Сега ми ухае на печени дюли. Мирисът нахлува през прозореца, приятно жълт. Препечен до златисто- кафяво. С ръбчета. И сок в легълцето от сърцевината.
Много ухания и миризми са останали в паметта ми и извикват образи. Както мирисът на портокали. Неотменно свързан със спомена за най-вълшебната Нова Година. В детството. Сняг. Светлинки. Очакване. Пременена празнично елха. Камбанки. Такова щастие! Във въздуха се пръскат искрите на радостта - като бенгалски огньове.
Мирисът на борове е небе. Коприненосиньо, с прозрачнобели облаци. Свежозелено усещане за чистота. Кристална миризма - като капката смола по дървесния ствол.
Мирисът на червен пипер винаги свързвам с дядо ми. Плодосушилнята. Хладни халета. Ябълки и круши, които се сушат и ухаят. Една много тежка оловна топка на бюрото му, преспапие. Пестил от сини сливи. Странджански мерудии. Ябълков оцет от ябълки. Печени ябълки, печени дюли. Това беше, отмина.
Миризмите остават.
Богата и плътна е миризмата на есента  - ухае на хризантеми, гъби, влажна шума, мъгла, дим, сладка, лютеници, компоти и печени дюли. 

17.09.2004 г. 

Почти същите усещания , мисли и чувства ме вълнуват в началото на този сезон!
Чудесна си...................,а аз обожавам и печените дюли !Явно е време да надникна в градината и подбера узрелите !
Стига само съм ги рисувала-все пак съм Телец!:))))))))
Приятен ден !

ухае ! :)

хубаво ухаят върху каренце на скрина в детството ;)

а за печени - защо не! става и чудесно желе от сърцевините

тук още припича по лятному, но дъждът няма да закъснее :)

:))))))))

Значи така било. Знаех, че обонянието е най-"древното" сетиво и затова се пробужда първо - експерти и писатели твърдят, че най-ранните им детски спомени сас свързани с миризми. А сега се оказва, че и последните, оставащите след всичко. Гледай ти! /По-скоро душИ ти!/ Не знаех...Благодаря за информацията! Красива е тази импресия.

помня миризмите на детството, сега по-рядко ги усещам, но доловя ли - свързвам ги със спомен, наскоро миризмата на бистър зеленчуков бульон ме пренесе в детската градина...недобро местенце, не обичам да си я спомням

Виж, смисълът, който придаваме на миризмите, наистина зависи от личния ни опит. На мен подобна миризма минапомни лятна привечер с мама под асмата.

като спомени, извикани от миризмите

на лагерен огън миризмата ми извиква "Лятна вечер спуска звезден кош...лека нощ, другари/ лекар с нож/"

и вечерните проверки в пионерските лагери

И на мен. :(
Увредена /подведена/ от времето колективна памет?

меразвесели!