или една трета ято - седем-осем засега, като някои особено приличат на гларуси!

С врабците само си мислих, че съм приключила, докато оня ден не се зачетох в книжката и открих, че не съм направила Краката ми стърчат навън и ПИук, а може би и Пешеходеца, на който аз казвам - разказвача. Изобщо "Ние, врабчетата" е книга, която е добре да се препрочита през няколко години. Излизат нови пластове. :)



тези три хартиени топки около слънчогледовия жираф се явяват основи за трите врабеца, които довърших тази седмица



за Драги ми господине ми трябваше специална професорска шапка - днес вече го шапкосах




тук още е без шапка, придружен от кипра врабка


Междувременно взех да правя малки щъркелчета - идеята ми беше за мартеници, дето никой не е виждал - естествено. Направих една шепа. Само за няколко души, и една жаба направих покрай тях, просто защото няма как щъркели да се събират и да не доскача някоя жаба! 



сега - вярно е, че този в средата мааалко напомня гларус, но бъркането е неизбежно, с това море в кръвта





Тези двамата станаха някак по-шаржови, затова отделно  ги щракнах


Краката ми стърчат навън не съм сглобила, затова присъства единствено в заглавието :) Предвидила съм шапка от вестник, но дори не съм се сдобила с вестника, поне от оня ден! 
А може и ланшен! 

много хубаво си се решила да ги спретнеш за мартенички. ама за шапката дай поне да е от ония ден, че вестникарската хартия не е като оная от преди. ланшната ще висне като драперия ;)

поздрави от Тананик

нямам още вестник за шапка, иначе врабецът вече пружи дългите си крака ;)

Привет, Тананик! Благодаря, че намина!

чудни веселушковци!

Поздрав!

радвам се, че ги намираш забавни :) - тия два-три дни стават все по-големиии и уверени, направих десетина и ги разлитам по адреси дето знам, че ще им се радват