Прочетен: 3128 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2009 19:20
Прочетох за него в уикпедия. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%82_%D0%A2%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8 Немски поет, публицист и хуморист, писал в началото на 20-и век. Страшно си го бива!
Усмивката на Мона Лиза
От тебе не отвръщам аз лице.
Защото над пазача си застиваш
с изящно сплетени ръце
и се подсмиваш.
Прочута си като онази кула в Пиза,
в усмивката ти виждат иронично тържество.
Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
или пък за какво?
Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.
Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
че който на света премного е видял,
усмихва се, ръцете на корема скръства
и мълчи.
1929
Преводът е на Венцеслав Константинов.Тези дни прочетох една част от това, което намерих от този автор в мрежата. Хуморът и чувството за мярка в него са впечатляващи. Интелигентен и съвсем разбираем. Семпъл и актуален. Свеж и добронамерен. Усмихващ. Курт Тухолски.
Едно пролетно стихотворение.
Пролетта дойде!
Симптома забелязваш първо в песа,
а после в календара и в лъха;
и най-накрая някоя принцеса
обгръща се на пролетта в пуха.
Човек! Какво от пролетта желае?
Нали целогодишно тъне в сласт?
Ала нагонът му предел не знае -
и механизмът му е в божа власт.
И всеки път процесът се повтаря:
наслада дирим, не молитвен слог;
свещената одежда в надпревара
скверним - нима това желае Бог?
И фауната също се нарежда:
ей там виж пуделката с шпица бял -
изисканата дама поглед свежда,
а надничарят в завист тръпне цял.
Но крясъците двойката не плашат,
Ромео получава здрав ритник -
разбирам: влюбените ги пердашат...
Така е всяка пролет, всеки миг.
Е, майко, дай ми мойта мандолина,
кафето ми сложи до стола мек -
и моят бас кънти: "Сабина, бина..."
Какво да правя? Също съм човек.
1914
И онова, за другия мъж, което прочетох като лично послание.
Другият Мъж
Ти срещаш го в някаква светска среда.
Той бъбри. Вежлив е. В подем.
Познава добре всяка тенис-звезда.
Изглежда красив. Без корем.
Танцува отлично. Не снемаш очи...
Но там и мъжът ти стърчи.
Сравняваш ги тайно - това все пак може.
Мъжът ти е с нисичък ръст.
Как само стои като пън - о, боже!
Вратът му направо е тлъст!
И мислиш си вече: "А всъщност... Освен...
Да, онзи е тъкмо за мен!"
Ах, мила госпожо! Изслушай добре
стареца врял и кипял:
И с другия мъж, след година, след две,
ще бъдеш на същия хал!
Тогаз ще му знаеш ръцете, устата;
тогаз ще го гледаш по гащи в кревата;
тогаз ще е сит той на твойте кавги;
тогаз ще си чула ти всички шеги;
тогаз ще го виждаш за радост и яд
отгоре, отдолу, отпред и отзад...
Повярвай ми: в близостта идва момент,
когато спасява ни хепиенд.
На прием сме често чаровно-красиви...
но в делника пак сме еснафи свадливи.
За нас не съди по добрия ни миг.
А щом си открила все пак хубостник,
който безкрайно не ти се въси:
то остани при мъжа си!
1930
Препоръчвам и останалите, предоставени от литернет, в превод на Венцеслав Константинов, някои от тях ми звучат валерипетровски и всички се отличават с една насмешлива, без да е надменна и отвисоко, житейска, оптимистична въпреки всичко, опитност
liternet.bg/publish12/k_tuholski/index.html
Благодаря за възможността да прочета!
:)