Успях да си взема още малко море.  Докато пътувахме -  голямо препускане, което си е една установила се без да пита традиция - неведнъж се сещах за разказа "Прекия път на госпожа Тод". Преди 15-20 години бях истинска почитателка на Стивън Кинг, четях всичко, което излезеше под короната. Останах почитателка на разказите и на четирите му сезона.  Разказът си заслужава. Не се разпростирам относно преките пътища, инак рискувам да изпадна в някоя дупка. Бяха толкова много, че и една Алиса Търкуланка ще получи световъртеж от колебание точно в коя да се търкулне...Всъщност доказах си писаното преди 6-7 години, съвсем буквално, извън метафората.

Преки пътища няма.
Всеки път щом поема напряко
се натъквам на яма, плаващи пясъци или блато...

Това са подробности. Пренебрежими. Съвсем забравими. Затова си ги и записвам. Другото остава. Пътят и морето, пътя към морето.



изгрев, намерен на пътя



още едно попътно слънце, милостиво свило се в клоните за миг



първото попаднало ни море - струва ми се, че беше на Ченгене скеле



децата отидоха да разузнаят и се произнесоха - не става за плуване



корабът си стоеше там, може в едно друго време да е бил локал - поумряла като него дума за увеселително заведение



Юпииий, ей го на морето на Дюни, неохраняемото море - ама съвсем свободно, без решетки и ограждения и така волно препускаше и се блъскаше



беше надонесло разни подаръчета на брега



никак не се скъпеше...



това неустановено таралежоподобно морско дървообразно се опитваше да отхапе част от пясъка



изглежда застинало като в смъртна хватка - не пуска!



това също оприличих на неоткрит морски вид - ракомолка



ивицата предполага хубава разходка




не натам, това не е моята посока



изхвърлена на пясъка глава на морски монголски воин - кой знае защо така реших



пясъкът е много хубав, обаче е мръсничко...



играех го пясъчен мак



почти няма желаещи за прегръщане със залетялото се море - оказа се с право -освен голямото вълнение и дъното е скалисто

Диво море

Избягнало подковата на залива
препуска волно
белее грива
и вдига пръски до небето



вече похвалих пясъка, само съжалих, че не носим едно гребло



дюните отвън, откъм пътя




в Созопол снимах единствено тази уличка - всъщност е обещание за улица, няма я още като асфалт, но си има табелка и се казва "Георги Минчев"



В Черноморец снимах единствено този нар - Люба, поздрав към теб:)



С последната снимка поздравявам Иван Колев с рождения ден и му желая здраве, още много добри години и най-хубавото, което може да се случи на всеки човек в живота.
Човек получава всичко, което поиска искрено. Всичко, което пожелае от сърце. Всичко, в което повярва. При теб да идва с време!

Този плаж на Дюни се нарича "шофьорският".
Обичам да ходя там заради тюркоазената вода, но много хора си оставят боклуците на плажа - последният път, когато бях там дори се развиках на едно семейство, че тръгват без да си приберат отпадъците.
Мразя такова отношение към прекрасната ни природа

за преките пътища.
Фотото със слънцето през клоните е много красотно.

Мартиники, твоето диво море, много прилича на моето. И посоките са еднакви...
С голямо удоволствие разгледах... насладааа...

Уловени прекрасни мигове. Усмивки.

Толкова много искам да го видя! Дано докато тръгна да не се развали времето! Дано има дълго септемврийско лято!

страхотно море, напълни ми сърцето, вдишвах,слушах,гледах, изцяло заета с него...нищо друго нямам в главата покрай морето
ама на - боклуците да ти развалят удоволствието

понякога се поядосвам, че снимачка нямам, все отлагам, а ако не ме тегли толкова до морето три да съм взела само това лято

този залив ми е особено скъп от времето преди да се застрои,той е точно до Алепу, а там слизахме преди години пеш през широколистната гора на Куку баир, мястото ми е близко от детство и сега тези постройки ми изглеждат като тумори

мнооого по-красиво е, неописуемо!

Дея, непременно да отидеш! Септемврийското е още по-красиво! Само да поседиш с него си заслужава целия път и всичко друго избледнява.

щото тука не растат...
вятър и слънце ако искаш - от северните дюни...

разбира се, че искам, Люба, винаги и с голямо удоволствие приемам даровете на слънце и вятър - особено морски;)

таралежоподобно морско дървообразно и монголския воин ....
неповторими моменти си уловила, и споделила с нас.
благодаря, martiniki.

ма на мен си ми харесва даже както съм полусляпа в момента - щото карах срещу слънцето....
утре рано пак ще намина да видя дали става за плуване ...

и аз благодаря, че забеляза тези снимки:)

но правилният е винаги най-пряк.
Щастливо лято, още да му се порадваме, кой на море, кой из мегаполисите - няма място за въздишки.

така си е, заслепително е...все срещу него бягахме - и на отиване и на връщане, но не карам аз, аз се возя и се разсейвам по гледките, представям си ако трябва да внимавам за пътя,ай

Съгласявам се с усмивка по две :)

Бива си ги стръковете:))

...да не се менят, щото човек като стане израстък на камерата си; като се вманичаи да запечатва красивото, вместо да го изживява в момента, значи е станал зависим и е заживял с илюзията, че може да съхрани нещо. Нищо не съхраняваме, само мигът е реален. Тъй че първо моретата, после камерите. Пък и телефончетата вършат работа.

наскубах си няколко стръка - да си имам, че знам ли кога пак ще успея да го видя

права си, може би и затова още не съм обзаведена с апарат - ново заробване
първо моретата, и второ...пак моретата щях да напиша преди година-две, ама сега нещо ме блазни планината ;)

вълшебство!!!

истинско и синьо:)

"Най-синьото вълшебство"

любимият ми разказ!

Дюни - любимо тюркоазено и диво:)))

имаш предимство да познаваш в оригинал произведението, аз харесах превода, не знам колко е загубено при него

Аз виждам триизмерно и с музика даже бялата стена насреща! Сега като си светна лампата, даже ще мога да бръкна с ръка през субстанцията на стената и да измъкна за ушите някое от огледалните творения, дето се крият подпространствено... И ше знайш - много съм убедителна - веднъж една приятелка ме гледаше ужасено и коментираше: Как успява пръстът ти да потъне в лаптопа----
пък аз й разправям: поради това, че икономисваме тока и осветлението е мъждиво, а тя не ми повярва!

винаги съм искала да чета трагедиите и комедиите на Шекспир в оригинал, но съм убедена, че превода на Валери Петров нищичко не му е взел - както и Свинтила при преводите на сонетите;
онези творения като по решетката на автомобила след последния пряк път на г-жа Тод - бррр
да нагънеш пространството като карта, м?))
друг любим роман ми е "Долорес", но

Избрах си всичките морски чудовища и малко от вълните. Надявам се на още мъничко Созопол през септември. Който вече не е малък град...
Благодаря и привет, Дора!:)))

добре, че ни го показа пак! ... и вълните му стигат в далечината на паметта! Съкровищата от твоите думи, ласкави и възхитителни, но също и твърди, жилещи диви стръкове остра трева в шепата на лятото!

беше много хубаво срещу прииждащото море, вземи си колкото можеш през септември

благодаря и поздрави!

хубаво е, и повече
благодаря ти, Лиа! И ти да си вземеш!

...прекрасни снимки. Лято и море.... какво по-хубаво? Поздрави!

море за спомен,море за зимата,
когато не вярваме, че го е имало...

Ако не беше Валери Петров, барабар с Гео Милев и дузина други всеотдайни майстори на българската реч и стих - щеше да си е съвсем прозаично, та даже и вулгарно шоуменче... Копи-пейст от разни истории и хоп - сглобка на съответното театро...
През 1930те години в Лондон било забранено от местната цензура на актьорите да произнасят 28 думи от пиесите на Шекспир на сцената, поради вредния възпитателен ефект върху публиката - сиреч - мръсни думи...

Имам тука някъде един автограф от великия Валери Петров...

Това за преките пътища и аз го мисля точно така, подкрепям с двете ръце! Колкото до онова "неустановено таралежоподобно морско дървообразно", както си го нарекла, то е наистина като изхвърлен от морето непознат древен морски вид, удивително е наистина :).

Много дълго гледах кораба на брега... напомни ми за "Синьо лято" и за кораба на Чанкете. От дете не съм гледал този филм и като че ли се притеснявам да го гледам пак, за да не се промени емоцията, която съм имал към него като дете.
Изкуших се да пиша за Валери Петров и за превода му на Шекспир, но на петото изречение се спрях, понеже разбрах, че ми е трудно да пиша за труда на този невероятен човек само с няколко изречения, така че спирам дотук.
Поздрави :)

великолепни преводи четем благодарение на него, на Валери Петров - национално богатство ни е той
имам две писма, които си пазя като реликви

благодаря за споделянето на поглед към морето и съкровищата му;)

На годините на децата си съм била като гледах за първи път "Синьо лято", сиреч на годините на героите...и наистина ми беше любим филм, опитах да го препоръчам на моите чада, скоро го повтаряха - никакво внимание

прочетох за твоя успех - поздравления!

благодаря зя прекрасните снимки! създадоха ми страхотно настроение!за мен морето е източник на прекрасни емоции и ме зарежда с енергия!БЛГОДАРЯ!!

Радвам се, че ти харесват, Роси