Морето. Беше безкрайно красиво. Дните, откраднати за срещата с него от януари точно преди този смразяващ студ, бяха вълшебни. Слънцето надуваше фанфари и светлината му се плъзгаше безгрижно по морската повърхност...Щастие. Пълно.



















Едно коте, което явно си вървеше със заведението, чувстваше се като у дома си и беше много дружелюбно...Колкото и да се прави на заспала лисица, гугутките по Богориди живо го интересуват :)

останалите мигове с море и слънце в излишъка 

"Оплакнах" с теб и аз очета по тия лазурни зимни морета! А за пеликаните ти завиждам - никога на съм видвал!

Чудесно е, Марти - слънцето, морето, любимите места! Особено в "излишъка" - там наистина щастието е пълно! Благодаря ти!
И дано лебедите не са почнали да се завръщат - при тия студове, които се задават. Но те май идват през февруари...
Поздрави, скъпа Марти! Успешна седмица!

Радвам се :) А пеликаните от лятото насам много често прелитат над Бургас. Толкова пеликани. колкото през последните шест месеца, не бях виждала през целия си живот

че още ме държи.

Лебеди прелитаха - тях също опитах да снимам, но в далечината...На някоя снимка сигурно ги има;)

Морето е там, друго почти не ми остана в Бургас, но морето е дом:)

благодаря отново за бургаското и мое море, Доре.

Приказно красиво! Морето и небето, облаците...И в „излишъка“ надникнах. Страхотни снимки, красота!

Излишъкът" беше достатъчен да ме изпълни с мир и красота. Все едно бях там и аз. Марти, благодаря ти, че ме хвана за ръка и ме заведе до самия бряг, поех от твоето :)))) слънце, от соления въздух. Даже си поговорих с водата :))) Е, ще издържим студовете... Поздрави!

единствената снимка с котка за теб :) Много котки има всеки път като вървя по алеята и искам да ти разкажа нещо, което ме трогна. Заведенията по крайбрежната са затворени с две-три изключения, но явно котките, които лятото ги обикалят са си там. До вратата на едно такова дървено зазимено барче двама души - мъж и жена стояха в студеното утро и хранеха две котета - по-скоро ги чакаха да си изядат храната, която им бяха сипали, радваха им се и им говореха...

Видя ли битката - динозавър срещу крокодил, особено единият облак на втората снимка съвсем ясно наподобява динозавър :)

Много се радвам да споделя, да донеса, да посея малко море и слънце в студа :) Поздрави!

Все съм се канел да отида за няколко дни на море,ама през зимата и просто да си се разхождам и да съзерцавам...ама още не му е дошло времето явно. :)
Поздрави!Отговорих ти и при мен.

Благодаря ти, Доре :) Знаеш, че животинка на топло през зимата, това е една от най-вдъхновяващите и оптимистични картинки, дето би могло да ми бъде показана :)

Иххх... завидях... :) "Да посея море... " Така ми хареса! Замислям среща с морето през всички сезони, но още не съм хванала влака...

от снимките направо чух как вълните тихичко прошумоляват, шепнат и - току до мен стигнаха. Обичам твоите небета. И морето дом обичам. Много. И аз бях на брега преди развихрянето на студа - беше толкова прозрачно, някак по - дълбоко... Някак наше си.
Поздрави, пък може и да пием по едно кафе до грамофона! :)

Мисля, че по много от снимките може да се разкаже приказка Съдържат повече от това, което се вижда на пръв поглед. Благодаря и хубав ден, Марти!

сама си завиждам още, че отидох...буквално скочих и тръгнах)

вълните му - милувки, абе котешко море :) Дано, някой ден!:)

за този, който вижда, всичко е стихотворение, разказ, приказка...хубав ден, седмица и в този ред! ;)

Мопсовете близкат осолените ми ръце, а бюрото е цялото в пясък. Еееех....

Еехх, още малко търпение!

а крокодилът на мен ми стои и като плъх в настъпление :)

Сега пък послушах хубавата музика, която сякаш струи от грамофона. Романтинка:)

слънцеглас