Юли неусетно се смали
цветните му мигове изтляха
пръсна се на хиляди искри
пръстите му златни догоряха -
слънцето 
бенгалско посред лято
Юли носеше във своята ръка
и размахваше
             черти във мрака
огнени въртеше колела

Юли стигна някак до морето
то се втурна
до брадата го заля

Юли намаляваше
додето
сбираше от чайките писма
и перата им редеше
в бели
                         на златисти песъчинки две крила

и на 31-и
в неделя
юли с тях помаха
отлетя
подир цветните сапунени мехури
на красивите си летни дни














...само миг
ще те помоля Юли
в чайково перо ми остави

и юлските сапунени мехури още парят.

красивите летни картини

Сапунените балони пътуват към морето и само ако можеше да се пъхнем в един от тях, утре в първия августовски ден да се събудим на плажа... Прекрасен август ти желая, Марта и още много, много лято :)

И това чедо на лятото вече е на морския бряг. И още цветни мехури пъсреят във
въздуха ...
Поздравления за стихотворението - смаляващ се юли, уловен в красиви думи и залез.
Хубав месец, Марти, до следващото чайково перце!

слушам това утро
http://www.youtube.com/watch?v=R_n0_bLr2iA

и аз му благодаря за всички перца

направихме снимките на морето - аз отговарях за сапунените мехури, а синът ми ги снима, да хванем слънцето исках, слънцето, което пада
много бързо свърши

Да не му се сърдим на вървежа му...Да се радваме и да го очакваме отново и отново ...
Дора, поздрави!! Прекрасен стих и и слънце, даряващо ни светлина и топлина!!
Хубав август!!

поздрав
http://www.youtube.com/watch?v=JgyvLB5VU5A&feature=related

няма за какво да се сърди човек, просто продължава с август за кормчия;) Няма как да не е хубав - август е това!

Чудно рисуваш - видях го !
Много ми хареса, Марти. Много красиво ! :)))

твоят Юли! Как си успяла да ги уловиш тези сапунени мехури!?
Поздрави за един талантлив ловец на сапунени мехурчета!

имам такива стихчета за повечето от месеците - или ги посрещам, или изпращам, за смекчаване:)

е синчето, аз ги правех:) срещу залеза на 28-и юли, един специален, горещ и дълъг ден, трябваше да освободим напрежението:)

Браво!

Привет, Марти!

това юли се измъкна, преди да се усети човек.
Дано поне август прояви поне малко здрав разум и се разтегли подобаващо из лятото!

ден след ден - отиват си, после месеците, годините . . .
Поздрави за интересния постинг!
Прекрасен месец август ти желая!

На първата снимка все едно слънцето е отронило сълза..Как успя да я направиш така, незнам?! Много хубав постинг, всичко в него! Казвала съм ти май, че си голяммайстор на рисуването на месеци и че много хубаво би било да има един календар сниман и аранжиран със стихчета от теб! Дано се реализира някак и все някога това, защото наистина би било прекрасно!
Августовски привети!:)

Сапунени мехури с цветове от дъгата!
Юли и август - близнаци в дните, в горещините, в красотите и ...

подсети ме за нещо, но по натам..;)

Красиво и леко носталгично, голям си значи йезуит
калорична, това е :)))

Сапунен балон
Пънк

...до морето с юли. И ми останаха чудесни спомени! Поздрави!

заслугата е на юли

знаеш как въздейства морето, още повече любимия град

емоционално, разбира се :)

миналият август ни сервира една обилна жегица, по нейното време ми се беше разтеглил - тогава го усетих дълга пустиня, но виж - цяла година се изтъркули от неговото време
всичко минава - за добро и зло

отлитат, отпътуват, отплават...така е -важното е да сме ги живели с усмивка - авек плезир)

много се радвам, че намина, липсват ми приятелите това лято, всеки с работата си, по задачи, а временцето неусетно си минава

да, много ти благодаря, че намираш интересни моите визитки ли, не знам как да ги нарека точно тези представяния на месеците и идеята за календар е чудесна,само дето не мога да си избера година;)) мисля си за вечен:))))

в дълг съм към няколко замислени книжки вече, но си мисля, че и ти също!

...и в морето, а? ще ми се и август така, на морски пръски:))

подскажи де, покрай сапунените мехури ли? децата се пощуриха тази година да си купуват всякакви играчки за правене на такива - малки и големи, пистолет, меч и саксофон... аз си мислех, че са само едни обикновени - имала съм навремето много мъниичка синичка машинка за такива балончето, беше с капаче и маркуче, приличаше малко на вълшебна лампа:)

и от август да си имаш все хубави :)
поздрави!

отнесох го към Лятото, взаимства.

ех, че хубаво!

люлее се златната люлка от дългите мигли на лятото

хубаво!

O,сложила си тези балончета а? И аз имам заслуга за твоя постинг иначе стихотворението е много хубаво.

ама разбира се, ако не беше си купила онова приспособление за огроомни балони какво щяхме да снимаме
ето една приказка за теб:)


САПУНЕНИ МЕХУРИ


Имаше едно малко момиченце с червена панделка на косата.
Веднъж то седеше в градината на тяхната къща и държеше в ръката си чашка със сапунена вода. От време на време момиченцето потапяше в чашката тънка сламчица, надуваше я със сочните си устнички и през сламчицата излизаше по някой голям мехур, който светваше на слънцето с всички багри на небесната дъга и литваше във въздуха като вълшебно балонче.
Много такива сапунени мехури излизаха през сламчицата и всеки от тях си мислеше, че е най-хубавият на света.
- Добре, че се откъснах от тая проста сламка - рече първият, като почервеня от радост и се понесе над лехата с маргаритките.
- Сега ще отида в царския палат и ще кацна върху короната на царя - каза вторият. - Аз напълно заслужавам това почетно място, защото по-прекрасна украса от мене няма.
- Ех, че съм лек! - въздъхна третият и стана изведнъж огненожълт като голям портокал. - Я чакай да отлетя на небето, та да заблестя и аз като слънцето над широката земя.
- Внимание! - извика четвъртият, като се обагри с теменужено сияние и хвръкна към клоните на старата липа. - Аз отивам в рая, за да ядосвам ангелите с хубостта си.
- Аз ще се оженя за царската дъщеря - прошепна петият, който беше зелен и приличаше на диня. - Каня всички бръмбари и мравки на сватбата си.
- Аз пък ще отида в морето и ще стана цар на подводното царство - реши шестият, като се превърна в синьо кълбо и се изгуби зад чимширения храст.
- Колко грозен е светът без мене! - каза седмият, който имаше седефен цвят и плуваше бавно над кокошарника. - Ето че и аз най-сетне се родих, за да отсрамя бога заради грозотата, която е сътворил!
Тъй си мислеха всички сапуни мехури и в същия миг се пукаха, без да изпълнят желанията си и без да оставят някаква следа от себе си в ясния слънчев въздух.
А през тънката сламчица продължаваха да се раждат и да умират десетки нови мехури, също тъй горделиви и краткотрайни като изчезналите си събратя, докато най-сетне сламчицата се счупи, а малкото момиченце плисна сапунената вода на земята и започна да подскача на един крак.

Светослав Минков