Така си тръгва август, като по часовник, вече без птици, отново придружен от вятър и дъжд. За да не ни е толкова мъчно, предполагам...Мимикира в есен. Миналата година съм запазила последния ден на този царствен месец в едно лично лирично  изпращане


Тогава написах и този септември, само дето сега го посрещаме не във вторник, а в сряда. Разчитам да се познае и да е също така мек и благосклонен като миналогодишния си съименник



неофициално, на босо, посрещане на септември в сряда



Септември с
мантия от
ментови листа и дъжд
със синя кадифена шапка
и сребърни сандали
пристигна рано
изпреварил слънцето

Представи се на незаминалите птици
остави шапката си
между утринните облаци
разтърси мокри къдри

и дръпна златното въженце на изгрева

Последен мохикан
на лятното безгрижие
Септември
със скрити ветрени кинжали от ръкавите си
описва на сцената над хоризонта силуета
на червенокосата
която
след преброени дни
ще се покаже достолепна между остриетата
и с щедрата си мекота ще ни обгърне

(...погледнато така  не ми страда до перла сърцето за лятото
което

...наистина ли си отива
наистина ли..)


септември ни е от звездите върнат

пълен, кръгъл, топъл... и да е "много по-" от миналите ;)

в първия си ден звучи обещаващо - светнал чело, без вятър; въздухът му е хладен, приятно хладен

мен е понадул бузите и развява дърветата, но ако видиш какви облачни възглавници е разпръснааал....Красота :)
Поздрави, marta

тук вчера се понабесня заминаващият август, фуча, трещя, поваля даже и днес е съвсем чисто и свежо, може да се каже - септември почва на чисто
исках непременно тромпет да му прибавя;

Сътворила си красота, нежност, тъга, която ти се иска да прегърнеш!

вече е по-хубав от предишния, защото лани не бях го чела:-) Поздравления!

Септември

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.

Христо Фотев

тъгата е красива неизбежност
във летните покрайнини,
там слънцето е кадифено нежно
а вятърът от чист кашмир ;)

Желая ти скъпоценното сапфирено море на септември!

Здрасти, Или, благодаря ти. Лани съм го писала, сега го показвам официално неофициално посрещнатия, пак на босо...въпреки, че днес си е за чорапки

Благодаря и за Фотев, голяма моя слабост

нещица нямат нужда от официалности, Небесност.Ей така по домашному, но пък с голямата благост - сърдечната. Хубав си го рисувала.Чуден :)

достоен за песен!
Първият месец от най-красивия сезон в годината, пъстроцветен и нежен!
А за теб да е щастлив!

а лятото е зверска ласка - не ми минава...

Нежен септември, небесна, и после -ooo октомври ;)

той принадлежи на лятото, в голямата си част, раздвоен между него и есента, дава най-доброто от себе си:)
и твоят да е така пъстър и многообразен, и да покажеш

завръщат се децата у дома и трескаво се готвим да посрещнем
година нова на надеждите ни за просветено, будно бъдеще...

прекрасно - цветно и уханно:)))

благодаря ти, днес почувствах есента и така ми домъчня за жестокостта на август, като същевременно се радвах на бримките във въздуха, абе сезон неописуем е междата

ми напомня на филмите на Фелини.

което е добре, нали

Обичам си го, мой си е (рожден:) а и децата тръгват на училище...празнично е някак:))
Стиховете ти са прекрасно вълнуващи...няма да цитирам, много са:)
То е казано...септември ще бъде май (времето имам предвид...ама и не само;))
Целувки!

в септември - около мен само едно фсссссссссссс и мехурчета ;)

поздрави и целувки на всички, които тази вечер се събирате в любимия ми град!