От първо гледане харесвам много "Ирония на съдбата". През последните няколко години гледам филма през някой от празничните новогодишни дни, писала съм веднъж-дваж по темата в блога. Тази година го изгледах навръх Новата...Обикновено откривам разни детайли, нови неща, нови реплики, нови мисли, които ме привързват още по-силно към историята и героите. Този път е стихотворението на края на филма. Прочетох за него коментари и разбрах, че е по истински случай - авторът му е трябвало да пътува с група поети, но е закъснял за влака и хванал друг. Изпуснатия влак, онзи, с който пътували приятелите му, катастрофира и всички те загиват.  Ражда се стихотворението. Ето това е изумителна история в историята. Жива ирония на съдбата. Това е голям филм - филм като хубава книга - роман,  който се разгръща, който крие нови тайни, има скрити вратички и съм много благодарна, че ги откривам....

...И всеки път простете се навеки, щом се разделяте за миг....

БАЛЛАДА О ПРОКУРЕННОМ ВАГОНЕ
   Как больно, милая, как странно, Сроднясь в земле, сплетясь ветвями,- Как больно, милая, как странно Раздваиваться под пилой. Не зарастет на сердце рана, Прольется чистыми слезами, Не зарастет на сердце рана - Прольется пламенной смолой.   - Пока жива, с тобой я буду - Душа и кровь нераздвоимы,- Пока жива, с тобой я буду - Любовь и смерть всегда вдвоем. Ты понесешь с собой повсюду - Ты понесешь с собой, любимый,- Ты понесешь с собой повсюду Родную землю, милый дом.   - Но если мне укрыться нечем От жалости неисцелимой, Но если мне укрыться нечем От холода и темноты? - За расставаньем будет встреча, Не забывай меня, любимый, За расставаньем будет встреча, Вернемся оба - я и ты.   - Но если я безвестно кану - Короткий свет луча дневного,- Но если я безвестно кану За звездный пояс, в млечный дым? - Я за тебя молиться стану, Чтоб не забыл пути земного, Я за тебя молиться стану, Чтоб ты вернулся невредим.   Трясясь в прокуренном вагоне, Он стал бездомным и смиренным, Трясясь в прокуренном вагоне, Он полуплакал, полуспал, Когда состав на скользком склоне Вдруг изогнулся страшным креном, Когда состав на скользком склоне От рельс колеса оторвал.   Нечеловеческая сила, В одной давильне всех калеча, Нечеловеческая сила Земное сбросила с земли. И никого не защитила Вдали обещанная встреча, И никого не защитила Рука, зовущая вдали.   С любимыми не расставайтесь! С любимыми не расставайтесь! С любимыми не расставайтесь! Всей кровью прорастайте в них,- И каждый раз навек прощайтесь! И каждый раз навек прощайтесь! И каждый раз навек прощайтесь! Когда уходите на миг!   Александр Кочетков
www.youtube.com/watch

Благодаря, че отново ме върна там! И аз гледах филма, за кой ли път, точно със същото чувство, че отварям "нови вратички", че намирам нещо, което сякаш съм изгубила, но то си е там - в клоните на рехавите новогодишни елхи.

Аз ти благодаря за появата, липсват ми няколко човека тук - беше хубаво като се срещахме по виртуалните полета:)

Любим филм! Обикновено по Коледа все го пускат по някой TV канал. Тази година обаче не го засякох. Но с твоето подсещане с удоволстие ще го изгледам пак, даже си го стартирах във Vbox! А стихотворението е изключително. И след него? Той се прибира, обяснява на майка си как се е озовал в Ленинград, и ляга да спи. Това са любимите ми кадри - какъв замечтан израз има, когато казва името на любимата си, сякаш е извънземно: "У нее удивительное имя /сладка пауза/... Надя", а майка му казва: "И главное - редкое"; и после - любимата ми реплика /на "най-съобразителния" от приятелите му, които не могат да разберат как Галя е станала Надя/:
-Това не знам, мога да кажа само едно - че единият от тях е Женя.
Широки руски души! Руснаци след баня:)))))))

Благодаря ти, Доре, много мило подсещане! Нещо за душата!
Хубава вечер!

все по ми се разкрива, след всяко гледане все по-голяма постройка, нови стаи...не е като апартмент 32 кв :) Репликите са и мои...
Да се радва душата, Вен. Да умеем да се наслаждаваме

за връщането. Рязанов е гений, извличащ гении от другите.

Нашите представи за време са изкривени. За това не се научихме да се обичаме, всеки миг, всяка секунда, да прощаваме, да си прощаваме. Обичам този филм, Доре!

Дa, сестрица :) Вчера гледах "Служебен роман" за пореден път...Ужасно харесвам и него.

Мигът, в който успеем да усетим, че сме като в капка кехлибар...Тези филми са такива, уловили времето, неуловими от него. Поздрави, Мая