Времето се развали...Върти ми се изразът от седмица и ме провокира. Нищо му няма на времето, мисля си, как ще се е развалило, просто му е време да е такова. Заесенено, занесено, сиво, мъгливо, студено, застинало. Вкисна се времето. Уууууу, че смръщено! На мен обаче не ми е вкиснато. Есен. Винено ленно, кротнало се облаково, златно и румено по утрата отвъд...Защото руменецът сутрин не се вижда. Ръми едно такова и никакви румени следи. От друга страна пък, знам ли... Счупи ли му се нещо на времето? Удари ли се някъде? Повреди ли вървежа си? Яааа, не е ли закуцукало малко? Мъничко поне!? Ще ми се! Все така бързичко си минава и се изнизва. Ето, че и октомври вече четири дни ни е предоставил, големи и пълни с разни работи - със задачи, с пътуване, с гроздобер, за който не ми се говори тази година и никакви снимки не направих. Първата октомврийска събота беше истински голям и хубав ден, доказа ми, че навън се чувствам все по-добре, с небе над главата, вятър и слънце, които сноват, тъкат, текат наоколо - все повече част, участие, участ. Брънка. Бръъммм. Разни есенни мухи бръмчаха тежичко и се навираха, но нищо. И те са част. А и оси имаше, но този път не ми налетяха. Размина ми се.



Развали се времето...Повтарям си го като развалена грамофонна плоча от няколко дни...Развали се времето, небето смени перелината си на слънце и пухкави облаци с мрачносив шинел, слънцето хлътна в цепнатината между копчетата.Там някъде е. Търся, търся...Никакво го няма. Дъждът прохожда. Наново се учи да вали, опипва почвата, промъква се полека-лека, почуква едва по первазите, предпазлив все още, неопитен, непохватен като хлапак. Търкули една капка по бузата ми и се засрами. Спря.

Дъждът е мъничък, съвсем.
Дъждът сега е непораснал
Доведе го октомври, хем,
октомври с него се е сраснал...
Не мога да ги разделя!
Октомври всякак си го искам!
Да пуска, само че, дъжда -
дъждът на мен ми е излишен
и всякак ще го разбера,
щом се загуби сам-самичък,
в далечна някоя гора.
А тук с октомври се обичаме:)





картините са на Michael Cheval

този дъжд, дето ситно ситни по лицето ми е любим.
Обичам да се разхождам под него и с него даже!
Спокоен е и сякаш не те мокри, а пропива в теб.
Привети, Слънчева!

Да, изведнъж се пречупи времето, сякаш разрязано с нож..., но пък този е от красивите дъждове, дето къдри косата и я прави мека..., от него кестените стават по-лъскави и рижавите им листа са като лисички, ветреят опашките си... Хайде да изпием чаша вино и всички припеци да ни погалят отново :)
Страхотно стихотворение!

вчера точно с такъв един се разхождах и не, че ми пречеше, но ми е заспало някак без слънцето, два дни вече:)

за подремване...

Много си е хубаво даже!
А и да не е - ти така си го описала, че да се влюби човек в него :)

да, Дея, друго е вече, времето се развали...къдри косата, казваш, непременно ще го пробвам, прибавих две картини, в първата есента разхожда дъжда в бебешка количка-кораб...далече ще го праща значи;)
чаша вино - веднага! наздраве!

ааа, не, никакво подремване, не ми се изтървават части октомври

Вчета четох при caribiana

Да си Октомври...
Октомври е небе с безброй звезди.
Оранжеви листа. И кестени.
Октомври пише приказки. Или мълчи.
И е ужасно повече от есен...

Октомври е носталгия. Тъга.
Усмивка. Радост. Ябълки. И грозде.
Октомври, всъщност, е жена.
Която омагьосва с поглед.

Октомври е въздишка. Топъл чай.
Октомври е поле от хризантеми.
Мъглива нежност...Нежност до безкрай.

Октомври и през май живее в мене...


Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_02.html#ixzz11PFrPW8h

Времето, сиреч пагодата, а не оная другата категория е хубавелник, погледнато отвсъде! Жена ми като почне - времето такова, времето - онакова... само изпод вежда я погледнювам... Когато времето стане пространство и не носи земния си мирис на всичко познато, ке пойде коня у ряката, ма тя де да знае от кво ще се лиши?...

следващото лято чак, дъждът ще надделява над слънцето; светлината при дъжд е много различна, носи друго очарование, диша с друга прелест; не обичам студове, но не ми се пропуска от необикновеното в природата, затова приемам всички промени...а и няма как да е иначе, животът е кръговрат. Но все пак, дори сега да не изглежда така - сигурна съм, че оранжево-златният нюанс на октомври предстои...
Харесаха ми много и описанието, и картините :)))

ама как да не се влюбиш, октомври, той просто е любимец всеобщ

Да, прекрасно си е временцето, нищо му няма, ми на човеците ни има нещо...Все недоволничим. Картините, особено тези двете, са сред любимите ми, откак ме открехнаха за художника - мисля, че при sphinx имаше за него голям постинг.

Поздрави

и аз се надявам,миналогодишния беше прелестнически, толкова ярък, така благороден

Зареждам се при теб...

аз защото - директно от слънцето, ама като го няма и индиректно, от кестените, листата;))

ми е такава една сърцетоплеща слабост, Марти :) Само си представям как Дъждът ще се разположи над всичко - господар на съзерцанието! :)Благодаря, че не отминаваш красивото наоколо, много е :)

Много ми хареса!Ама много!!!:)))

и вали весело, а листата са зелени и земята диша облекчено - нека, за да бъде новата година хубава и свежа и готова за красивия август догодина:))))

двете картини: прозата и бебето-кораб, стихът и кралицата на листопада:)))

Прохожда дъждът... Всичко при теб е ново, като усещане, чудесна си!

а стиха на коментар 7 е страхотен, топъл като печени кестени в джоба, като плетен шал ...от баба..
Всичко за есента ми хареса!

и топъл шал от красиви думи си загърнала Октомври! Благодаря за удоволствието! И за картините също! Страхотни са!!!
Поздрав, Приказна!:)

- и гледални и думуални. :)

Благодаря.

знам, небели;) Октомври е, царство му е:)

Много благодаря! Поздрави!:)

на мен ми прилича на Алиса - тази, която нарече "кралица на листопада"...а пък къде е август сега та за изневери говорим, напротив - октомври е! смело не му изневерявай с август;))

така го видях в неделя, точно несръчен, сякаш се учеше да вали:)

миналата година събрахме доста октомврийски стихове с елинели, има и още, на Карибиана са едни от най-нежните, посветени на този месец

сутринта писах писмо на приятел и после ми се стори, че може да го допиша за всички :)

октомври си заслужава, и думите и картините, нищо, че още е пременен в сиво

Аз благодаря!

И текста и стиха. Дано има циганското лято, тогава ще си е нашият октомври. Усмихнат вторник!

marta - за разваленото време ;)

Тук дъждът се залюби с морето....

Прекрасно, Марти!!!!

и вали весело, а листата са зелени и земята диша облекчено - нека, за да бъде новата година хубава и свежа и готова за красивия август догодина:))))

сутринта писах писмо на приятел и после ми се стори, че може да го допиша за всички :)

Приказно - с кроткия дъжд, който прохожда, милва, нашепва... И всяка капчица е сълза за лятото , озарява. Поздрави за постинга, много ми хареса! И - стихотворението, и прошепнатите думи, и- полетът на листата, скътали жълтичкото на слънцето.
:)))

И за да покажем уважение към различните му прояви и настроения, сме го удостоили и с различни имена: spit regen, soaker, regen in torrents, regenarm, regenbui, regen van kogels, regengetij, motregen..... и той се разкапва да се кефи.... и от благодарност, вали, че вали....

През октомври е шарено, ще грейне пак слънчице.

циганското лято не ни мърда!;)

развалено е времето,
малко се счупи,
хладни сълзи отрони небето,
като дете по очи се захлупи -
загубило слънцето,
играта му секна
и отказва да си яде супата;)))

ехххх, морето...искам да съм дъжд над морето, да валя цял ден, да му прелея небе, което нося в капки пленено ;))

прекрасен е октомври, дължах му това време;)

озарява:) като с усмивка лицето на есента:) -слънчице се опита да пробие следобяд

аз също, без да знам за тамошните традиции съм написала един господин - сега ми заприлича точно на почетен гражданин

ДЪЖДОВНИЯТ ГОСПОДИН ОТ ЧЕТВЪРТЪК

Той се появява винаги в четвъртък.
Не във всеки четвъртък обаче.
Само преди да вали. Преди
небето да се разплаче.
Носи старомодно бомбе, обувки с връзки и
голям черен чадър под мишница.
Вади от джоба на редингота си кърпа
на сини и бели квадрати и бърше дълго
стъклата на очилата си.
Когато разтвори големия си черен чадър
тупва първата капка дъжд - туп.
И после руква.
Туп-туп-туп-туп-туп
капките се надпрепускват
като ударите на голямо водно сърце,
което скоро ще изтече.
Точно когато господинът от четвъртък
затвори големия си бял чадър.

и аз го чакам, скоро

ох, то времето си му е време, ами ние сме временни...:(
здравей, мартиники!

защото ми е прекрасно в душата...

да ти кажа, четвърти ден без слънце, вече вали от едно денонощие, пак целият свят е вода, но това не може да ми помрачи настроението, още повече, че днес успях да отворя чадър, който имам от десет години и много исках да мога да ползвам, но допреди десет минути не бях разгадала тайното му отключване - и ето, сега- ура, ура, ура!

нека ти е прекрасно и ведро! все ще се извали :)

Боже мой, викам си, какво ли е сънувала Мартичка!

А то същото хубаво стихо ме чакало. Целувки!

кошмари сънувах, вярно...ама и ти голямо въображение извади, щом "октомври" като "вампири" видя;)))

Божественяшко си ни го нарисувала с думи!
И за утеха след дъжда, кано плисне онея ми ти последни, топлички лъчи слънцето, като погали ширналата се хубост! И онази дивна красота в есенното великолепие от багри...
Чудо!
Бъди щастлива по всяко време!

защото ние сме си времето - и доброто и лошото, да ни е усмихнато вътрешно и точно да ни е:)