Това ще е приказка, струва ми се, още не е узряла питата и, но героите са налице.
Първо историята. Оня ден си намерих на пътя нещо като част от абажур или лампа, не разбрах точно какво, но беше леко и веднага си представих как ще ми послужи за основа на следващата фигурка. Нещо повече - представях си как подвижно ще мога да окача крачетата и ръчичките и. Захванах се малко по малко, между другото. Изобщо не знаех какво ще излезе в крайна сметка, но това му е интересното на процеса, на мен самата ми е интересно някъде ще тръгнат нещата...При мен и с писането е така, оставям се да ме води, пък където ме заведе. Та фигурката - валчесто, като заоблен ромбоид беше това ми намерениче и тръгнах да му прикрепям четири телчета, които да му позволяват свободно да маха - в крайна сметка се оформи едно човеченце с тумбак. Като си прелистих салфетките, харесах една със слънчоглед...Преди това направих главичката - малка стана, но те и краченцата са късички. Та в крайна сметка се получи една Слънчевка! Слънцето правех успоредно, отначало без изобщо да ги свързвам в някакъв ансамбъл. Не съм ги аранжирала в дует, но като ги довършвах - ейй, ами те са си комплект! 







Това е най-леката фигурка, която съм правила, с такива размери. Почти е безтегловна. Заради основата и от някакъв хартиен канап ли, що ли. 






Сега да видим приказката. 

Имало едно малко момиченце, което изобщо не обичало слънцето. Ей тъй си вървяло от малко - дойдат ли слънчеви дни и то започвало да примижава, да си стиска очите и да се крие в полутъмните стаи или да си играе в сенките на дърветата на бабината си градина...Растяло в сенките това момиченце, и въпреки, че непрестанно бягало от слънцето, растяло румено и русокосо. Красиво момиченце! Дори си мисля, че било синеоко, колкото и да си стиска очичките и да не мога да погледна в тях. Момиченцето се казвало Светла и не харесвало особено името си, дори само си викало Кета или Кетла. 
Слънцето не било много очаровано от това пренебрежително отношение на момичето към неговите щедрост, обаяние и красота. Знаело си, че понякога прекалява с горното лятно осветление и дори само си налагало да придърпва облаци през юли върху горящата си, прижуряща глава. От висооооко то познавало Кетла, баба и Станка и хубавата им сенчеста градина, където почти не успявало да провре нито един слънчев лъч между короните на дърветата...
Един хубав слънчев ден Кетла -Светла си играела както обикновено в сякката на голямата мушмула, която от петдесет години другарувала с дебелата дюля отдясно и с високата синя слива отляво и заедно правели такава сянка на момиченцето, че то почти мръзнело в тройната им тъмна грижа. А така хубаво се било заиграло, че не щеш ли простинало и се разтреперило в средата на едно от най-жежките лета, които помним по нашия край. Измръзнало момиченцето, затракало силно със зъби и така взело да вика жално баба си Станка - Бббббааа ббб ооо, ббббабенннцеее, мноого ммми е студено, баббббчее..Чула я баба и, както била запотена и морна от прането над мивката, втурнала се в градината, грабнала детенцето и го изнесла на Слънчице. На слънчице, да! По средата на двора, в красивата малка люлка, която вече едва и ставала на Светлето. Баба и я качила в люлката и слънцето тутакси я погалило с топлите си лъчи. Мило било слънцето, никак не се сърдело на Светлето, че така не го харесвала и мижела насреща му, правейки смешни муцунки. Целунало я по нослето и тръгнало да си гледа слънчевите дела! 
А на Светлето и станало топличко, станало и приятничко, залюляла се високо-високо на люлката и завикала към слънцето - Благодаря ти, Слънчице, за топлината! Благодаря ти, слънчице, за добрината! От днес обещавам - няма да се спотайвам, няма да се крия и ще те открия дето и да идеш! Слънце, мое име! 

Така обещало момиченцето и спазва до ден днешен дадената дума! Слънчево момиче по земята тича! Можех да напиша, че се е превърнала на слънчоглед и следи непрестанно за слънцето, и въздиша ли, въздиша по него...но не знам. Така ли е станало?




и обувките и станаха чудни - лавандулени! 




вече с пиленце за компания :)