Щъркелите са от любимите ми птици, да не кажа най-любимите, но и така ще е вярно! Следя с години няколко гнезда по пътищата, по които обикновено пътуваме, посрещам, изпращам...чакам ги всяка пролет. Тази година попаднах на канал в тубата - камера предава денонощно записи от гнездо на щъркели в Драгушиново. Когато съм в къщи и си правя разни фигурки, обикновено пускам камерата и ги слушам повече, отколкото гледам. Следя ги. Два-три дни търчах напред-назад и не съм имала възможност да ги надникна до преди час! Иииии изненадааа! - Щъркелчетата са се излюпили! Много съм доволна! 

Писала съм не едно стихотворение за щъркели. С щъркели. Тези от записите са кръстени Драго и Драга,  пускам мое старо стихче за друго щъркелово семейство в тяхна чест.  


Вчера пътувахме по едни шосета в айтоския балкан и мисля, че видях черен щъркел - може и да ми се е сторило, защото отдолу беше съвсем черен - възможно е да е от светлината! Веднъж със сигурност такъв щъркел  прелетя бавно и тържествено над главите ни, имах време да го огледам съвсем спокойно :) Черни или бели щъркели - дано прелитат насам, дано излюпват тук пиленцата си, дано се връщат винаги тези прелестни птици - символи на зеления живот! 




Щъркелът Кирил си кърпи гнездото,
събира найлони и клечки, защото
само след дни щъркелицата Мила
ще долети, без капчица сила

и ще и трябва едно меко ложе,
в което удобно да се разположи –
да си почине, да се масажира
и нови сили да почне да сбира.

Щъркелът Кирил очаква жена си –
гнездото оправя, подрежда дома си,
застила леглото със стара пижама –
че Мила ще снася яйца.
Мила мама.