Постинг
11.02.2013 09:09 -
Денят на хляба
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 23604 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2020 18:52
Прочетен: 23604 Коментари: 42 Гласове:
49
Последна промяна: 12.05.2020 18:52
"Никой не е по-голям от хляба". Още в детството съм чувала фразата, но тогава не разбирах съвсем какво означава. Какво казва. Бабите ми имаха чанти за хляб - само за хляб! Едната чанта я помня като на снимка - голяма и черна, закачена на пирон на варосаната стена на лятната кухня. И мириса и помня - упоителен мирис на хляб. Незабравим. Хлябът в онези времена беше наистина голям и стоеше нависоко. Беше на почит във всеки дом. В бакалията продаваха големи набрашнени самуни с дебела хрупкава коричка, предполагам, печен в едновремешна фурна, хляб. Пращаха ме с черната чанта да купя четири самуна, които тъкмо се вземаха в нея. Сега се предлага хляб, който също е печен във фурна, но този, който помня от детството не мога да открия. Опитвам да изпека подобен.
Баба правеше страхотна мазна пита. Месеница и казват тук. Помня голямата зелена тава в която втасваха топките тесто, преди да я разтегли и усуче - месеницата ставаше на фитили и конци. Години наред се опитвам да постигна този резултат. Напоследък сякаш се доближавам.
На крачка съм. Всичко става с търпение и многократни опити, печенето на хляб и пити също. Помня какви несполуки съм имала, хляб - корав като камък, сбити козунаци, теклави питки със сода. Изобщо големи излагации. И сега не съм застрахована и се случва да не ми се получи - вчера например пекох царевичен хляб, но прекалих с брашното от царевица и не можа добре да бухне. Трябваше да е наполовина царевично. Само, който нищо не прави, не бърка. Напоследък добре усвоявам и друг велик съвет - "Залудо работи, залудо не стой!". Съгласна съм напълно и гледам да следвам.
Все по-рядко ме наляга големият мързел и все по-рядко купувам хляб. Меся. Мечтая си за една по-голяма и модерна фурна, по възможност с вентилатор, за да правя и други опити. Не съм правила франзели и багети по технически причини, желание имам.
Всеки ден трябва да е ден на хляба. Когато в центъра на масата има прясно опечен хляб и мирисът му придърпва всеки, може без думи да научиш и децата си, че "Никой не е по-голям от хляба."
Филмът, който добавям, ми попадна вчера. Хубав филм, омесен със сълзи и смях. Насъщен като хляб. Като живот.
Баба правеше страхотна мазна пита. Месеница и казват тук. Помня голямата зелена тава в която втасваха топките тесто, преди да я разтегли и усуче - месеницата ставаше на фитили и конци. Години наред се опитвам да постигна този резултат. Напоследък сякаш се доближавам.
На крачка съм. Всичко става с търпение и многократни опити, печенето на хляб и пити също. Помня какви несполуки съм имала, хляб - корав като камък, сбити козунаци, теклави питки със сода. Изобщо големи излагации. И сега не съм застрахована и се случва да не ми се получи - вчера например пекох царевичен хляб, но прекалих с брашното от царевица и не можа добре да бухне. Трябваше да е наполовина царевично. Само, който нищо не прави, не бърка. Напоследък добре усвоявам и друг велик съвет - "Залудо работи, залудо не стой!". Съгласна съм напълно и гледам да следвам.
Все по-рядко ме наляга големият мързел и все по-рядко купувам хляб. Меся. Мечтая си за една по-голяма и модерна фурна, по възможност с вентилатор, за да правя и други опити. Не съм правила франзели и багети по технически причини, желание имам.
Всеки ден трябва да е ден на хляба. Когато в центъра на масата има прясно опечен хляб и мирисът му придърпва всеки, може без думи да научиш и децата си, че "Никой не е по-голям от хляба."
Филмът, който добавям, ми попадна вчера. Хубав филм, омесен със сълзи и смях. Насъщен като хляб. Като живот.
Следващ постинг
Предишен постинг
Едно време наистина всеки ден е бил на хляба или поне е имало час на хляба - когато старшия в семейството го разчупва /не го режи / и го подава на всеки член с ръка.Наскоро разбрах,че в нашето село затворили фурната,а сина ми съжалява - успя да докачи и той вкуса на селски самун .Казват,че най-трудно се прави хляб - сигурно защото е висша магия,нали и Христос нахранил много само с една риба,а водата сторил на вино.
Както вече веднъж ти писах - с магични ръце си родена )))))
цитирайКакто вече веднъж ти писах - с магични ръце си родена )))))
2.
martiniki -
syrmaepon - така е - събира семейството и над главата се чупи на празник
11.02.2013 10:17
11.02.2013 10:17
свекърва ми много месеше и печеше хляб, удивлявала ме е с питки по-високи от 20 см, пухкави и дъхави. Когато взимаха брашно от арендата дори на кучетата печеше хляб. Сега тя повече купува, отколкото меси, аз обратно. Преди ми се струваше тегоба, излишно цапане - сега ми изглежда свещенодействие и необходимост. Промениш ли си отношението, светът се променя. Зависи си от теб как ще подходиш:)
Фурната на село отдавна е със зазидани прозорци. Дядо Люцкан (баща на свекървата) е правил хляба на цяло село
цитирайФурната на село отдавна е със зазидани прозорци. Дядо Люцкан (баща на свекървата) е правил хляба на цяло село
3.
анонимен -
Санде: Поздрави с едно хубаво стихотворение за хляба!
11.02.2013 11:06
11.02.2013 11:06
ВЪЗХВАЛА НА ЕДНА ФУРНА
Преследва ме
дъха на малка фурна
в далечен град, разхубавен
от моята любов ...
Брадичкта ми стигаше тезгяха.
Хлебарят ме поглеждаше
под вежди набрашнени.
Подхвърляше ритмично
с лопатата си дълга
луни, обвити в бяла пара.
И аленееше от светлината на пеща
високата му шапка от хасе.
И тръгвах аз по улица изметена,
прегърнал радостно
два топли хляба.
Отхапвах си отдясно и отляво,
подскачах иддето стигнах додом,
жените от прозорците се смееха.
А след години,
когато на разсъмване се върнех
по тази улица от пътища далечни,
първа ме посрещаше
като приятел стар
затоплената фурна.
Димящата и лампа,
увиснала на ситния синджир,
ме викаше при издълбания тезгях –
да види
дали съм станал по-висок от нея.
Иван Тренев
цитирайПреследва ме
дъха на малка фурна
в далечен град, разхубавен
от моята любов ...
Брадичкта ми стигаше тезгяха.
Хлебарят ме поглеждаше
под вежди набрашнени.
Подхвърляше ритмично
с лопатата си дълга
луни, обвити в бяла пара.
И аленееше от светлината на пеща
високата му шапка от хасе.
И тръгвах аз по улица изметена,
прегърнал радостно
два топли хляба.
Отхапвах си отдясно и отляво,
подскачах иддето стигнах додом,
жените от прозорците се смееха.
А след години,
когато на разсъмване се върнех
по тази улица от пътища далечни,
първа ме посрещаше
като приятел стар
затоплената фурна.
Димящата и лампа,
увиснала на ситния синджир,
ме викаше при издълбания тезгях –
да види
дали съм станал по-висок от нея.
Иван Тренев
4.
syrmaepon -
Намерила си е наследник,дано не изчезне желанието за магия и да се предава нататък
11.02.2013 11:34
11.02.2013 11:34
martiniki написа:
свекърва ми много месеше и печеше хляб, удивлявала ме е с питки по-високи от 20 см, пухкави и дъхави. Когато взимаха брашно от арендата дори на кучетата печеше хляб. Сега тя повече купува, отколкото меси, аз обратно. Преди ми се струваше тегоба, излишно цапане - сега ми изглежда свещенодействие и необходимост. Промениш ли си отношението, светът се променя. Зависи си от теб как ще подходиш:)
Фурната на село отдавна е със зазидани прозорци. Дядо Люцкан (баща на свекървата) е правил хляба на цяло село
Фурната на село отдавна е със зазидани прозорци. Дядо Люцкан (баща на свекървата) е правил хляба на цяло село
си е гадничко, особено, когато трябва да се получи и разчитат на теб. Напоследък има ли някакъв повод, в който трябва да се меси хляб, правя по две питки, за сигурност. А черната чанта за хляба и аз я помня и също така, че докато стигнехме до в къщи вече бяхме преполовили единия хляб и дядо все ни се караше. Поздрави за вкусния постинг.
цитирайСъвсем на място. Преди години и аз съм писала едно съвсем простичко за хляба и виното като темели на един дом.
У дома винаги има хляб и вино.
Виното мъжът ми създава.
Хлябът меся сама със солта на сълзите,
захарта на усмивката.
Животът на масата сяда.
Хлябът разчупва, отпива от виното.
Вкусни са му годините.
цитирайУ дома винаги има хляб и вино.
Виното мъжът ми създава.
Хлябът меся сама със солта на сълзите,
захарта на усмивката.
Животът на масата сяда.
Хлябът разчупва, отпива от виното.
Вкусни са му годините.
Благодаря! Времето ще покаже.
цитирайтолкова повече несполуки - закономерно. След време - толкова повече сполуки! Вече сме на този етап.
И аз го правя това с питката в резерва:)
цитирайИ аз го правя това с питката в резерва:)
Той беше фурнаджията на селото.Неговите хлябове бяха по 2кг - огромни за детските ми представи и възможности.Трудно носех два.
Баба беше първия контрол - вземаше хляба,целуваше го,прекръстваше се и си чупваше парченце.Дядо стоеше,като на изпит пред нея - помня очите му в очакване на оценката и`. Тя никога не премълчаваше - успеха или неуспеха.И,ако се случеше да го е пресолил баба почваше да мърмори,а той тихичко "Все хока!":)
Най-много обичах да ходя,когато вадеха хляба от пещта!:)Това беше ритуал.Горещо....пот се лее от фурнаджиите.....но чакат дядо да извади първия хляб,да го разчупи и да го опитат - ей,това помня най-добре!:)..После преброяваха,колко са изпекли и го даваха за продан.А пред фурната вече се стичаше селото - да си вземат от току що изпечената "фурна"....Жените така се питаха "Излезе ли фурната?!".
Спомени....
Няма фурна.....стои неизползваема и селото яде градски,недопечен и лепкав хляб.
И дядо го няма.....
Но аз имам прекрасно детство и спомени за ароматен хляб:)
Разнежи ме с този пост!
Поздрави и успехи!:)
цитирайБаба беше първия контрол - вземаше хляба,целуваше го,прекръстваше се и си чупваше парченце.Дядо стоеше,като на изпит пред нея - помня очите му в очакване на оценката и`. Тя никога не премълчаваше - успеха или неуспеха.И,ако се случеше да го е пресолил баба почваше да мърмори,а той тихичко "Все хока!":)
Най-много обичах да ходя,когато вадеха хляба от пещта!:)Това беше ритуал.Горещо....пот се лее от фурнаджиите.....но чакат дядо да извади първия хляб,да го разчупи и да го опитат - ей,това помня най-добре!:)..После преброяваха,колко са изпекли и го даваха за продан.А пред фурната вече се стичаше селото - да си вземат от току що изпечената "фурна"....Жените така се питаха "Излезе ли фурната?!".
Спомени....
Няма фурна.....стои неизползваема и селото яде градски,недопечен и лепкав хляб.
И дядо го няма.....
Но аз имам прекрасно детство и спомени за ароматен хляб:)
Разнежи ме с този пост!
Поздрави и успехи!:)
Благодаря ти за споделянето на спомена. Мъжът ми има подобен. Дядо му е бил фурнаджия в детските му години и ми е разказвал за фурната, нощвите, месенето, печенето и големите набрашнени самуни.
"Излезе ли фурната?" - в осем, десет и дванайсет - три фурни хляб в тяхното село. Аз помня хляба от другата вече, нафтовата - тя затвори през 2000 година.
Поздрави и сладък да ти е хлябът!
цитирай"Излезе ли фурната?" - в осем, десет и дванайсет - три фурни хляб в тяхното село. Аз помня хляба от другата вече, нафтовата - тя затвори през 2000 година.
Поздрави и сладък да ти е хлябът!
И аз я помня,но не беше Оня хляб...
Хубава вечер!:)
цитирайХубава вечер!:)
12.
hristo27 -
Изглежда много вкусно? :)))
11.02.2013 19:27
11.02.2013 19:27
Изглежда много вкусно? :)))
цитирай
13.
bven -
Знам, че е грехота да се изхвърля и трохичка хляб, трябва свещенодействие, когато се чупи хляба,
11.02.2013 19:51
11.02.2013 19:51
а не рязане с нож!
Липсват ни старите разкази за почитта към хляба, че никой не е по-голям от хляба!!!
цитирайЛипсват ни старите разкази за почитта към хляба, че никой не е по-голям от хляба!!!
Марти, чудесна е идеята ти да се научим да правим хубав хляб. Тук има поместена рецепта от свекърва ми. А, когато ми остане време ще поместя някои тънкости при приготвянето на хляба.
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/24/na-bydni-vecher.656504
Поздрави!
цитирайhttp://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/24/na-bydni-vecher.656504
Поздрави!
И тук ухае така. И на спомени, дето връщат по пътечките на сърцето. И аз съм ходила с такава черна чанта " за хлеба "- безгрижното детство, заръките на баба, хрупкавата коричка на най - горния хляб, на която не можеш да устоиш ...
Почитта към хляба е благодарност към самия живот.
Поздрав, Марти, майстор си! :)
цитирайПочитта към хляба е благодарност към самия живот.
Поздрав, Марти, майстор си! :)
16.
feishtica -
Е ся биваше ли...
11.02.2013 22:26
11.02.2013 22:26
...да ме огладняваш по никое време?
цитирайбе, май и черна имахме, но кафявата още стои. На дървената закачалка, върху варосната стена, както си я описала!:)
Все си мисля, че го окачваха на високо поради мишките и котките...но, че хляб не се хвърля и не се оставя "по гръб" го знам от ей тонинка!:)
Характер е, да имаш вкус за хляба...
цитирайВсе си мисля, че го окачваха на високо поради мишките и котките...но, че хляб не се хвърля и не се оставя "по гръб" го знам от ей тонинка!:)
Характер е, да имаш вкус за хляба...
Хубав ден!
цитирайи е каквото изглежда:))
цитирайуважение трябва.
цитирайкогато е достатъчно пораснал, не че аз съм - уча се непрекъснато. Непременно ще видя рецептата и ще пробвам вашия хляб. За мен е голяма награда, че синът ми - много пестелив на похвали, ми каза, че може да яде питката без нищо, толкова му е вкусно.
Ще чакам да прочета за тънкостите!
цитирайЩе чакам да прочета за тънкостите!
на прясно изпечения хляб - ухае неустоимо. Имаме сходни спомени, грижливи баби и безгрижно детство. Трябва да сме благодарни!
цитирайно ми е приятно да те видя, пък и гладна;)
цитирайчантата за хляба е един от най-ярките ми детски спомени, с мрежата ходех за безалкохолни, после по трудово правихме едни дървени касички за десет швепса и ходех с нея.
Да, заради мишките ще е било. Не помня да съм виждала някога мишка в бабините къщи, но в кухнята кой знае дали не са бродили вечер. Сещам се как Емил (от Льонеберя) залага капан за мишки в кухнята и хваща големия пръст на единия крак на баща си в него:)
Аз и сега се сакъня да хвърлям хляб, предпочитам да не купувам. Лятото ми е голяма мъка, че се разваля и започва да лепне много бързо и ми се налага да го хвърлям - може би затова малко по малко спрях да купувам.
Поздрави!
цитирайДа, заради мишките ще е било. Не помня да съм виждала някога мишка в бабините къщи, но в кухнята кой знае дали не са бродили вечер. Сещам се как Емил (от Льонеберя) залага капан за мишки в кухнята и хваща големия пръст на единия крак на баща си в него:)
Аз и сега се сакъня да хвърлям хляб, предпочитам да не купувам. Лятото ми е голяма мъка, че се разваля и започва да лепне много бързо и ми се налага да го хвърлям - може би затова малко по малко спрях да купувам.
Поздрави!
Уханието на топъл хляб се носеше из цялата махала
и бързо ставаше опашка от чакащи... Най - сладко беше
да си хапваш по пътя и хлябът намаляваше ...
А хлябът ми се виждаше толкова голям... май наистина беше.
В къщи наред с големите погачи и баници, баба ми
беше майсторица на сладките питки - умирахме за тях,
и до сега нейните сладки питки се споменават.
Върна ме години назад , Марти ... усетих аромата
на пресно изпечен хляб и спомените от детството нахлуха...
Махалата и днес е същата, все още си се имаме като роднини,
ние , от опашката за хляб ... но уханието вече е различно,
и хлябът е различен ...За нас винаги ще е на почит ...
и да не се забравя - никой не е по-голям от хляба ...
Поздрави!
цитирайи бързо ставаше опашка от чакащи... Най - сладко беше
да си хапваш по пътя и хлябът намаляваше ...
А хлябът ми се виждаше толкова голям... май наистина беше.
В къщи наред с големите погачи и баници, баба ми
беше майсторица на сладките питки - умирахме за тях,
и до сега нейните сладки питки се споменават.
Върна ме години назад , Марти ... усетих аромата
на пресно изпечен хляб и спомените от детството нахлуха...
Махалата и днес е същата, все още си се имаме като роднини,
ние , от опашката за хляб ... но уханието вече е различно,
и хлябът е различен ...За нас винаги ще е на почит ...
и да не се забравя - никой не е по-голям от хляба ...
Поздрави!
Поради късният час мислех да не влизам, само да погледна, но... този неустоимо топъл постинг ме привлече..:) И ми спомни детството..И моята баба ми даваше огромна черна кожена чанта, с малко джобче с копче за парите, която беше специално за хляб и така миришеше- на хляб, и така набрашнена..И винаги купувах по един хляб повече, защото обикновено ходехме с приятелки, пратени от бабите си да купим хляб и на връщане по пътя изяждахме чупейки се половин самун.. Ех.. Напълни ми устата и очите с темата.:) И аз мога да правя, но..когато от друг е направен, по- вкусен е.:) Никой не е по- голям от хляба! Имам си любимо стихче ...Едно от онези, които съм запомнила наизуст..
СЕЛЯНИН
Когато сяда вечер да яде,
по масата той тропа с нервни пръсти.
Но хляба си от Бога не кръде
и затова отвикна да го кръсти.
Ала когато в селския си скут
изпусне хляб, той вдига хляба паднал,
целува в него страшния си труд
и спомена за всички нощи гладни.
Дамян Дамянов
............
Ох, а тая втората питка със сиренцето, я гледам като една Кума Лиса...Ще я сънувам сигурно, каквато съм сладокуса, пощалива, и каквато се сетиш..:)
Благодаря за гостоприемния постинг!:)
цитирайСЕЛЯНИН
Когато сяда вечер да яде,
по масата той тропа с нервни пръсти.
Но хляба си от Бога не кръде
и затова отвикна да го кръсти.
Ала когато в селския си скут
изпусне хляб, той вдига хляба паднал,
целува в него страшния си труд
и спомена за всички нощи гладни.
Дамян Дамянов
............
Ох, а тая втората питка със сиренцето, я гледам като една Кума Лиса...Ще я сънувам сигурно, каквато съм сладокуса, пощалива, и каквато се сетиш..:)
Благодаря за гостоприемния постинг!:)
Благодаря за споделянето. Аз нямам много ярки спомени, В Бургас не помня да е имало такъв голям селски хляб. Само през летата като бях при баба ходех с тази черната чанта за хляб и бакалиите бяха истински - на Михо и на Пеньо, от старите, с долапи за ориз, брашно, боб.
Животът тече по-бавно в малките градчета и малко неща са се променили, но ми е тежко и болно да се връщам, само в спомени, колкото
цитирайЖивотът тече по-бавно в малките градчета и малко неща са се променили, но ми е тежко и болно да се връщам, само в спомени, колкото
Извинявам се, че по такова никое време ти се е случило да надникнеш - хич не мисля за хората с живо въображение;)
Джобче, май имаше едно отпред и сега си спомних дори смачканата банкнота от 1 лев, значи и за два хляба са ме пращали. Вътре чантата беше текстилна, на гъста мрежичка, а отвън кожена.
Аз също все се надявам някой друг да вземе да готви, да меси - писнало ми е все аз, от трети клас готвя:( Пък и чуждото наистина винаги по се услажда. А моята щерка - ъъ, не и се занимава. Като беше по-малка сякаш повече се навърташе около мен в кухнята.
Хубаво стихотворение. "Селянин" В най-чистия, честен смисъл. Труд. Вярно е, че се целува хляба, ако случайно падне.
Даже не помня тази със сиренцето кога съм я пекла, рядко успявам да снимам произведението преди да го нападнем, това е някакъв тутманик с усукване. Постоянно пробвам нови и нови неща. Вчера пекох хляб с орехи - много хубав стана...май имам и снимка от един чеснов хляб с орехи някъде. Обаче, когато трябва да се представя и е задължително да ми се получи добре, така се излагам. Онази питка, дето донесох на Габровци, корава като камък - ставаше само за някой етнографски музей, за експозиция)
(прибавих няколко рецепти под снимките - не съм сигурна дали съвсем съвпадат, но са пробвани от мен - специално да опиташ тутманика и масленицата:)
цитирайДжобче, май имаше едно отпред и сега си спомних дори смачканата банкнота от 1 лев, значи и за два хляба са ме пращали. Вътре чантата беше текстилна, на гъста мрежичка, а отвън кожена.
Аз също все се надявам някой друг да вземе да готви, да меси - писнало ми е все аз, от трети клас готвя:( Пък и чуждото наистина винаги по се услажда. А моята щерка - ъъ, не и се занимава. Като беше по-малка сякаш повече се навърташе около мен в кухнята.
Хубаво стихотворение. "Селянин" В най-чистия, честен смисъл. Труд. Вярно е, че се целува хляба, ако случайно падне.
Даже не помня тази със сиренцето кога съм я пекла, рядко успявам да снимам произведението преди да го нападнем, това е някакъв тутманик с усукване. Постоянно пробвам нови и нови неща. Вчера пекох хляб с орехи - много хубав стана...май имам и снимка от един чеснов хляб с орехи някъде. Обаче, когато трябва да се представя и е задължително да ми се получи добре, така се излагам. Онази питка, дето донесох на Габровци, корава като камък - ставаше само за някой етнографски музей, за експозиция)
(прибавих няколко рецепти под снимките - не съм сигурна дали съвсем съвпадат, но са пробвани от мен - специално да опиташ тутманика и масленицата:)
онзи хляб... от детството беше простичък...
а толкова дъхав и сладък...
цитирайа толкова дъхав и сладък...
Аз имам много смътни спомени от фурната на село, много бях малка, но
вкусът на хляба не съм забравила. Отскоро се опитвам да меся хляб и няколко пъти се получава, но ми липсва опит, навик и време :)
Страхотни са твоите погачи, ни не виждам рецептите, има ли ги.. или не... искам тази за тутманика, ако може /баба правеше страхотен/.
Хубав ден и честит празник!
цитирайвкусът на хляба не съм забравила. Отскоро се опитвам да меся хляб и няколко пъти се получава, но ми липсва опит, навик и време :)
Страхотни са твоите погачи, ни не виждам рецептите, има ли ги.. или не... искам тази за тутманика, ако може /баба правеше страхотен/.
Хубав ден и честит празник!
детството е вълшебна, светла страна, винаги ще ни вълнува
цитирай
32.
martiniki -
findly - здравей! Честит празник! Влюбени, ако може, ако не - опиянени поне;)
14.02.2013 09:25
14.02.2013 09:25
Доста време си трябва, за да може човек да усвои, да му се отдава лесно месенето. Втасването, печенето също си имат тънкости - рецептите са под снимките, специално за тутманика и мазната пита със сусам съм сложила
пробвай тази рецепта - също става много хубава
http://angellovescooking.blogspot.com/2010/12/boyar-round-loaf-with-feta-cheese.html
цитирайпробвай тази рецепта - също става много хубава
http://angellovescooking.blogspot.com/2010/12/boyar-round-loaf-with-feta-cheese.html
Ухае ми на топъл селски хляб и козунак! И виждам мама!...Боже, колко е хубаво! Изпращам ти усмивка! :)
цитирайРадвам се, че съм съдействала за твоята усмивка:) Споделен любовно-винен ден!
цитирайи в другото ти блогче и се радвам, че те познавам!
Наистина много от нещата се получават на принцип проба-грешка. Но иначе как да се научи човек. И ние все по често ядем домашен квасен хляб. И при мен беше като при теб. Едно време ми беше мъка да замеся хляб. Но в даден момент това се промени. Важен е погледа на човек за нещата. И месенето на хляб стана желателно, успокояващо, свещенодействие, както си се изразила. Сега не ми тежи. И много се кефя на домашно приготвения хляб.
Напоследък се уча да точа баници и като ми се прияде приготвям домашна баница. От свекървата се научих наскоро да точа и се уча в това. Не съм правила много - досега месих 2 пъти, но пак ми се е прияло такава баница :).
Поздрави за сладкодумния и вкусен постинг!
цитирайНаистина много от нещата се получават на принцип проба-грешка. Но иначе как да се научи човек. И ние все по често ядем домашен квасен хляб. И при мен беше като при теб. Едно време ми беше мъка да замеся хляб. Но в даден момент това се промени. Важен е погледа на човек за нещата. И месенето на хляб стана желателно, успокояващо, свещенодействие, както си се изразила. Сега не ми тежи. И много се кефя на домашно приготвения хляб.
Напоследък се уча да точа баници и като ми се прияде приготвям домашна баница. От свекървата се научих наскоро да точа и се уча в това. Не съм правила много - досега месих 2 пъти, но пак ми се е прияло такава баница :).
Поздрави за сладкодумния и вкусен постинг!
ето какво ще направя утре...
цитирайАз също се радвам да ви знам, пък макар и само виртуално. Ти си още по-упорита в домашното месене - правите си квас, аз не съм опитвала дори. Много е важно отношението - ако ще е насила, по-добре изобщо да не се хваща човек. Желанието прави всичко да ухае, да блести.
Аз също точа, но повече тегля (разтеглям) и днес съм решила да направя една дърпана баница за децата като се върнат
цитирайАз също точа, но повече тегля (разтеглям) и днес съм решила да направя една дърпана баница за децата като се върнат
разказвачке - вчера си купих чудна мартеница с чесън и люти чушки, ама съвсем като истински са!:)
цитирайЛюбимата ни тема за хляба :-)
И аз, като малък на село ходих с една голяма торба да вземам хляб от фурната. Само дето по пътя намерих едно предало богу дух врабче и го мушнах в торбата при хляба ... ха ха... баба щеше да ме скалпира :-)
Поздрави Марти!
цитирайИ аз, като малък на село ходих с една голяма торба да вземам хляб от фурната. Само дето по пътя намерих едно предало богу дух врабче и го мушнах в торбата при хляба ... ха ха... баба щеше да ме скалпира :-)
Поздрави Марти!
Хах, голяма изненада!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
… изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
Радой Ралин (1967)
цитирайВсеки ден се замесва,
… изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
Радой Ралин (1967)
http://faitmaison-maria.blogspot.com/2011/04/blog-post_13.html?showComment=1376061474951#c3461119204016110807
цитирайТърсене