Ян Бибиян и Фют 

Отново се очертава един обичаен тюрлюгювеч от работици, дето ми се ще да споделя и съхраня. По ред. Лалетата за смет. Неотдавна построиха в нашия град още един Лидъл и се случи така, че по-често ходим в неговата посока напоследък, така още в началото забелязах машината. Машините за преработка на пластмасови бутилки и кенчета. В предверието на магазина има инсталирани две машини, по-точно вградени в стената отляво на входа и там все имаше някой, така че може би на третото влизане разбрах за какво аджеба става въпрос, а на четвъртото вече исках да домъкна бутилки и да се сдобия с ековаучер! Изкупната цена на бутилка или кенче е пет стотинки, което не е кой знае какво, явно не става въпрос да разбогатявам на стари години, но така се оживих от мисълта, че мога да нахраня машината с няколко десетки бутилки, които така или иначе се чудим как и къде да хвърляме. Та на седмия или осмия път вече и аз бях помъкнала една голяма торба, пълна с измити бутилки и с детско нетърпение застанах пред едната машина - лесна и бърза работа. Само някои от бутилките ми бяха върнати, като неотговарящи на условията и така се сдобих с първия ековаучер за 70 стотинки. Надлежно го скътах в портфейла си при петте долара, които ми даде синът при поредното прибиране от Щатите. Вчера вече като опитна бутилковръщачка, имах кристално ясен план. Бях видяла лалетата предната вечер и реших, че искам лалета за свети Валентин и Трифон Втори, но не какви да е лалета, а срещу еко ваучер! Лалета за смет! Та се заредих следобед пред машината с един чувал бутилки и се сдобих с тъй-лелеяната хартийка за 1, 85! Машината ми върна  три бутилки, но нейсе. Планът беше изпълнен. Щастлива и гордо оглеждаща се наоколо - видяхте ли сега, и аз се доредих да пазарувам с ваучери! връчих на касиерката двете бележки за 2 и 55 и така единият букет лалета ми излезе чисто еко!@Даже две лалета от другия букет се вместиха при тях по мои груби сметки! 



още повече, макар всеки да може да сметне, букетите бяха по два лева! как да не се върна за трети



Кокичетата в плика си донесох от село. Вчера зарязвахме лозята в дворовете и в единия се бяха белнали стотици кокичета - донесох си една стиска, да ми замирише на сняг - така ухаят кокичетата на пресен сняг, на съвсем зимно небе. Само първите няколко часа обаче...после губят този аромат.










Напоследък правя щъркели и цветя от боядисан памук - за мартеници, по-рядко се захващам с едри фигурки, но Фют си висеше от месеци и ме боцкаше сегиз-тогиз с рогца да не го забравям. Направих една фигурка в началото на февруари, но ми се видя доста едър, почти ми заприлича на старши дявол или поне на МИрилайлай, та втори опит за Фют правих тия дни. Сега пък ми се видя едно дребно и миловидно дяволче - дето рече една приятелка - личи, че черното не е неговия цвят. На изсветляване го е подкарал! 



моментът с изтръгването на опашката, може би затова ми е такова миловидно дяволчето :) 

Може и еко-практиките да се вместят в бялата магия :)

:)))))))))))

Февруари се представи в пролетен план, разкопчава палта и отвява шапки и шалове, нооо...Винаги имам няколко на ум с март!

добро настроение, Кате! :)

С Фют ли натъкмихте релефно чашката? Дяволски ми се припи чай от ябълков цвят в нея.

Чашата е със същата техника, памучно папиемаше, вече три години си стои - тестова е, пробвах как ще се получи. Не може да се мие обаче, трябва да се почиства с мокра кърпа отвън, това е недостатък на материалите - не трябва да се мокрят фигурките и украсите.