До преди 15-ина години не гледах така на празника осми март. Така благосклонно. Така умилително. Бях по-скоро една високомерна личност, която с насмешка приемаше карамфилите и герберите ( с тиксо) в знак на внимание. Научих се с времето да ценя и уважавам всеки жест. Всяко цветенце и клонче, всяко подаръченце. Все още ме дразни, че днес мъжете ще ми отстъпят да мина, защото, видите ли - "Имате празник..." Ами, уважаеми мъже - питайте Мариана Дончева, чието усещане споделям напълно- "Да си жена е нещо като празник", та всички вие целогодишно с празници и цветя около себе си ( защото и "Жените са като цветята" - подхилква се днес мъжът ми, имащ честта и удоволствието да съжителства с кактус), и ще е добре да не забравяте и в делнични дни - усмивките, цветята, целувките и нежните думи. На една жена обикновено малко и трябва. Съвсем мъничко. Трохичка нежност, залче любов, но всеки ден. Честит празник на всички жени и най-вече на мама! ( така го знам аз този ден - осми март е ден на мама..."Да си жена е нещо като празник...", а да си мама това е такова тържество на живота, такава благословия. Благодаря за празника! )

Осми март е ден на мама

но какво да й даря,

та за грижата голяма

аз да й благодаря?

 

Огърлица от шестици

ще й дам за тоя ден.

Нека всички ученици

да направят като мен!

Асен Босев

( може и огърлица от мекици, или огърлица от парици, абе да има огърлици за всички майки - орлици!)  

Да, ден на майката е...но те нашите /визирам своята/ бяха погълнати от тежестта на деня и не усещаха празниците. Иначе, имам и приятни, и неприятни спомени за този ден. На един такъв осми март, след часовете, срещнах познато семейство. Вървяха хванати за ръце, усмихнати...Гледах ги отстрани и очите ми натежаха от умиление и от болка, защото не знаех дали на такъв празничен ден ще имам и аз щастието да вървя до рамото на мъжа до мен....

спомените ми са всякакви...приятни, натъжаващи...В детството най-вече този ден беше ден на мама - правехме картички, снимаха ни специално, имаме снимка със сестра ми от детската, в която портретчетата ни са разположенои в кръгчетата на една осмица - беше специална снимка-подарък за осми март. На този ден ставахме двете рано, оправяхме си хубааво стаята, изваждахме скритите от вечерта карамфили и изненадвахме мама...Сестра ми я няма от три години и спомените ми ме натъжават много.