"Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно."
Й. Радичков



Пеша през пролетта и тананикайки
край щъркели, бадеми и череши.
Пера и цвят около мене бликат.
Светът косите си дъждовни среше,
преметне плитка слънчева през рамо,
глухарчета затъкне зад ухото...
пеша през пролетта и вдишвам само
зеленото, което е посока,
зеленото, което е надежда
и вяра!
Светлината е зелена!
Зелените очи над мене свежда
една недоизмислена вселена.



Най-ненадейната любов се втурва  и пътя ми с макове маркира...
В зеленото открай-докрай се гмурва
червено, за да протестира,
да вика, да ме грабва,
да забавя,
да разтуптява вятъра и здрача...



Пеша през пролетта
си пея макове,
съвсем небрежно,
докато си крача...

Много истинско - докосна ме! Поздрави!

намусено и тъжовно днес ... грейна ми зеленото тук - слънчевозелено и надеждно.
Много е хубаво, Марти - и стихотворението, и настроението!
И ти сред цъфтящата пролет! :)

Успяваш да създадеш пролетно настроение. Много е хубаво да се ходи пеша през пролетта:)))

такава...;)

е истинска, и е навсякъде! Непрекъснато ме докосва като си вървя така:) Поздрави!

е градската ми пролет, вчера и днес - сивее и се цупи, аха-аха да се разплаче.

А снимките вчера дъщеря ми най-сетне ми ги прати във фейса - ех, тия деца. Чрез фейсбук комуникацията ни вероятно е някак по-съвременна;)

Поздрави!)

Чудомир и Радичков! Е, не свирепо; Сега и пролетта като се прибави - ширва се настроение направо!

Поздрави, Неве!

пролет;)

Днес са вишните, имам си снимки с прекрасни дръвчета:)

не си изолиран от земята на четири гуми, вятърът желано те роши, зеленото е толкова много, че мислите ти позеленяват чак и за баланс слънчево жълто се сипе от посинели в рахат небеса, та да гребеш с очи и душа на корем:))
А за десерт- белия цвят на черешките. Благодаря за настроението!

Колко много пролет има тук..,а червеното ревниво- притежаващо си иска своето...
Поздрави!

Много се радвам на този коментар, Швейк. Гребеш необят и само душата ти се протяаага!

макове още няма, но през май са осеяли канавките край пътя - махат ли махат на преминаващите, много съм ги писала, но има едно стихотворение на Мария Донева, от което още ме преследва образа на изплезения мак

Маковете тичат




Маковете тичат след колата
с алени изплезени езици.
Лумналото ароматно лято
се разпада на искри от птици,

на пера от огън, на жарава,
на възторг, на радост, на красиво.
Пътят се извива. Притъмнява.
Ние се топим. И си отиваме.

Привет на пролетните пешеходци.! Защото пролетта се помирисва само пеша ))))

на един дъх пролетта понесло на рамо...
Толкова красота в зелено... с макове...
Поздрав сърдечен !

Пролетта е едно зелено-синьо-розово-жълто-бяло удоволствие, за разлика от зимата, например, която е далеч по-малко пешеходно удоволствие, но пък какво предизвикателство е тя;))

неизбродима и неизбродируема също! В никакъв случай не бих могла да избодирам всичките и нюанси и цветя;))


Сърдечни поздрави, с благодарен поглед към Радичков!
"Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно." ("Ние, врабчетата")

Зелена светлина и се втурваш като обезумял, но светва червено, внимание емоции! Поспри и усещай! Потапяй се в чувства, нажежени до червеното на мака, и после пак, зелено, пълен напред, красота, път... Пролетно ми стана на душата!

Мая, дойде ли твоят месец и навсякъде светват макове! Красота!