Постинг
21.08.2008 13:58 -
За първата любов...нещо такова
Автор: martiniki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1972 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2009 09:37
Прочетен: 1972 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 04.03.2009 09:37
Не се сещам съвсем точно кога и как ме е споходила първата любов, имам едни несподелими предположения. По натура съм си влюбчива. Бях...Не знам. Щом е "по натура" сигурно още съм, но човек става един предпазлив с годините, внимава да не се влюбва напразно...Сякаш може да има любов нахалос. Няма такава. Любов ли е, не може да е на вятъра! Тя и като вятър връхлита...Бурен. Та мисълта ми беше за началото. Не помня да съм имала някой на сърце в детската градина. Момчетата бяха у жас ни! Говореха глупости и правеха такива...Как да се влюбиш в някой, който те щипе, ръчка и ти дърпа косата?!
В училище също не помня някой така да ме е впечатлил, да не говорим да ме е впечатльосал, но виж актьори, певци, водещи - голямо влюбване падаше!
И си идвам на темата. Елвис! Елвис беше сред първите. Елвис с прекрасния си, разтуптяващ глас, с онзи разтапящ поглед, с идеалния си нос и ...да не изпадам в подробности. Имах касета, една, 90 минутна със записи на най-хубавите му парчета. Имах плочи. Имах плакати - да! Имах мънички снимчици, които продаваха по стрелбищата, имах голяма черно-бяла снимка на Елвис с китара и една част от стената в детската беше облепена с тези съкровища, и посветена на него. Била съм 6-7-8 клас...Четях за него, гледах филма, който пуснаха по кината преди близо 25 години, в един брой на "Антени" намерих документален разказ за него въз основа на биографията му, придужен със снимки . Бях истински запленена. После вече чувството се разми, премеси, избледня, но днес пак го слушам с огромно удоволствие и един стрък тъга.
В училище също не помня някой така да ме е впечатлил, да не говорим да ме е впечатльосал, но виж актьори, певци, водещи - голямо влюбване падаше!
И си идвам на темата. Елвис! Елвис беше сред първите. Елвис с прекрасния си, разтуптяващ глас, с онзи разтапящ поглед, с идеалния си нос и ...да не изпадам в подробности. Имах касета, една, 90 минутна със записи на най-хубавите му парчета. Имах плочи. Имах плакати - да! Имах мънички снимчици, които продаваха по стрелбищата, имах голяма черно-бяла снимка на Елвис с китара и една част от стената в детската беше облепена с тези съкровища, и посветена на него. Била съм 6-7-8 клас...Четях за него, гледах филма, който пуснаха по кината преди близо 25 години, в един брой на "Антени" намерих документален разказ за него въз основа на биографията му, придужен със снимки . Бях истински запленена. После вече чувството се разми, премеси, избледня, но днес пак го слушам с огромно удоволствие и един стрък тъга.
защото го няма вече или защото вече не можеш да изпиташ същата сляпа привързаност към идол, към представа, към нещо недостижимо? Не съжалявай, любовта с годините става по-мъдра и по-красива.
цитирайедва ли, защото го няма - него го нямаше в житейския смисъл и тогава, когато го имах за идол...
по-скоро, заради детството - онези прекрасни, безгрижни времена
цитирайпо-скоро, заради детството - онези прекрасни, безгрижни времена
любов, в дните ни...
цитирайнеуверена нежност още в очите ни свети...
не остарява, така е, мона
цитирайне остарява, така е, мона
А аз имах голям плакат, с който закривах прозореца на холната врата... в синьо... един такъв свободен цвят, за повече мечти по любов и по красиво... Разнасях го по студентските квартири, докато един ден... просто се разпадна... а може би и младостта, като влюбвания от типа към Елвис свърши... Но може би... не може би, а просто те са нужни, като уроци по първа любов...
цитирайАз подарих всички снимки и плакати на мои любимци- в един момент изпратих ритуално детството, може би и затова то изобщо не си тръгна
цитирайвинаги когато се върнеш към щастливия спомен!Чувстваш се преродена!Повярвай!
цитирайРазбира се, че съм! Аз толкова обичам да слушам музика и тя така ме усмихва и зарежда.Достижима съм, влива се във вените ми. Дори само това е щастие.
цитирайТърсене