Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2013 09:09 - Денят на хляба
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 23443 Коментари: 42 Гласове:
49

Последна промяна: 12.05.2020 18:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 "Никой не е по-голям от хляба". Още в детството съм чувала фразата, но тогава не разбирах съвсем какво означава. Какво казва. Бабите ми имаха чанти за хляб - само за хляб! Едната чанта я помня като на снимка - голяма и черна, закачена на пирон на варосаната стена на лятната кухня. И мириса и помня - упоителен мирис на хляб. Незабравим. Хлябът в онези времена беше наистина голям и стоеше нависоко. Беше на почит във всеки дом. В бакалията продаваха големи набрашнени самуни с дебела хрупкава коричка, предполагам, печен в едновремешна фурна, хляб. Пращаха ме с черната чанта да купя четири самуна, които тъкмо се вземаха в нея. Сега се предлага хляб, който също е печен във фурна, но този, който помня от детството не мога да открия. Опитвам да изпека подобен.

image

Баба правеше страхотна мазна пита. Месеница и казват тук. Помня голямата зелена тава в която втасваха топките тесто, преди да я разтегли и усуче - месеницата ставаше на фитили и  конци. Години наред се опитвам да постигна този резултат. Напоследък сякаш се доближавам.

image

На крачка съм. Всичко става с търпение и многократни опити, печенето на хляб и пити също. Помня какви несполуки съм имала, хляб - корав като камък, сбити козунаци, теклави питки със сода. Изобщо големи излагации. И сега не съм застрахована и се случва да не ми се получи - вчера например пекох царевичен хляб, но прекалих с брашното от царевица и не можа добре да бухне. Трябваше да е наполовина царевично. Само, който нищо не прави, не бърка. Напоследък добре усвоявам и друг велик съвет - "Залудо работи, залудо не стой!". Съгласна съм напълно и гледам да следвам.

image

Все по-рядко ме наляга големият мързел и все по-рядко купувам хляб. Меся. Мечтая си за една по-голяма и модерна фурна, по възможност с вентилатор, за да правя и други опити. Не съм правила франзели и багети по технически причини, желание имам.

image

Всеки ден трябва да е ден на хляба. Когато в центъра на масата има прясно опечен хляб и мирисът му придърпва всеки, може без думи да научиш и децата си, че "Никой не е по-голям от хляба."

Филмът, който добавям, ми попадна вчера. Хубав филм, омесен със сълзи и смях. Насъщен като хляб. Като живот.

image






Гласувай:
50



1. syrmaepon - Едно време наистина всеки ден е бил ...
11.02.2013 09:44
Едно време наистина всеки ден е бил на хляба или поне е имало час на хляба - когато старшия в семейството го разчупва /не го режи / и го подава на всеки член с ръка.Наскоро разбрах,че в нашето село затворили фурната,а сина ми съжалява - успя да докачи и той вкуса на селски самун .Казват,че най-трудно се прави хляб - сигурно защото е висша магия,нали и Христос нахранил много само с една риба,а водата сторил на вино.
Както вече веднъж ти писах - с магични ръце си родена )))))
цитирай
2. martiniki - syrmaepon - така е - събира семейството и над главата се чупи на празник
11.02.2013 10:17
свекърва ми много месеше и печеше хляб, удивлявала ме е с питки по-високи от 20 см, пухкави и дъхави. Когато взимаха брашно от арендата дори на кучетата печеше хляб. Сега тя повече купува, отколкото меси, аз обратно. Преди ми се струваше тегоба, излишно цапане - сега ми изглежда свещенодействие и необходимост. Промениш ли си отношението, светът се променя. Зависи си от теб как ще подходиш:)
Фурната на село отдавна е със зазидани прозорци. Дядо Люцкан (баща на свекървата) е правил хляба на цяло село
цитирай
3. анонимен - Санде: Поздрави с едно хубаво стихотворение за хляба!
11.02.2013 11:06
ВЪЗХВАЛА НА ЕДНА ФУРНА


Преследва ме
дъха на малка фурна
в далечен град, разхубавен
от моята любов ...

Брадичкта ми стигаше тезгяха.
Хлебарят ме поглеждаше
под вежди набрашнени.
Подхвърляше ритмично
с лопатата си дълга
луни, обвити в бяла пара.
И аленееше от светлината на пеща
високата му шапка от хасе.

И тръгвах аз по улица изметена,
прегърнал радостно
два топли хляба.
Отхапвах си отдясно и отляво,
подскачах иддето стигнах додом,
жените от прозорците се смееха.

А след години,
когато на разсъмване се върнех
по тази улица от пътища далечни,
първа ме посрещаше
като приятел стар
затоплената фурна.
Димящата и лампа,
увиснала на ситния синджир,
ме викаше при издълбания тезгях –
да види
дали съм станал по-висок от нея.

Иван Тренев
цитирай
4. syrmaepon - Намерила си е наследник,дано не изчезне желанието за магия и да се предава нататък
11.02.2013 11:34
martiniki написа:
свекърва ми много месеше и печеше хляб, удивлявала ме е с питки по-високи от 20 см, пухкави и дъхави. Когато взимаха брашно от арендата дори на кучетата печеше хляб. Сега тя повече купува, отколкото меси, аз обратно. Преди ми се струваше тегоба, излишно цапане - сега ми изглежда свещенодействие и необходимост. Промениш ли си отношението, светът се променя. Зависи си от теб как ще подходиш:)
Фурната на село отдавна е със зазидани прозорци. Дядо Люцкан (баща на свекървата) е правил хляба на цяло село

цитирай
5. makont - Ох, това с несполучливия хляб
11.02.2013 12:42
си е гадничко, особено, когато трябва да се получи и разчитат на теб. Напоследък има ли някакъв повод, в който трябва да се меси хляб, правя по две питки, за сигурност. А черната чанта за хляба и аз я помня и също така, че докато стигнехме до в къщи вече бяхме преполовили единия хляб и дядо все ни се караше. Поздрави за вкусния постинг.
цитирай
6. martiniki - Санде: много хубаво стихотворевние!
11.02.2013 15:28
Съвсем на място. Преди години и аз съм писала едно съвсем простичко за хляба и виното като темели на един дом.

У дома винаги има хляб и вино.
Виното мъжът ми създава.
Хлябът меся сама със солта на сълзите,
захарта на усмивката.
Животът на масата сяда.
Хлябът разчупва, отпива от виното.
Вкусни са му годините.
цитирай
7. martiniki - syrmaepon - :)
11.02.2013 15:29
Благодаря! Времето ще покаже.
цитирай
8. martiniki - makont - колкото повече опити
11.02.2013 15:31
толкова повече несполуки - закономерно. След време - толкова повече сполуки! Вече сме на този етап.
И аз го правя това с питката в резерва:)
цитирай
9. mmmmmmmmm - Замириса ми на хляба на дядо!:)
11.02.2013 17:15
Той беше фурнаджията на селото.Неговите хлябове бяха по 2кг - огромни за детските ми представи и възможности.Трудно носех два.
Баба беше първия контрол - вземаше хляба,целуваше го,прекръстваше се и си чупваше парченце.Дядо стоеше,като на изпит пред нея - помня очите му в очакване на оценката и`. Тя никога не премълчаваше - успеха или неуспеха.И,ако се случеше да го е пресолил баба почваше да мърмори,а той тихичко "Все хока!":)
Най-много обичах да ходя,когато вадеха хляба от пещта!:)Това беше ритуал.Горещо....пот се лее от фурнаджиите.....но чакат дядо да извади първия хляб,да го разчупи и да го опитат - ей,това помня най-добре!:)..После преброяваха,колко са изпекли и го даваха за продан.А пред фурната вече се стичаше селото - да си вземат от току що изпечената "фурна"....Жените така се питаха "Излезе ли фурната?!".
Спомени....
Няма фурна.....стои неизползваема и селото яде градски,недопечен и лепкав хляб.
И дядо го няма.....
Но аз имам прекрасно детство и спомени за ароматен хляб:)
Разнежи ме с този пост!
Поздрави и успехи!:)
цитирай
10. martiniki - mmmmmmmmm - приятно мирише;)
11.02.2013 18:43
Благодаря ти за споделянето на спомена. Мъжът ми има подобен. Дядо му е бил фурнаджия в детските му години и ми е разказвал за фурната, нощвите, месенето, печенето и големите набрашнени самуни.
"Излезе ли фурната?" - в осем, десет и дванайсет - три фурни хляб в тяхното село. Аз помня хляба от другата вече, нафтовата - тя затвори през 2000 година.

Поздрави и сладък да ти е хлябът!
цитирай
11. mmmmmmmmm - Благодаря ти!:)
11.02.2013 18:47
И аз я помня,но не беше Оня хляб...
Хубава вечер!:)
цитирай
12. hristo27 - Изглежда много вкусно? :)))
11.02.2013 19:27
Изглежда много вкусно? :)))
цитирай
13. bven - Знам, че е грехота да се изхвърля и трохичка хляб, трябва свещенодействие, когато се чупи хляба,
11.02.2013 19:51
а не рязане с нож!
Липсват ни старите разкази за почитта към хляба, че никой не е по-голям от хляба!!!
цитирай
14. tota - Хлябът събираше на масата семейството, а на празниците и роднините...
11.02.2013 21:36
Марти, чудесна е идеята ти да се научим да правим хубав хляб. Тук има поместена рецепта от свекърва ми. А, когато ми остане време ще поместя някои тънкости при приготвянето на хляба.
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/24/na-bydni-vecher.656504

Поздрави!
цитирай
15. megg - " упоителен мирис на хляб "
11.02.2013 21:48
И тук ухае така. И на спомени, дето връщат по пътечките на сърцето. И аз съм ходила с такава черна чанта " за хлеба "- безгрижното детство, заръките на баба, хрупкавата коричка на най - горния хляб, на която не можеш да устоиш ...
Почитта към хляба е благодарност към самия живот.
Поздрав, Марти, майстор си! :)
цитирай
16. feishtica - Е ся биваше ли...
11.02.2013 22:26
...да ме огладняваш по никое време?
цитирай
17. tit - нашата беше кафява...:)
12.02.2013 01:25
бе, май и черна имахме, но кафявата още стои. На дървената закачалка, върху варосната стена, както си я описала!:)
Все си мисля, че го окачваха на високо поради мишките и котките...но, че хляб не се хвърля и не се оставя "по гръб" го знам от ей тонинка!:)
Характер е, да имаш вкус за хляба...
цитирай
18. martiniki - mmmmmmmmm - :)
12.02.2013 06:52
Хубав ден!
цитирай
19. martiniki - hristo27 - да,
12.02.2013 06:53
и е каквото изглежда:))
цитирай
20. martiniki - bven - така е,
12.02.2013 06:54
уважение трябва.
цитирай
21. martiniki - tota - Ати, човек проумява някои неща,
12.02.2013 07:00
когато е достатъчно пораснал, не че аз съм - уча се непрекъснато. Непременно ще видя рецептата и ще пробвам вашия хляб. За мен е голяма награда, че синът ми - много пестелив на похвали, ми каза, че може да яде питката без нищо, толкова му е вкусно.
Ще чакам да прочета за тънкостите!
цитирай
22. martiniki - megg - Меги, това е едно от преимуществата
12.02.2013 07:07
на прясно изпечения хляб - ухае неустоимо. Имаме сходни спомени, грижливи баби и безгрижно детство. Трябва да сме благодарни!
цитирай
23. martiniki - feishtica - тюх,
12.02.2013 07:08
но ми е приятно да те видя, пък и гладна;)
цитирай
24. martiniki - tit - може
12.02.2013 07:15
чантата за хляба е един от най-ярките ми детски спомени, с мрежата ходех за безалкохолни, после по трудово правихме едни дървени касички за десет швепса и ходех с нея.
Да, заради мишките ще е било. Не помня да съм виждала някога мишка в бабините къщи, но в кухнята кой знае дали не са бродили вечер. Сещам се как Емил (от Льонеберя) залага капан за мишки в кухнята и хваща големия пръст на единия крак на баща си в него:)
Аз и сега се сакъня да хвърлям хляб, предпочитам да не купувам. Лятото ми е голяма мъка, че се разваля и започва да лепне много бързо и ми се налага да го хвърлям - може би затова малко по малко спрях да купувам.

Поздрави!
цитирай
25. stela50 - Спомням си магазините за хляб... фурните ...
12.02.2013 16:02
Уханието на топъл хляб се носеше из цялата махала
и бързо ставаше опашка от чакащи... Най - сладко беше
да си хапваш по пътя и хлябът намаляваше ...
А хлябът ми се виждаше толкова голям... май наистина беше.
В къщи наред с големите погачи и баници, баба ми
беше майсторица на сладките питки - умирахме за тях,
и до сега нейните сладки питки се споменават.
Върна ме години назад , Марти ... усетих аромата
на пресно изпечен хляб и спомените от детството нахлуха...
Махалата и днес е същата, все още си се имаме като роднини,
ние , от опашката за хляб ... но уханието вече е различно,
и хлябът е различен ...За нас винаги ще е на почит ...
и да не се забравя - никой не е по-голям от хляба ...
Поздрави!

цитирай
26. indi - :)
13.02.2013 00:36
Поради късният час мислех да не влизам, само да погледна, но... този неустоимо топъл постинг ме привлече..:) И ми спомни детството..И моята баба ми даваше огромна черна кожена чанта, с малко джобче с копче за парите, която беше специално за хляб и така миришеше- на хляб, и така набрашнена..И винаги купувах по един хляб повече, защото обикновено ходехме с приятелки, пратени от бабите си да купим хляб и на връщане по пътя изяждахме чупейки се половин самун.. Ех.. Напълни ми устата и очите с темата.:) И аз мога да правя, но..когато от друг е направен, по- вкусен е.:) Никой не е по- голям от хляба! Имам си любимо стихче ...Едно от онези, които съм запомнила наизуст..

СЕЛЯНИН

Когато сяда вечер да яде,
по масата той тропа с нервни пръсти.
Но хляба си от Бога не кръде
и затова отвикна да го кръсти.
Ала когато в селския си скут
изпусне хляб, той вдига хляба паднал,
целува в него страшния си труд
и спомена за всички нощи гладни.

Дамян Дамянов

............
Ох, а тая втората питка със сиренцето, я гледам като една Кума Лиса...Ще я сънувам сигурно, каквато съм сладокуса, пощалива, и каквато се сетиш..:)
Благодаря за гостоприемния постинг!:)
цитирай
27. martiniki - stela50 - привет, Таня!
13.02.2013 07:57
Благодаря за споделянето. Аз нямам много ярки спомени, В Бургас не помня да е имало такъв голям селски хляб. Само през летата като бях при баба ходех с тази черната чанта за хляб и бакалиите бяха истински - на Михо и на Пеньо, от старите, с долапи за ориз, брашно, боб.
Животът тече по-бавно в малките градчета и малко неща са се променили, но ми е тежко и болно да се връщам, само в спомени, колкото
цитирай
28. martiniki - indi - благодаря ти за споделянето, Стеф:)
13.02.2013 08:10
Извинявам се, че по такова никое време ти се е случило да надникнеш - хич не мисля за хората с живо въображение;)
Джобче, май имаше едно отпред и сега си спомних дори смачканата банкнота от 1 лев, значи и за два хляба са ме пращали. Вътре чантата беше текстилна, на гъста мрежичка, а отвън кожена.
Аз също все се надявам някой друг да вземе да готви, да меси - писнало ми е все аз, от трети клас готвя:( Пък и чуждото наистина винаги по се услажда. А моята щерка - ъъ, не и се занимава. Като беше по-малка сякаш повече се навърташе около мен в кухнята.
Хубаво стихотворение. "Селянин" В най-чистия, честен смисъл. Труд. Вярно е, че се целува хляба, ако случайно падне.

Даже не помня тази със сиренцето кога съм я пекла, рядко успявам да снимам произведението преди да го нападнем, това е някакъв тутманик с усукване. Постоянно пробвам нови и нови неща. Вчера пекох хляб с орехи - много хубав стана...май имам и снимка от един чеснов хляб с орехи някъде. Обаче, когато трябва да се представя и е задължително да ми се получи добре, така се излагам. Онази питка, дето донесох на Габровци, корава като камък - ставаше само за някой етнографски музей, за експозиция)

(прибавих няколко рецепти под снимките - не съм сигурна дали съвсем съвпадат, но са пробвани от мен - специално да опиташ тутманика и масленицата:)
цитирай
29. mariniki - развълнува ме...
13.02.2013 23:08
онзи хляб... от детството беше простичък...
а толкова дъхав и сладък...
цитирай
30. findly - Ох, и на мен ми се дояде домешин хляб!
14.02.2013 09:13
Аз имам много смътни спомени от фурната на село, много бях малка, но
вкусът на хляба не съм забравила. Отскоро се опитвам да меся хляб и няколко пъти се получава, но ми липсва опит, навик и време :)
Страхотни са твоите погачи, ни не виждам рецептите, има ли ги.. или не... искам тази за тутманика, ако може /баба правеше страхотен/.
Хубав ден и честит празник!
цитирай
31. martiniki - mariniki - да,
14.02.2013 09:20
детството е вълшебна, светла страна, винаги ще ни вълнува
цитирай
32. martiniki - findly - здравей! Честит празник! Влюбени, ако може, ако не - опиянени поне;)
14.02.2013 09:25
Доста време си трябва, за да може човек да усвои, да му се отдава лесно месенето. Втасването, печенето също си имат тънкости - рецептите са под снимките, специално за тутманика и мазната пита със сусам съм сложила

пробвай тази рецепта - също става много хубава
http://angellovescooking.blogspot.com/2010/12/boyar-round-loaf-with-feta-cheese.html
цитирай
33. eres - Ухае ми на топъл селски хляб и коз...
14.02.2013 09:31
Ухае ми на топъл селски хляб и козунак! И виждам мама!...Боже, колко е хубаво! Изпращам ти усмивка! :)
цитирай
34. martiniki - eres - привет
14.02.2013 10:07
Радвам се, че съм съдействала за твоята усмивка:) Споделен любовно-винен ден!
цитирай
35. zvezdichka - Доре чета и тук,
25.02.2013 15:27
и в другото ти блогче и се радвам, че те познавам!
Наистина много от нещата се получават на принцип проба-грешка. Но иначе как да се научи човек. И ние все по често ядем домашен квасен хляб. И при мен беше като при теб. Едно време ми беше мъка да замеся хляб. Но в даден момент това се промени. Важен е погледа на човек за нещата. И месенето на хляб стана желателно, успокояващо, свещенодействие, както си се изразила. Сега не ми тежи. И много се кефя на домашно приготвения хляб.
Напоследък се уча да точа баници и като ми се прияде приготвям домашна баница. От свекървата се научих наскоро да точа и се уча в това. Не съм правила много - досега месих 2 пъти, но пак ми се е прияло такава баница :).
Поздрави за сладкодумния и вкусен постинг!
цитирай
36. razkazvachka - ммммммм
25.02.2013 18:02
ето какво ще направя утре...
цитирай
37. martiniki - zvezdichka - благодаря, Цане!
26.02.2013 08:14
Аз също се радвам да ви знам, пък макар и само виртуално. Ти си още по-упорита в домашното месене - правите си квас, аз не съм опитвала дори. Много е важно отношението - ако ще е насила, по-добре изобщо да не се хваща човек. Желанието прави всичко да ухае, да блести.
Аз също точа, но повече тегля (разтеглям) и днес съм решила да направя една дърпана баница за децата като се върнат
цитирай
38. martiniki - razkazvachka - привет, предмартенска
26.02.2013 08:15
разказвачке - вчера си купих чудна мартеница с чесън и люти чушки, ама съвсем като истински са!:)
цитирай
39. whitepigeon - Любимата ни тема за хляба :-) И аз, ...
07.03.2013 22:48
Любимата ни тема за хляба :-)
И аз, като малък на село ходих с една голяма торба да вземам хляб от фурната. Само дето по пътя намерих едно предало богу дух врабче и го мушнах в торбата при хляба ... ха ха... баба щеше да ме скалпира :-)
Поздрави Марти!
цитирай
40. martiniki - whitepigeon - да, все по-любима
08.03.2013 09:10
Хах, голяма изненада!

Поздрави!
цитирай
41. martiniki - Молитва
31.05.2013 15:52
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
… изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

Радой Ралин (1967)
цитирай
42. martiniki - ...
09.08.2013 18:30
http://faitmaison-maria.blogspot.com/2011/04/blog-post_13.html?showComment=1376061474951#c3461119204016110807
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5775849
Постинги: 1125
Коментари: 15468
Гласове: 55650
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031