Магьосницата естествено е есента, с един добър помощник в лицето на деня с дата 11.11.2011.
Снимките направих в 11 часа и 11 минути - ей така, за орисване с лек магизъм.







Есента е естествена. И добре, че е тя!
И добре, че ноември се извъди такъв -
на разсъмване  златен тръсва руса глава,
не ноември - Есенин! Вдъхновен степен лъв.


Свети свят листопад, падат кръгло листата,
пали свещи гората - църква в цветен прехлас.
Тази есен не взема и престъпно богата,
тя ни връща отнетото, нас завръща на нас.

( есента на 2009 г.)

Слънцето и облаците допълнително са нашарили земята. Ти от въртолет ли се качи да снимаш, а? Много панорамно се е получило.

имаш и дълбочина, и чудесна цветова феерия!

Валя

Наистина е вълшебна твоята ,,омагьосана гора''!
Поздравления!:)))

винаги поспирам за повече време .
Благодаря , Марти , за тази красота в снимки и стих ...
Прекрасна е твоята омагьосана гора .
Поздравления !

че ноември се извъди такъв,дано само добри орисници ни спохождат и зимъска ))))

Черешовата градина, позлатена, самотна, не се съревнова с никого.

И небето с белия пух на облаците, с пухеното одеяло, с което ще я загърне,

ако дойдат студените суховеи, шибащите игли на неочаквана снежна виелица.

И думите ти, Мартиники, които също излъчват сигурност и топлина.

знаеш ли, веднъж за малко да се кача, в Приморско преди 20 години, една съученичка ни заведе да си правим разходка с въртолет, но се разминахме...


а изгледът е от терасата - имам много такива снимки

Валя, правя някакви снимки с един стар джиесем на сина, оставила съм го само да щракам, мисля, че е шест мегапиксела, все ще си купувам фотоапарат и все изскача нещо по-важно
на тази градина сигурно имам повече от сто снимки, във всички сезони и по всяко време на деня
тези излязоха едни от най-сполучливите, хрумна ми малко преди 11 и просто щракнах

много е красива, имам снимка в постинг отпреди две години по това време

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2009/11/18/pytuvane-prez-esenta.438286
Честит празник!:)

радвам се, че те е задържала моята есен от днес:)

това беше един божествен ноември - 2009, миналата година също се извъди такъв - приказен, тази малко скрипна, но пак си го обичам)

не се съревновава с никого!!

много е важно това, което ми написа - имам си свои наблюдения и съм убедена, че хора, които се "мерят", в смисъл сравняват - съответно съревновават - не могат да са щастливи (а другите са като черешови градини:)

И вдъхновяващи. Благодаря ти, Доре! Светъл празник!:)

... така се бях вдала в работата си, че " включих " цели 3минути по - късно, което си е направо век спрямо значимостта на струпаните единички! :))) Затова пък с удоволствие се гмурвам в твоя магизъм от стих и снимки!
Празнична вечер, Марти! :)

Нас връща на нас! Йес! :)))

Чудесно се е получило ,пък и датата си я бива така ,че запомнящо се отбелязваш този ден ,мила|!

Аз успях да я видя в най-топлия ноемврийски ден край морето, беше невероятно преживяване... Скоро ще споделя:)
Поздрави, Дори!

Прекрасни снимки...художникът Есен е нарисувал...а ти се пренесла магията им.
Благодаря ти!
Хубав ден!

Добри почивни дни! Със слънце!

е, не беше за изтърваване момента :)

ммхх;))

губейки се в есента обикновено се намирам

а и днес, след малко ще се сверя с времето и слънцето:)

поздрави, Или!

Ех, щастливка си, Славе! Покажи!

Днес изглежда не по-малко красива, а датата, натоварена с толкова страх и очаквания отмина:)

Винаги съм казвала, че есента си е вълшебница. Поздрави!

Черешово настроение...

такава е - и то добра и най-красива:)

Поздрави

днес пък беше още по чч

О..днес нещата тук са по-добре, вчера като влезнах имаше само една снимка и без текст, нещо се бе случило с част от постинга. Разкошни са снимките ти.

пратих го преждевременно, комай затова си видяла само една снимка...поправих се тутакси:)

Стана ми черешово през ноември!!! :)))

Хората си знаеха, че на 11.11. в 11 ще се случи нещо мистично и вълшебно. Само дето не успяха да го открият, щото не са се сетиха да потърсят в твоята глава. :)))

Неземна красота!:)

нямаше слънце, което да я "запали"

нека ти е красив ноември

имам едно любимо стихотворение за ноември -
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=56860,
а днес хванах и част от хубав филм - Sweet November

природата съдейства :)

поздрави!

Аха, омагьосана е.

градината черешова отсреща - под Чадър могила

:)

Христина Николова е невероятно нежна и сетивна натура, музиката е навсякъде в стиховете и

Кореспонденция

* от времето до мен


Не знам кога, но те обичах. И в нощите сред кориандрови ухания
с тревите замълчавах нежно. Помниш ли (с лимонов вкус)
и до къде
те следвах инатливо? Междувременно
рискуваше така безумно спряла
гуакамоления смях. От безпричинните.

Наднормено. И повече, но те обичах.
А вятърът цъфтеше близко-керемиден. По покриви сезонни ти застилах
памукови одеала
и макове,
и ситни опашати точки. Прескачаха се неброимо (календарни бръмбари)
по облаци като стъкла от слънце.
Нали от безнадеждна влюбеност надбягвах те в безсрочните ти крайности?!
Спри се! Разкажи ми, ако те обичах,
защото не разбирам в бягството си.
Защото продължавам да не си отивам. Оставям ли се
някъде по теб след себе си?!
Разказвай ми


* до времето от мен


Аз също теб. Понякога и постоянно.
Особено когато зарисуваш пълногория. Когато разтуптяваш непонятно
посланията на морфотектонските мълчания.
Драсваш клечката (санталово) и ме събуждаш
безначална.

Разбира се. Обиквам се. И градовете ти.
По мекото на восъчните им криле се стапям. Грабя те, звъня, и отшумявам
край лунните огради на създаденото. Когато спиш си боровата ми октава.
А сутрини се скъсват през лъчите си. Когато си представям,
че няма да съм тази, която ще прерязва тишините ти.
Приличаш ми на булевард сънуващ кестени. И дръпвам слънцето
до кафенетата бездомни,
неоновите чужди надписи, хотелите безлюдни.
До ужаса да бъда част от теб
се влюбвам.

И по същество. И повече.
Разчитам го по тъничките денонощия
върху челото ми.
Из темпото разпръснато в секундите, из плътната динамика в сезоните.
Оставяш се по мен след себе си.
По избора ми да не те троша с огледалата. Да.
Аз все разказвам колко много имам
теб
и
правопропорционалното ти липсване.

http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=infinity

Христина Николова е невероятно нежна и сетивна натура, музиката е навсякъде в стиховете и

винаги нейните стихове са ми извиквали реплики в тон и това е било едно от най-ценните ми общувания в мрежата