опака приказка*

    Някога или малко по-скоро живеело едно не чак толкова сладко момиченце в един средно голям град. От ей такова - около метър и двайсет - било инатливо, своенравно и правело само напук. Имало къса стърчаща коса, която съвсем само накълцало с ножицата, защото майка му постоянно напомняла, че хубавите и добри момиченца трябва да имат дълги, гладко сресани коси, подредени в красиви плитки. "Добри момиченца - бррррррр - не съм от тях!!!!"- потресло се то и кръц-кръц косата с ножиците...
Проклето детенце с две думи. Съветва го майка му -"Не си гризи ноктите."- то си оръфа до кожа ноктите. "Не скачай в тази локва, виж колко бели чорапки съм ти обула." - то - бух, с двата крака в средата на локвата. "Не се катери по това дърво, ще си скъсаш новата рокля." - то веднага се изкатерва на върха на дървото и естествено, роклята е парцал. Майка му се моли -"Не се цапай така, добрите момиченца трябва винаги да са чистички и спретнати." - то, напук, сяда в средата на огнището и започва да се тъпче с пепел, ама така да се тъпче, че се омазва до ушите и спира чак когато го заболява корем. Затова всички го наричали Пепелядка и никой не помнел истинското му име.
Ден след ден така, майката говорела, говорела, уморила се да говори, хванала тежка болест и умряла. Таткото останал сам с малката Пепелядка. Хората страняли от нея, само бели и безобразия правела, давала лош пример на другите деца и така си останала без нито едно приятелче. Не минало много време у дома и дошла нова майка с двете си възпитани, добре облечени и съвсем примерни дъщерички. Кой - кого тормозел сега - ха познайте? Пепелядка им слагала жаби в леглата, гущери в обувките, режела им роклите на тънки ленти, панделите им връзвала на опашките на котките и кучетата, сипвала им сол и пипер в яденето и се смеела до премала, когато те започвали да кашлят до задушаване.Била просто непоносима , никой не можел да я превъзпита.
Един ден кметът на града давал прием, на който поканил всички местни заможни семейства с дъщерите си - искал да се огледа за жена, подходяща за неговия син, който бил много тайнствена личност. Всички били чували, че кмета има син, но никой не го бил виждал и хората не знаели дори как изглежда. Мистериозният наследник бил изпратен да живее в лятната къща на семейството и въобще не се появявал в града. Затова и с голямо любопитство всички поканени семейства отишли на приема. Бащата на Пепелядка, по молба на мащехата, заключил малкото чудовище в една стая на втория етаж и завел прекрасните три четвърти от семейството си в кметската къща. Но Пепелядка заключена стои, толкова колкото шило в торба. Счупила с една ножица ключалката и бегом на приема - ама както си е - рошава, с мръсните чорапи, изгризаните нокти и лекьосаната рокля. Никакви феи-кръстници не призовала да и оправят фасона. Тя и не вярвала в такива чудати създания.
И като се озовала мръсна, разчорлена и задъхана в къщата кого първо срещнала? - разбира се кметския син. Застанали двамата един срещу друг и се вторачили. Защото били съвсем, ама съвсем еднакви, само дето момчето било с панталони и те - леке до леке. Дето казват, краставите магарета през девет баира се надушват, та и наша Пепелядка със Заблян, тъй се казвал кметския син. И се хванали двамата за ръце и изчезнали на мига от празненството.

  Първи финал - Като се усетил кметът, че липсва синът му, пратил подире му личния си шофьор. Човекът скоро настигнал бегълците, но като се опитал да качи Заблян в колата, Пепелядка така го ухапала по ръката, че после му били на едно неудобно място инжекция против бяс, трябвало да се лекува със седмици и не можел да шофира дълго с дясната ръка. А двамата млади зачезнали и ни вест, ни кост от тях.

Втори финал - Пепелядка изтървала парцаливата си гуменка на стълбите. Дали я на ловджийското куче на кмета да я подуши и скоро открили младите да се гледат като влюбени гълъбчета под една разцъфнала ябълка край пътя. И гледката била така стряскаща, че в пристъп на лудост кметът набързо ги венчал. Така новобрачните Пепелядка и Заблян отишли да живеят в лятната вила и там, казват, добре се спогаждали и две дечица си имали, напук на всичко - красиви, умни, чистички и съвсем редовни.

  Трети финал - Много скоро след като избягали от къщата Пепелядка забелязала, че Заблян е идеална мишена за всички груби шеги и закачки на които била способна. И се почнала една... Спъвала го, слагала му вмирисаните чорапи под възглавницата, пускала му мухи и червеи в супата, мажела му седалката на стола с лепило, връзвала му връзките на обувките една за друга и куп подобни дивотии, докато един ден на Заблян му писнало - то Заблян - заблян, но все има и той някакво чувство за достойнство, излязъл, тръшнал вратата и се прибрал при татко си.
А после казват, че Пепелядка ходила да го търси и била вече съвсем друга, но това са само слухове.

 

* тази вечер за пореден път се убедих, че живеем в един опак свят, та затова една  осъвременена приказка по добрата стара  "Пепеляшка"
(патето е алюзия с автора;)

прочетох заглавието започнах да се смея неудържимо, защото винаги съм се изкушавала да сменя една буква от това име. Пепеля(ш)(н)ка:))))))) Какво ли би станало. Дори съм си го фантазирала. Няма да забравя какъв конфуз изядох като си отрязах буклите и розовото кукуригу. Ама вътрешно тържествувах! То и така - горкия принц. Как не - много си му беше забавно и добре! Ама ти изведе нещата напълно. Пепелядка! Едно е да плюеш отрова с карасива невинна устичка срещу руси букли, друго е да я пълниш с пепел!
Хубава седмица! Перо на есенната ти шапка и кристална пантофка за фасовете;-)))!

всъщност съвсем в началото наистина я бях кръстила "Пепелянка" - по-лесно някак е с тази замяна, но като я завърших и прочетох си рекох, че няма тази злоба и жлъч, която се полага на такова заглавие и в крайна сметка си е една "Пепелядка" и нищо повече
имам и за "Спящата краставица" и още две-три

места! И да ти кажа - третият финал е почти невъзможен :) лека нощ!

даже те са 3/4 от дължината и на смях

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=27005

лека нощ!

6to ne mi izleze komentara?
kazvah, 4e ima6 strahotno vaobrajenie i mngo ti se kefia!:)))

Малко на Фиона ми заприлича, защо и аз не знам, но пък друго си е всяка Пепелядка да си намери Принца! Лека нощ ти желая!

добро утро! благодаря!

има повече от пет години откак е писана приказката и не съм сигурна, че вече съм гледала "Шрек" по това време, но може и да си приличат, не отричам, гледала съм с децата първия филм, а май наскоро и третия пуснаха по някаква програма, за втория нямам спомен

;) Аз много харесвам Твоята приказка! Целувам те!

И тъй като ми се струва, че Пепелядка и Заблян са си лика прилика като два стръка иглика най-много ми харесва втория финал, въпреки че и в първия има особен бесен чар:)

Хе хе , ама аз ги познавам -и Пепелядка, и Заблян!;)))
Даже вчера ги видях да се щурат наоколо и все са си същите-то такива като тях никога не порастват!:))) И слава Богу!

Мисля, че и трите финала са възможни като етапи от живота им.
Очаквам с нетърпение и другите приказки! Страхотно си се справила! Много
се забавлявах!:))) Хубава седмица!

толкова категорично заявено -
аз съм удовлетворена! :D !

много съм доволна щом ти се е видяло забавлително четивото;)

това е радващо наблюдение:)

ти я знаеш комай, или другата - по граховото зърно - ти пращах;)) Кажи за патето - колко много ми прилича;)), и отделно ми напомня жълтия ламтурник ;))

Тръгнал е да хваща кит Жълтият ламтурник и хич не му пука... и муха да е, колкото кит ще е:))). Тази приказка не бях я чела и още веднъж ти казвам, че е невероятна и толкова близка до реалността.

ако не съм те запознавала с шапкарката - ето я и нея -

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2007/08/10/sedmichnata-shapkarka.99113

Хей, Небесност хареса ми вторият финал. Обаче ... редовни деца ? Все пак мисля, че си им подхожда да са Заблянопепелядчета миличките. Щяха да са мънички Чудесничета :)))

Благодаря за хубавия постинг! На мен лично вторият финал най ми допадна! Усмихната седмица!

Откога чаках такова нещо! Съберете ги тия приказки и кандидатствайте з конкурса "Търся издател" (пишеше нещо тук някъде в един блог).

Небели, през поколение,знаеш! Внуците вероятно ще се извъдят същи Заблянпепелядчета

Хубава да е

събрани са от три години, и издател си имам, но тогава бях доста по-близо до издаването, отколкото сега - въпрос на нагласа

Все повече приказки се обръщат с главата надолу :)))
И, както си се обръщат, така все по-верни стават.... ;):)))
Благодаря за усмивките!

п.п. Ей сега ще постна и аз една приказка :)))

еми нямаш си равна

Ах, тази лудетина! Такава е чаровница, толкова живот блика от нея! Хареса ми вариантът с парцаливата гуменка - срахотна задявка с разни ми ти кристални пантофки.
:)))

с въображението си и с възможностите на ръцете си (създаване на чисто моя продукция /творчество/), мога да кажа:
Не спирай продължавай!!!!
Създавай приказки, разкази, стихове, но.....
НЕ СПИРАЙ!!!!
Бъди себе си - ТВОРИ!!!!!
Друго небих ти пожелал.
Хвала на такива като теб!
Детското в теб никога няма да умре, а щом го има, ще те има и теб като ТВОРЕЦ!!!!

Шрек:)))
Още вчера я прочетох, ама не бях логната и коварно си я оставих днес пак да си я прочета за коментиране!

Пате ходещо по вода, ама не каква да е, а бистра и с поносима температура:)))
Много свежа приказка!
Бих казала - приказка-безкрай!:)))
Избирам финал№4. Пише се в момента:)))

Пепелядка Пепелянова Пепеляшкова

аз съм за третия вариант :))))))))))))


Поздрави, Марти, приказката е убиец :))))

"Шило планина повдига". :)))) Избирам финал 3, за да дойде Заблян при мене. Чела ли си "Вещици в чужбина"?

такова време доживяхме! оцелява се, ако си възпиташ въпрекизъм и опакост ;) Ще я прочета!:)

еми, Руми, трогната съм! :))

да, такова човече не е лесно да се гледа, но може човек да излезе от него - както се е получило при Емил от ЛЬОНЕБЕРЯ;))

Много Ви благодаря за думите! Възхищавам се на хора, които работят с ръцете си, наистина работят и майсторят света на въображението си, дават му облик, пускат го на свобода и така се доближават до Твореца

която много ме задължава:))

пишете, пишете - по водата, по въздуха, навсякъде около себе си с усмихнати очи!

здравей, осичке, радвам се, че ти допадна!

ми, а да дойде! Не съм, но ще потърся! ХУбав ден:)

Казват, че любовта променяла към добро, Мartiniki.
Поздрави от мен!

Ще я прочета на двете щурченца-момченца! И понеже са луди юначета, вярвам, че ще им хареса, както и на мен!
Благодаря ти за веселяшкото настроение!

вярно е, облагородява, извисява - по това си приличат с изкуството и влюбеният човек е истински творец:)

ще се радвам да им я прочетеш :)

След като прочетох това съм почти сигурна, че ще ти хареса. Ама направо 99% сигурна. :)

и установих, че съм попадала на баба Вихронрав и леля Ог - за първи път осичката ми спомена за връзка с Пратчет когато написах историята за шапкарката преди няколко години, оттогава все се каня, че ще го чета, ами срамота е, но нито една книга не съм си взела още; попадам понякога в нета, има един блогър тук -spasunger ; той публикува части от света на диска и съм срещала персонажите, но не успявам да следя, губя връзката и явно трябва да си потърся книгата

(п.п. хааа прилича на Есме Вихронрав - чета в читанка от час - "Ако кажеш на Есме Вихронрав да отиде някъде, тя няма да го направи от инат. Кажи й да не ходи и тя ще отърчи, ако ще и по счупени стъкла. Това е то да си Вихронрав." Винаги ми е допадало името на тази героиня, ясно защо )

Щом не си чела, почва се от "Посестрими в занаята". Всъщност почва се отдето си щеш, ама "Посестримите" май са явява една такваз основополагаща за вещерската му серия. Мойта най-любима е катчели "Вещици в чужбина". Тя хименно е опака приказка кат твойта. И освен туй "Захапи за врата" и "Господари и господарки". Таз последната ми се стори много интересна, щот нали човек раснал в режим съм, а тя е книга за режимовете, освен за вещици. И освен туй "Малки богове" е горещо препоръчителна, макар и да не е от вещерската серия.

открих вещиците и опитвам да чета на монитор, но книгата ми се ще да имам

mnogo svejo e!4udesna dvoika ne e sa rasdeljane!

Разсмихна ме по нощите..:)) Много свежарска приказка!:)

Зарежи монитора. Това нещо се чете на пейка в парка, докато есенните листа се сипят околовръст и слънцето се муши през клоните, за да ти свети, докато четеш. Тогава вълшебството "вън" се прелива с вълшебството "вътре" и го прави истинско. Дава му триизмерност, цвят и мирис и ъъъ... бегливост.
И аз съм от сем. Вихронрав по отношение на опакостта. Леля Ог добре умее да манипулира Баба Вихронрав. "Ти си вече стара, на нашата възраст силите ни напускат, няма да можеш да се справиш с това...", казва леля Ог, когато иска да бъде сигурна, че Баба Вихронрав ще се захване с въпросното "това". Което ми напомня на любимата ми фраза от "Моята голяма, луда гръцка сватба". "И помни, дъще - мъжът е главата на семейството. А жената е вратът."

вали ли вали

здравей, стеф:))

и истински ме развесели, но не можах да си взема четивото в леглото, а това с пейката в парка звучи толкова добре, че го видях

ми се струва най-възможен, прикАзчице!
Чудна си, благодаря за интерпретацията!

ти си реалист човек")

Благодаря! :)