Не на края на земята, а малко по-насам, имало едно жълто-зелено блато. Там живеела жабка на име Жоржета Зелената шапка. Тя си имала жабешки татко Жоро и майкa, наречена Жулиетка Зелената плетка.
Живеели си тримцата в това блато дружно и благато. В жабуняка крякали и скачали, докато един ден Жоржета Зелената шапка не решила да се омъжи.
Младите жабки са много капризни, нашата не правела изключение - като всяка женска жабка си имала мечта - жабешки принц да я вземе, на сватбено пътешествие да я заведе до Голямото Зелено Блато, там на слънце да се пече, седнала на лист от водна лилия, а като й припече – да цамбурне във водата, да поплува, после да излезе на брега, да подскача и да си хапва богато.
Желанията на Жоржета били закон в мокрия жабешки дом. Таткото Жоро написал обява на лист от папур за местната преса:
"Внимание, внимание! Търси се принц за Жоржета Зелената шапка. По възможност светлозелен, обезпечен и да знае чужди езици".
Явили се трима кандидати от другото блато: Жабор, Жабур и Жабер.
Мама и татко избрали Жабер, защото той знаел езика на Голямото Зелено блато, и Жулиета също избрала него, защото имал най-голяма уста и можел повече да се усмихва.
Направили жабешка сватба, оженили се и заминали на пътешествие до Голямото Зелено Блато. Жоржета Зелената шапка, като всяка разглезена жабка, искала само да яде, да спи и да се забавлява, а Жабер искал жена му да готви, предимно желирани пеперуди и водни кончета, сутрин с кафенце от тиня да го буди, да бъде грижовна съпруга и добра бъдеща майка.
- Кррря, кррря! – казвал Жабер, което на жабешки език значело: "Слагай да ям, слагай да ям! "
- Ква-ка-как, ква-ка-как? – питала Жулиета.
- Уърк, уърк – отговарял Жабер, което на езика на Зеленото блато означавало: Работа, работа!
Жалко, че никой не се ражда научен. Жоржета поплакала малко и се обадила по джиесема на татко Жоро, който я съжалил и й казал:
- Ерра, ерра! – тоест - ела си, ела си!
Върнала се натъжена Жоржета Зелената шапка, а мама Жулиета Зелената плетка се заела с нелеката задача да я учи да домакинства. Жабер обещал да почака четири пъти, защото иначе Жоржета била много женствена и мила жабка и само дето не можела да готви и да му глади зеления панталон.
След четири пъти по толкова отново се събрали.
Жоржета вече можела да готви желирани пеперуди и водни кончета, както и да глади зеления панталон и даже зелената вратовръзка на Жабер.
И заживели по жабешки славно, защото който знае да се оправя, всичко му е забавно и животът му е щастлив и лесен като жабешка песен.
А Жоржета Зелената шапка останала в приказките, защото била не жабка, а чудо и защото била разбрала най-важното: от живота не може само да се очаква, трябва и да се дава.
Скок-подскок, скок-подскок, нека ти е за урок!


примерна песничка на добрата домакиня и млада майка Жоржетка :

"Ква-ква, кря-кря,
готвя на воля
гладя добре,
не съм над 40,
зелена съм де
и пуша папури,
а с левия крак
люлея си жабчето -
няма как, кряк"



1. моята илюстрация


2. рисунката с тези любезно усмихнати - направо като на сватбено фото - жаби е на добрата ми племенница, Ваня Добрева- 12 годишна

 

Жабор или Жабур...

и жаба да си не е добре да си задаваш цял живот дежурния самовъпрос на г-жа Мейзга:
Еххххх, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел?

всъщност е г-жа Мейзга...Простете моето невежество

популярен унгарски анимационен сериал от 80-те - потърсих и открих във вибокса -

http://vbox7.com/play:9aeaeca5

сладури...Аз съм се родила след това.

ме подсети за култовата реплика на г-жа Мейзга...

ето, че и в уикпедия имало инфо -

ttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9C%D0%B5%D0%B7%D0%B3%D0%B0

Mézga Család introdémon

Щастлив семеен живот на Жоржета зелената шапка и Жабер!
Ква-квак!

Жаби или не, принцове или не, искат да им се готви.:)))

умлекателно, смешно...поучително, разказвачко на приказки такава.;)

Браво ти, Дора Г.!

Жабурко Гаргаров от брега на...)))))

мисля че мога да ти намеря всичко на семейство Мейзга... Имах някъде дискове... ще ти кажа днес...

радвам се, че ти хареса жабешката история))

такава е орисията а всяка женска жабка, де да беше само готвенето))

днешните деца не четат толкова приказки,книги изобщо - съдя и по моите,които все по-рядко посягат към книга, при условие, че у дома книгите са повече от всичко друго...напоследък дисковете им дишат във врата - добре е все пак, че заемат по-малко място

но книгата нищо не може да я замени, четенето развива мисленето и въобръжението по несравним начин и дава най-добрата езикова култура - затова и през последните десетина години има нещо като епидемия от неграмотност, голямата част от децата и младите хора малко и недостатъчно четат, а има и такива, които изобщо не са отваряли книга,

поздрави на теб!

добро утро. нали съм ти казвала, че много ти отива да пишеш за дечица :)) снежни прегръдки

снощи открих няколко епизода, сега отворих лаптопа и гледам първия на екранче като длан

на този лаптоп пък илюстрациите изглеждат ужасно бледи, оттатък на монитора на стаария ми комп, който е и полусляп, се виждат по-ярки и цветни

благодаря ти :)

кваак и на теб ;))

здраво снежно към вас гледам, тук снощи е било бяло, а сега вече капе и се разкалва
прегръщам те!

Толкова страхотна и зареждаща приказка отдавна не бях чела!!! Благодаря :)

в хулите е първият и, по-изримуван вариант - тук е прередактирана, ако имаш времежелание да надникнеш и споделиш как ти се струва - спечелила ли е от редакцията -

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=49381

благодаря ти за отношението и високо билото, майсторе))))

във всякаква форма. Просто влагаш душата си в думите и те стават истински. А тази приказка е толкова забавна и мила както и рисунките ви.

благодаря ти за думите и специално, че забеляза илюстрациите - преди две-три години се бях засилила да събирам приказките и изобщо творчеството си за деца, дето се вика, рисувах ентусиазирано илюстрации, един приятел ме чака вече четири години да ги направя и подредя, за да издаде книжка, но откак излезе първата ми лична книжка със стихове нещо ми поизстина и поотъпя това желание, та ще чакам да мине-размине горчивото

настроението с приказката и клипа. Да не говорим за илюстрациите! Благодаря ;-)))

след такава похвала, почувствала удовлетворение от добре свършената работа

ей, лили-тили, дръж така настроението - с възторг и оптимизъм се живее;))