могъл да си затрае и още преди изгрева се разкукуригал, та да подсети слънцето да подаде огнената си рошава глава на хоризонта. От това кукуригане се стреснали къщите. Събудили се и сякаш още не можели съвсем да се оттърсят от хубавия си сън, та петел не били чували от години да кукурига в техните дворове. Момчето също се събудило. Видяло всички накацали къщички, които изглеждали стари и грохнали, с криви прозорци и вратници, с хлътнали покриви и изтърбушени подове и плеснало с ръце, зарадвало се момчето на къщите, като на близки им се зарадвало. Хванало се за работа веднага, донесло вода, дърва насякло, дъски набавило. Изчистило, наковало, прередило, сменило, излъскало...Mесеци му трябвали, но потегнало къщите, прозорците светнали, покривите се вирнали и зачервили като петльови гребени. Светнало селото. Опрятно било момчето, което го стопанисвало, от работа не се плашело. Слязло в близкия град, хванало се на работа на голям строеж и вечер се качвало с остатъци от материалите да потяга къщурки, нарове да накове, маси да сглоби. Свое на сърцето да го направи. Запознало се долу в града с едно момиче и го довело да му покаже своето село. Гордо било момчето с работата си. А и момичето го харесвало. Прибрали се под един новичък, зачервен покрив и заживели заедно.
Скоро в града се научили за новото село, изникнало сякаш от нищото в планината. Мълва се носела за него и момчето, което живеело там. Почнали да се изкачват първо туристи - планинари, цял ден обикаляли по пътечките, вечер дирели подслон в спретнатите къщички. Момчето никого не връщало. Добро било момчето, цял живот с труда, лишението и търпението другарувало и добър човек станало. А  къщичките!Какви сънища само се сънували под покривите на тези бели къщички! Вълшебни сънища, сънища от детството.
Славата на селото се понесла, идвали хора от всички краища на страната, идвали хора и отвъд морето да прислонят глава под топлата керемидка на къщите, които мечтаели хора. Препълнили се къщите, смехове огласяли стаите, съдове тракали, вода се леела, сенки се преплитали по стените и всяко прозорче светело и помахвало с бели перденца...И на нас помахва някое село, и за нас се оглежда и нас чака някъде.



снимката е на whitepigeon

Ех! Де да можеше всяко самотно село да си намери хората...

съжаление доста села са застигнати от тази съдба ... без щастливият край.

как всяко самотно село си открива хората ...Но няма невъзможни неща .
Поздрави и благодарности !

Но приказките са си приказки...
Добрите момчета ги няма...

Но... момче трябва, не остарял нейде гурбетчия, който идва, вижда и отива в града, защото работата е много...
Хубво резказваш! Посяваш семенца:))))

....НО, НЕ МИ СЕ ВЯРВА В ТОВА ...СЕЛОТО ДА СИ НАМЕРИ ХОРАТА!
ПО-СКОРО ....ОБРАТНОТО!
ВИЖ , КАТО ВДИГНАТ КОНСУМАТИВИТЕ ЗА ЖИВОТА В ГРАДА/А ТЕ СЕ ПОКАЧВАТ ВСЕКИ ДЕН/....ВСЕКИ ЩЕ СИ НАМЕРИ СЕЛЦЕТО!

ПРОСТИЧКО Е КАТО "КОНЦЕПЦИЯ".....АМА МАЛКО СА ТИЯ ,ГДЕТО "ЗАЦЕПВАТ"....!
НИЩО!!
ХУБАВИТЕ РАБОТИ ,СТАВАТ БАВНО .....НО, СИГУРНО!

СХЕМИТЕ СА СЛЕДНИТЕ:
ЗА НАПРЕДНАЛИ------------------------ЖИВЕЕШ В БЪЛГАРИЯ....БАЧКАШ В ЧУЖБИНА!
ЗА ПОДРАСТВАЩИ/умствено и физически/--------ЖИВЕЕШ НА СЕЛО...ВЪРТИШ БИЗНИС В ГРАДА!

ИСКА СЕ АКЪЛ ОБАЧЕ----САМО С ГЯВОЛЪК НЕ СТАВА!!!
И РЪЧИЧИКИ.....ОБЕЗАТЕЛНО!!!

Случващото се с българското село ми е болно място. Едно от най-тъжните неща за мен е да видя изоставена къща. Веднага си представям живота, който е кипял в нея преди и една тежка буца ми засяда в гърлото.
Така хубаво си го написала! Видях върволицата от схлупени къщурки, която бавно трополи през нощта по пътя.
Хубав следобед, martiniki!

Аэ съм оптимист.Подкрепям втората схема и се надявам ,че след време ще е реалност.Това е моята мечта.Благодарности за удоволствието да прочета прикаэката.

Запустелите села са тъжна гледка...
А разказа ти е като приказка, толкова светъл....

Както и обратното - може би всеки човек трябва да открие своето приказно място :)

така си отива БЪЛГАРИЯ..............

ivana59 - да си го пожелаем, преди време едно момиче разпозна приказката за своя, писа ми, че я живее - зарадва ме:)


ivoso - със сигурност са много, ти знаеш, имаш поглед


stela50 - не е лесно, но е толкова хубаво!



monaliza121 - е, не мога да бъда толкова категорична, дано пък ги има - тук-там;)



razkazvachka - да, трябва човек, който вярва:)

поздрави с пожелание всеки да е на мястото си:)

giminibilibob - ти си такава, близка си ми по светоусещане, дано си щастлива:)


bizcocho - сързераздирателна, преди година разпознах в блога на whitepigeon подобно селце,почти такова каквото е приказното, снимките сами говорят

syrmaepon - може! само да не спираме да търсим

всекиму приказно място!

Красив е и топли!
Поздрави!:))

къде е това, което помахва на мен, Марте, ще отида да го намеря. И петленце ще завъдя в двора - да ми води сутрин слънцето, а и кокошчици да завърти.
Чудна приказка, Марте! Чудна!
Silver Wolfess

tit - сън за щастие;))


Silver Wolfess - Лили, дано го има и те чака някъде твое селце, видях и кокиченцата, които ще растат в двора му, когато... - радвам се, че и те са като моите нежни войничета;)

Марти,... някога и аз ще населя моето старо и самотно село в планината. Някога няма да спа цяла нощ. за да чакам кукуригането на петлето, което ще си занеса. Искам да прекъсна 30 годишната тишина и самота на моето село, което тъжно гледа и си дири стопанин. Ще го направя! И даже имам още няколко семейства, които искат да дойдат с мен.
Благодаря ти за прекрасния разказ.!!!!! :-)
Щастлив съм, че го прочетох отново. Чудесен е! :-) :-)
Уникална си!

Когато Мохамед не идва при планината, планината отива при Мохамед.

Поздрави, Марта.

Днес вървях и видях къща без покрив, без прозорци, без врати, а в нея рястяха ... високи дървета, надникнали наполовина през стените, и всичко това призрачно отрупано със сняг, една тъжна и светла графика на разрушението и пустотата.
Много хубава е твоята надежда... Поздрави!

Прекрасна приказка и дай Боже сбъдната!:) Живот на село, сред природата, с едно петле на разсъмване и дъх на билки и цветя.. Може би голяма част от хората в един момент ще решим това за себе си... Тогава току виж се родила и съответната приказка: " Градът, който си търсел хората":)) Но и едното и другото според мен по- скоро си търсят не хората, а човеците..:)

Не е и невъзможна, но иска много работа от хора, които знаят какво да вършат, за да бъдат заселени тези хиляди празни, самотни къщички из цяла България. Защото самотни и изхвърлени на улицата момчета и момичета има много, но някой трябва да им покаже пътя за селото и как да се оправят с живота в него.

Толкова истински и затрогващ разказ не бях чела скоро! А то е защото това селце оживя пред очите ми! Животът му, тъгата и борбата му, неговата красота, "думи и шепоти" дошли от дълбочината на сърцето му! Невероятно е Доре!
Благодаря ти от сърце!

"Свое на сърцето да го направи. " И е успяло. Неговата нужда се е сляла с копнежа на селото, за да оживее!

"Какви сънища само се сънували под покривите на тези бели къщички! Вълшебни сънища, сънища от детството." Тези сънища - толкова топлота лъха от тях!

Твоята приказка провокира Доре! Тя дарява надежда за пусто-опустялото село! Да се насели отново с живот и да грейне с хубостта си! Да бъде! Макар, че действителността е друга. Но вярвам, че много хора ще започнат да търсят българското село - да го населят и дарят с живот!!!
Благодаря ти за тази невероятна приказка! Развълнува ме!

Написано с усет.

Красиви сънища, сгушени в уют :) Дано има и сбъднати!
Колко скоро ти казах, че си слънцеприказница? :))))))))

Много, много нежно, много красиво написано, благодаря :)!

Остава да я случим:-)

Отива си, отива си селцето...(((

вчера разглеждах пак снимките на Дебрен и видях коментарите си, тук не бях пускала приказката и изобщо не се замислих, после забелязах, че е минала точно година откак съм направила за първи път връзката...

whitepigeon, знам, че ще го направите един ден и тогава ще дойдем да ви видим във вашето селце:)

zvezdichka, и аз така вярвам - познавам и други хора като вас, обнадеждаващо е. Да сте живи и здрави да сбъднете селцето свое на сърцето:) :)

kundalini - така е, който търси намира;)


aqualia - поръчкова, бутикова, надежда да пониква, да бърза, избуява - радост да създава;)


indi - да, човеците! по-скоро е приказка за селото, което си търсело човека-майстор;)))

друга дума няма да употребя. Излишно е. Дано много български момчета срещнат тъжните и изоставени селца, а те по правило са на такива хубави места,знаели са къде да се спрат къщичките!

venture - няма лесни пътища, понякога "и мечтата стига", друг път много повече е нужно,и се започва с - само ако си представим...;)


mimayordanova - и така прочетено:)


evilyosha - ти си така слънценосна:)

От мене само две думи-харесвам написаното!

lerianna - и аз благодаря!


goran - всеки, който поиска да я сбъдне за себе си!



rajsun - Райчо, отива си, но може и да дойде ;))


boliarkabg - дано се случи на всеки, който си го пожелае и се потруди да го има:)

добра седмица на всички!

моето село :))) След като столичния град стана приют за скотове и полухора, от четири години вече се водя софиянец само на книга. Лошото е, че в България няма препитание, та сега се налага да го търся навън, но сърцето ми е там, в моето селце (градче от селски тип). Тук има пари, но няма живот. Но винаги има надежда, дори тя да се нарича Евромилиони ;))) Не съм лаком, не ми трябват гръмки стомилионни джакпоти - и с два-три милиона евро пак ще съм най-щастливия човек в най-красивото кътче на света. А и за кмет могат да ме изберат, с връзките ми ще го направя кукла :))) Дай Боже всекиму, най-вече и на българите (истинските, не циганите), за да може красивата ни държава да не се превърне в Циганистан...

Много е хубава. Хареса ми. Благодаря :-)

Чакаме нови прикаэки!

dokato imame glupavi i al4ni upravnici,taka shte bade.s takava politika nishto ne moje da se napravi i sahrani. tova ot godini go vijdam,ama nishto ne moga da napravia.vapreki goliamoto mi gelanie.balgarskoto selo shte se vazrodi,no shte triabva da minat mnogo,mnogo godini.triabva da se smeniat mnogo,mnogo pokolenia.

Тъжни истини ... вълшебни сънища, ... красива приказка - за човека и неговите ценности ...
Поздрави, Мартиники! Хареса ми - много! :)))

demonwind - това е много хубаво, човек да намери каквото иска, все същото е като да намери себе си:)


justivan - радвам се, че ти хареса, това е пожелателна приказка:)



megg - дано за повече хора е щастлива действителност :)

е селото да си намери хората.Много села плачат, изоставени.а може би някъде има едно момче, което си търси дом и ръцете му-златни и сърцето му-златно

Хубаво...

benra - убедена, съм че ги има и вървят всеки към своето селце :)


monna - привет, рисуваща с душа:)



хубава вечер!

Хубава история, успя да ми създадеш приказна атмосфера, докато пишеш за актуални проблеми, а това е ценно. Хубав ден :)

Домиля ми това селце, Доре. Но при него развоят е положителен, във възход. А се питам селото, за което съобщаваш в последното изречение, дали не е моето Добруджанско село, в което така и не намирам време да ида след смъртта на баба и дядо. Дали ме чака и търси?
Благодаря ти за красивата творба!

georgibogdanow - хубав и днешния, и всеки следващ!


mariposatracionera - така ми се струва, всеки си има едно свое някъде

Готино! По гръцката сателитна има една поредица, която се казва "Да хванеш планината" и в нея показват хора, които са зарязали Атина и други големи градове, семейства, работа, кариера, приятели, взели са си само половинката и децата при наличие на такива и са се замъкнали да живеят в някое затънтетно селце из планините. Този от снощния епизод бил зъботехник в Атина и като му писнало да зъботехничарства си намерил едно село в Македония. Нищо не разбирал от грънчарство, но точно с това решил да се занимава и изучил занаята от нулата. Сега си има малко предприятие в селото и за него работят няколко жени, някои от които също "бежанки" от града. Правят страшно красиви съдове. Не е забогатял човекът от грънчарството, но връзва двата края. Казва, че горе е истинският живот и за нищо на света не би се върнал в Атина.
Ето ти сайтът на едно момиче, което също е избрало подобен живот и се изхранва от нещо, което прави с ръцете си и което аз лично намирам за красиво. Чак мъничко й завиждам. :) http://notite.svoboden.net/bg/my_gallery.html

Haresa mi taia prikazka . Za men tia prikazka za otnovo namerenoto 6tastie . Siaka6 vsi4ki jiveem v edno izostaven selo , bez 6tastie i liubov i nujno niakoi da ni pokaje kak da gi namerim ! Prekrasen razkaz , martiniki, blagodarnost ! :)))

браво на това момиче, нещата и са прекрасни, моите баби имаха такива тъкани месали и калъфки, но далеч по-обикновени и в два основни цвята... толкова е слънчево из нейните снимки, естествен уют има ( видях и къщичката и, съвсем в темата е)

и аз искам, с ръцете си, колкото и каквото мога:) винаги ме е привличало грънчарството, правила съм на децата разни фигурки от брашно и сол, бижута, ръчни книжки и други дреболии, шишета шаря по-често, но не съм особено постоянна, пилея се

(...а още по-готино е, че днес станах леля за трети път!!!)))

нека всеки намери своето щастие

Хааааааа!!! Честито, трикратна лельо!!!! Трижди по-щастлива да си вече!

по няколко причини.
Първо, защото приказката е красива и като всяка приказка е далеч от дествителността..:(
Второ, защото се почувствах като част от това село и съпреживях това опустяване...
Трето, защото съм селянин и съм потомък на кореняци балканджии от друго село - наблизо до това на Иво и Цанка (звездичка и бял гълъб) и заедно го посетихме миналата година....
Четвърто, защото втората част (като в приказките) е нереална....
Пето, реалността сочи друго - няма училище и развитие и още и още....
Да не говорим за циганите които обезкостяват това изоставено село:((((
Може много да се каже, но ако трябва да кажа мнението си -
Приказката е чудесна за което ти се покланям, а дали ще променим нещо.....?
Всичко зависи от нас и дай Боже наистина да стане така както в приказката и то с всички села - ДАНО!!!!!!

аз мисля, че нещата са тръгнали натам, така ги усещам, бавно, но накъдето трябва

поздрави!

Красиви сънища от детството...
Вълнуващо!:)

здравей! И аз те поздравявам за поезията - чета

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=138478

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=101228#1391216