Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2008 13:58 - За първата любов...нещо такова
Автор: martiniki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1959 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 04.03.2009 09:37


Не се сещам съвсем точно кога и как ме е споходила първата любов, имам едни несподелими предположения. По натура съм си влюбчива. Бях...Не знам. Щом е "по натура" сигурно още съм, но човек става един предпазлив с годините, внимава да не се влюбва напразно...Сякаш може да има любов нахалос. Няма такава. Любов ли е, не може да е на вятъра! Тя и като вятър връхлита...Бурен. Та мисълта ми беше за началото. Не помня да съм имала някой на сърце в детската градина. Момчетата бяха у жас ни! Говореха глупости и правеха такива...Как да се влюбиш в някой, който те щипе, ръчка и ти дърпа косата?!
В училище също не помня някой така да ме е впечатлил, да не говорим да ме е впечатльосал, но виж актьори, певци, водещи - голямо влюбване падаше!
И си идвам на темата. Елвис! Елвис беше сред първите. Елвис с прекрасния си, разтуптяващ глас, с онзи разтапящ поглед, с идеалния си нос и ...да не изпадам в подробности. Имах касета, една, 90 минутна със записи на най-хубавите му парчета. Имах плочи. Имах плакати - да! Имах мънички снимчици, които продаваха по стрелбищата, имах голяма черно-бяла снимка на Елвис с китара и една част от стената в детската беше облепена с тези съкровища, и посветена на него. Била съм 6-7-8 клас...Четях за него, гледах филма, който пуснаха по кината преди близо 25 години, в един брой на "Антени" намерих документален разказ за него въз основа на биографията му, придужен със снимки . Бях истински запленена. После вече чувството се разми, премеси, избледня, но днес пак го слушам с огромно удоволствие и един стрък тъга.








Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. remedios - защо тъга?
21.08.2008 14:07
защото го няма вече или защото вече не можеш да изпиташ същата сляпа привързаност към идол, към представа, към нещо недостижимо? Не съжалявай, любовта с годините става по-мъдра и по-красива.
цитирай
2. martiniki - не,
21.08.2008 14:08
едва ли, защото го няма - него го нямаше в житейския смисъл и тогава, когато го имах за идол...
по-скоро, заради детството - онези прекрасни, безгрижни времена
цитирай
3. monna - Не остарявай..
22.08.2008 11:03
любов, в дните ни...
цитирай
4. martiniki - ...ах,
23.08.2008 21:46
неуверена нежност още в очите ни свети...

не остарява, така е, мона
цитирай
5. inamay - Мартиники,
23.08.2008 21:51
А аз имах голям плакат, с който закривах прозореца на холната врата... в синьо... един такъв свободен цвят, за повече мечти по любов и по красиво... Разнасях го по студентските квартири, докато един ден... просто се разпадна... а може би и младостта, като влюбвания от типа към Елвис свърши... Но може би... не може би, а просто те са нужни, като уроци по първа любов...
цитирай
6. martiniki -
24.08.2008 12:52
Аз подарих всички снимки и плакати на мои любимци- в един момент изпратих ритуално детството, може би и затова то изобщо не си тръгна
цитирай
7. iliada - Просто си щастливка скъпа,
25.08.2008 16:21
винаги когато се върнеш към щастливия спомен!Чувстваш се преродена!Повярвай!
цитирай
8. martiniki - :)
25.08.2008 18:55
Разбира се, че съм! Аз толкова обичам да слушам музика и тя така ме усмихва и зарежда.Достижима съм, влива се във вените ми. Дори само това е щастие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5776614
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55654
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031