Билото на март и билОто! Ето че преполовихме месеца, а изобщо не разбрах как профучаха първите петнайсет дни. Страх ме хваща направо!  И накриво пак - то заобикаляй, то събуждай се в четири, дори в два - е няма, и няма стигане. Времето! Пролетта и тя в частност...тук така е запристигала, така препуска, така своеволничи и завзема всякакви територии - без оглед град ли ще е, село ли, крайпътен овраг ли - цъфти и хубавее, рони розови и бели листенца по треви и тротоари - значи вече и прецъфтява, а още официално не е дошла. Един вид предварително си минава, между ръмежите и цъфтежите, покрай ежедневните грижи - току се измъкнала по терлици и не я видим. Хубавото е, че успявам да я сгащя! Особено на село - там имам време за мотаене и губене из розовите и бели облаци цъфнали дървета  сред които къщите плуват сутрин...И дъждецът един лекичък, ситен, ромолящ, внимателно докосва, нежно полива, дълбоко попива - високо събужда.










Двайсетина щъркела успях да направя тази година, а същинските взеха че пристигнаха преди първи март! Не бяха толкова атрактивни мартениците тази пролет...щъркелите ги изпревариха!





разпратих повечето щъркели - почти всички стигнаха адресатите, само един не долетя, още се ядосвам..










Пролетта е заразителна - направих едно дървено пано, като цъфнал налъм е! 






кълвачът е зелен, мисля, че не e прелетен, зимува у нас :)




последните ми занимавки с памучното папиемаше са тази хулиганка, в жълто



и тази романтична кокоша душа :)


Решила съм да поразлистя "Момо", даже си го приготвих, само да ми остане време...

Весело, забавно и много мелодично-танцувално! ^_^ Особено последния кадър от клипчето :))))

Нацелувай котинката и й прости всички бели! :-)))) <3
_________

Нямах си село като дете, нямам си и сега.
Е, наваксах с бригадите :-))))

Котките сега кротуват, за да вилнеят след полунощ :). Ще ги целувам като се събудят!

Прибавям още две такива свежи клипчета, последното е от скорошните ми открития - Арни и баща му правят невероятно забавни клипове.

Клипчетата са чудесни! A музиката наистина ме разтанцува! Нали ухото ми е предимно музикално :))) Достави ми голямо удоволствие, martiniki! Благодаря ти от сърце!
______________

Разглеждам редовно нещата, които правиш. Не знам дали си учила нещо приложно или ти е хоби. Питам се, защото аз съм самоука приложничка :))) Това беше мечтата ми, но така и не стана професия, а е само хоби. И добре, че са клипчетата в мрежата, та се справям с някои въпроси, които изникват.

Ползотворна пролет ти пожелавам!
А на котинките - по-малко бели и повече игри ^_^ И на моите - същото :-)))

Аз съм голям фен на рускоезични групи - поради езика и не само, заради душата-река навярно...макар сега да ми е някак горчиво, някак глупаво се чувствам, нещо като испански срам изпитвам вероятно...Но няма да се откажа от музиката и книгите, художниците, чета си, превеждам понякога, близко ми е, сърцето ми реагира ...Ако не си слушала група "Ленинград" - е, техните клипове са за гледане! Краткометражно кино.

Занимавал съм се с какво ли не, рисуване съм учила осем години, после архитектурна паралелка - оттам чертането, но приложничеството ми е от детство, първите си телени обеци с маниста направих когато нямах още дупки на ушите -значи около трети клас. Все си разкрасявах дрехите с мъниста, дантелки, копчета, джувки - нямаше голям избор. Шиех си вериги на ризите в десети клас - беше модерно. ТОлкова трудно беше да се сдобиеш с кутийка стъклени мъниста, помня, че си купих две от Чехия през 89 а - няма такава радост.
В блога качвам почти всичките си занимавки през последните 18 години, от стиховете насам. Папиемашето е последната ми любов. От клипчета, разбира се, преди три години ме завъртя - сигурно хиляда клипа съм изгледала, и вече хиляда фигурки вероятно съм натворила. Самоука не е точно, защото все пак гледам, усвоявам и съчетавам техники.
Котките са голям комфорт, и голяма грижа - но пък любовта винаги си заслужава!

Музиката е универсален език, няма нужда от превод. Толкова хубаво го каза - душата-река !..Горчивото идва и си отива. Душата е завинаги.Непременно ще прослушам група "Ленинград'', макар за мен почти винаги от водещо значение е музикалната вибрация, съчетана с вибрацията на текста ( а може и без текст). Клипът може само да добави, а понякога и да отнеме. Мисля, че под 'самоука' имах предвид - носиш искрицата в себе си и независимо обучен или не, нещата ти се получават. Ако не ти се получат, значи отиваш в youtube :-) Рисувах върху стъкло, шиех, боядисвах дрехи, бродирах, плетях, а сега реновирам мебели. И котинките учат:))

Клиповете бяха последствие, като екстра :)

И аз украсявах бутилки в началото, с бои за стъкло, с декупаж, бижута съм правила, чинии рисувах, пана разни, мозайки...какво ли не - всъщност не съм плела и не съм правила сухо плъстене - мокро пробвах - не е моето ;) Много ми се щеше да имам грънчарско колело, с глина ми се занимаваше, но до ден днешен не съм опитала. Другото с което съм искала да се занимавам е стъклото - правенето на стъклени миниатюри.

Прибавям горе още една група с която ме запознаха тия дни :)

ДУША
“Ти си онова, което жадува душата ти”.
Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, Мевляна

Пожелавам да сбъднеш душата си! :)

Да, така е - и винаги да сме жадни! Жаждата ражда кладенци :)

Различно непредвидима се оказа. Вързаха ми мартеница по ранина. По икиндия я подарих на джанката. Двете ми японски дюли отдавна се надпреварват да се кичат едната в розово, другата в червено. Да ти нагушкам пухестите помощници! Усмихнаха ме хулиганската двойка и кокошата душа дето си клати крачета над световната класика.
И накрая за утринна зарядка заподскачах с частушките. Сполай ти! Хубавичко ме зареди.

се посели :)

Радвам се, че и у теб е пролет! Да цъфти, да се разпръсква! Да радва! Толкова много портрети и направих тия дни - за десет дни е превзела цялото околно, където и да отида - тя се е възцарила! :) Вече прецъфтяват и се раззеленяват дърветата. Зелена е тя, зелена ( любя те, зелена)

СУТРИН
Изпрах си черния анцуг и долнището на сивия – също.
И прострях тези чудни създания на слънце зад къщата.
Ходих малко по двора, пълен с толкова охлюви,
и се радвах на циглите и на новия покрив.
Видях щъркел и главата му беше заоблена,
и лежеше в леглото си щъркелът – като в облак.
Купих хляб, купих вестник и шише лимонада,
пих кафето си с мед и пропадах, пропадах…
Чаках някой да звънне – звън, разбира се, липсва
и цъфтежите джанкови не са бели, а гипсови.
И зелените клонки, и тревата, и лукът
са подробности някакви от живота ми тука.
Първа пролет омайна – какво чудо небесно –
птички шарени пеят много влюбени песни,
много влюбени песни слушам цялата сутрин
и си мисля за тебе и за твоите устни,
и за твоите жестове, за ръцете и думите,
а цъфтежът отвън и без нас ще е хубав,
а цъфтежът отвън ще е бял, ще е яростен…
Стана обед, стана обед и е време за ядене…
Николай Милчев