Не знаех, че са си тръгнали щъркелите - не изпращам ятата и поглед нагоре не вдигам от седмица,
слънцето е още на плочката лято и съучастнически играе, допира слънце до слънцето, слънце до слънцето...Слънчево домино сложих си.
Обичам есента толкова, толкова ниско - до топка в стомаха,
обичам чистото и тъжно лице - без воала от мъгла, тежките кестени на погледа и, тя често пилее погледа си, губи го - чува се : туп ; туп-туп-туп,  а аз го събирам, прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете, до края на октомври преливам от есенни погледи - обли и топли, и гладки, като милувки. Събирам парцалчета от красивата и дреха, които остават между пръстите ми, когато се наведа да целуна крайчеца на шлейфа и.
Обичам високото и слънце,  шарения и вятър, всички думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира слънцето.

Аз дори не разбрах, аз дори не усетих кога са си тръгнали птиците,
не усетих , че отплават от раменете ми на слънце ресниците,
изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.

последната седмица на септември
ах...

Отидоха си... видях като облитаха небето от високото на своите криле и пускаха по малко парцаливо слънце да си играе с мен на доминото върху масата с листенца от опадал слънчоглед... И кестенчета две, със спомен от очи, събрах пред къщата, в която ден живях и дишах заедно с морето... Разресах с връхчетата на обувките алеята с опадали листа и с шум примамих изгрева... А наровете прималяло топлеха червени бузки в слънчевите ласки, тъй както зайчето очаква с поглед моята ръка...
Прекрасна си в извикване на думи от представа, martiniki! Благодаря за утринта! Лек ден от мен!...

да, а октомври...ех

http://www.youtube.com/watch?v=8jWfhJRapu4

благодаря за това красиво отражение на есенния ми текст! Желая ти един пълен ден! Преживян до последния лъч и усмихнат!

и отново красиво !Както всяка година започва златна есен ....и все пак ми е тъжно!

една есенна ласка от мен, Мартичка

http://www.youtube.com/watch?v=2IaNHkKkPYw

а есента ми носи най-красивата тъга на света - една такава, от която не искам и не мога да се откажа...
прекрасно е! поздрави на теб, марти:))))

тъжно е, с една такава златиста еуфория поръбено;)

много красив клип!

очарованието и е неподражаемо :)

Лятото си отива и величествено пристъпва ЕСЕНТА - натежала от багри и плод...

да, така става :)