Много рано сутрин, през лятото, ЖП гарата в Бургас с прилежащата и градинка е едно доста оживено място. На брега на морето малко след шест е все още сравнително пусто и тъй като то - моретомоетоморето - ми беше заветна цел -  копняна, лелеяна, бленувана и т.н. (намират се синоними на този зов),  прицелих се съвсем точно още като слязохме от влака. Пътувах права през целия път (нощните влакове за морето се оказват доста претъпкани, едва ли броя на пътниците е равен на броя на продадените билети) и много държах да не изневеря на чакането на изгрева - с внимание и почит, на крака (изобщо не се появи слънцето докато пътувахме, така е с тооолкова чаканите работи понякога), току-що пристигнала беше належащо да се видя с морето, ама веднага, тутакси, без да сядам, без кафета, както съм с багажа...Децата попуфтяха и помрънкаха, съпротивляваха се колкото можаха, но в крайна сметка - аз съм майката - няма мърдане...








минахме по улички по които не бях стъпвала от години и излязохме в долния край на морската градина и оттам нататък...като се ширна едното и другото като изгря -



заслужаваше си чакането с часове на крака, всичко си заслужаваше




истински спектакъл - несравним!




бурно беше, демонстрираше характер



предимно  гларуси бяха скитали до този момент по брега



на морския бряг, когато няма хора наоколо, мога да съм колкото си поискам напред или назад във времето, това пренасяне се получава най-добре на пуст бряг, без съоръжения - само пясък, море и небе -  като на Иракли, всъщност там няма време...загубва се и съответно се намирам




Вървяхме доста по крайбрежната алея, почти до другия край, покрай морето, в утрото, получих няколко забележки (синът ми е доста строг), че изглеждам прекалено (хм) щастлива. Така си беше - не можех да си скрия усмивката, не ми се получаваше и това си е.

Каква обич, какво обожание към морето!
Тези снимки са от централния плаж, нали?
От гарата, предполагам, покрай пристанището сте се добрали до х-л"Приморец" и...
на централния плаж...
Много красив изгрев си снимала!
Привет!:)

обич, която граничи с обожание - признавам

да, точно под казиното са правени :)

да си скриеш усмивката при тая морско-слънчева красота!:)
Привет на южното море от северното:))

....рано сутрин да седя на брега с кафенцето и вълните да плискат краката ми....
Имам си едно любимо място, преди Летния театър, където плажната ивица е много тясна и едно заведение, откъдето идва музикалния фон....Там зареждам "батериите" и имах една картина с едно много артистично чадърче - копринено, ако си спомняш?:)
Това място не си го давам, за цялото черноморско крайбрежие,толкова ми е уютно там, до 10 часа, когато започва да става пренаселено...:)

Усмихнат ден!

мое местенце си е стария плаж, под големия капан преди 20 години беше Евин и там водя и децата и племенниците сега

Поздрави! Уловила си в мрежите на Марта морето и светлината...:) Че и птичите стъпки...

Щастливата Марта - една голяма слънчева усмивка, изгряла от морето!
Много красиви снимки! Море, слънце, невероятно небе - какво повече?
:)

Хубаво е да уловиш избухващия в светлина ден. И стъпките на гларуси. И Морето!
Все така усмихнато и щастливо да ти е! :))
Поздравления!

Вярвам, че си много щастлива, защото си осъществила едно твое желание.
Снимките на южното море са чудесни, което само може да те радва!
Благодаря ти, и аз се насладих на изгрева и на златистия отблясък на вълните!

Вълшебно докосване до началото на деня край морето ...Красота .
Поздрави ,Марти !

Чудесни снимки, личи си, че се обичате с морето...има някаква поетична обич между вас.:))) Хубава и ползотворна почивка !
С поздрав от планината !:)))

e hubavi sa do edna

Хубаво е това завръщане, нали!
Поздрави, martiniki! :)

По всичко си личи :)))

взаимно се ловихме в мрежите си - нищо по-прекрасно и желано

какво повече! скоро да стигнеш и ти до този бряг, да те прегърне и люля морето - безметежност

аз съм друга там, не мога да спра да се усмихвам - синът ми казва- стига си се хилела - никакво уважение нямат тези деца :(

благодаря ти

радвам се, че си се насладила, приказно е:)

поздрави и благодаря!

поетична, аха - то ми пише стихчета с гларусови стъпки, слънчеви отблясъци и и пяна, аз не му оставам длъжна ( зер назад да не остана)

хубаво колкото си иска:)

ти знаеш магията на Бургас:)

С теб да се порадва човек, а те, децата понякога са големи консерватори - майката трябва да е такава, онакава, имидж да поддържа и чувства да показва само допустими..;)

подобаващо тържествено - от години гледам на изгрева като на пръв празник, а този на морето е по-най-пръв...на изток започва животът;)

за децата - така си е, колкото повече ги допускаш до себе си, толкова повече губиш авторитет, а ние сме непрекъснато заедно- следователно никакъв респект, особено през последната година и двамата изведнъж пораснаха много и сега ме третират като най-малката

На мен ми е малко трудно с обратното, следователно същата история.

трудно е да нацелиш правилната пропорция, но винаги съм предпочитала да съм им приятел, а после майка - е, това ми изяде авторитета до троха;)

Обожавам щастливи хора:)
Желая ти прекрасно изкарване на почивката!:)

и аз така обичам щастливите хора

тази сутрин съм особено щастлива от срещата си с едни такива

http://www.youtube.com/watch?v=ZK0THcrxCvc&feature=related

( много щастливи ми изглеждат и звучат!)

а този Бургаският, си е различен...
Следя фотосесиите на Димчо Йовчев от Бургас във Фейсбук.
Ами, любов необяснима...

Do po-golyama idiliya mejdu coveka i moreto ne se byah dokosvala. Puk i taka poeticho opisano i pokazano ....... komplimenti Marta (ili Martiniki)

няма спор:)

във фб не можах да се науча да съм присъствена, нещо не ме дръпна..а виж любовта...о да!

идилия, хармония, единение - нещо такова;)

благодаря ти

Да се родиш точно тук :) Блазе ти, ама от сърце за всички изгреви и залези,които ше имаш удоволствието да посрещаш. И снимаш.
Макар че , и заралийския вятър си има своето очарование:)
Поздрави ,Ю.

а в Бургас не съм бил от преди десетина години...понеже не ми липсва море хех

Светла вечер за теб и децата, спомена за море и още нещо...:)))

Никос

не баш там, но съм живяла половината си живот наоколо и се лаская, че някак и то ме отгледа, една такава широоко скроена

и аз обичам "Оркестър без име", любим филм...оставаме

човек срещне любовта си - усмивката се запечатва в него :).
Поздрави Доре!

точно :) няма как да се скрие

Е няма как човек да си скрие щастливата усмивка пред лицето на морето..А и не трябва!:)Много са хубави снимките! А криптограмата на чайките по пясъка си е едно истинско произведение на изкуството,пленителна графика!!!
Благодаря за удоволствието от това слънчево море на заем!:)

в шест сутринта си на гарата в Бургас - заслужава си! :)

(като мен), като види този пост? Прекрасно. След по-малко от месец ще го пипна това море. Ще стъпя на този мост и ще бъда точно на бившия Евин плаж. Но е чудесно, че благодарение на теб малко изпреварих времето!

драго ми е, градска!
казано е - бургазлия е диагноза и лечение няма - където и да ни прати животът

хубаво да ти е!

Наистина, обожавам морето, а твоето е специално...

Здравей, Лиа, радвам се, че намина :)