Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2014 22:27 - С предимство
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 5569 Коментари: 18 Гласове:
20

Последна промяна: 20.04.2014 22:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Не шофирам. Не че съм против удобството на бързото придвижване, спестяването на време и независимостта, която безспорно дава един личен автомобил в комплект със заслужена шофьорска книжка. Вероятно закъснях за тази авантюра. Навремето двете ми най-близки приятелки изкараха криво-ляво шофьорските курсове - на зелената около осемнайсетгодишна възраст. Ех, какъв разрешителен е светът на осемнайсет! Светофарът е забил на зелено....Всяка от тях си взе изпита, сдоби се с документ за управление на автомобил и досега и двете шофират. Възхищавам им се, но не им завиждам. Едната дори  изкара курсове и получи документ за управление на ТИР в Холандия. Kaто ми сподели през лятото за новата си шофьорска категория, направо се облещих...Респект! Аз един любителски курс не се накарах да изкарам, пък сме почти на една дата родени, приличаме си чак визуално и винаги съм я усещала сродна душа - после ми разправяйте за зодиии. . .Изкушавала съм се и още ми се случва да се прокрадне и да ме стресне мисълта, че бих могла, какво пък толкова...я виж колко жени шофират! Дори в този ужасен трафик в града, забелязвам, че половината водачи на автомобили са от собствения ми пол. Може би изтървах точно онзи далечен зелен момент в който единия кураж бе достатъчен, за да скоча в автомобила и ведро и безотговорно да го подкарам. Кога минаха толкова години? Сега съм  живяла достатъчно дълго със себе си, за да се познавам. Поне толкова, че да не си се доверя в тази роля. С болка в сърцето признавам - не бих се качила при самата себе си да се закарам донякъде...Боя се, че до никъде не бих стигнала, а ако все пак пристигна някъде, едва ли ще е в непокътнатото първоначално състояние. Считам, че на света са му достатъчни войните, природните катаклизми, катастрофите от всякакъв род и вид, цялото това световно страдание, та да му се стоваря и аз зад волана. Знам вече достатъчно за себе си, за да се преценя като опасност за която предупреждават пътни знаци номера А12, А 19, А 21 и изобщо повечето от група А . И да стане някакво чудо, представям си само, че все пак се запиша за курсове и ми се падне някакъв оммм инструктор, който да ме изтърпи и накрая проверяващият, който е изпаднал във временно умствено затъмнение, ми даде изпита и ми е останал кураж след градското пак да седна зад волана....Ще трябва да лепя отпред и отзад на колата предупредителни лепенки -  "Внимание, отдръпнете се, направете място и запазете спокойствие, докато мина" . Предпочитам да избегна този позор. То позора как да е, ами невинните жертви на пътя...Косата ми настръхва. Ааа, не!  Трая си и не се натискам да управлявам автомобил. Изобщо. Ама моя работа ли е това? Струва ми се, че част от бедите на света в последното столетие са дошли от тази, вече не толкова нова и модерна, мания на жените да управляват -  мъже, деца, семейства, автомобили, трамваи, стругове, кранове, кораби, самолети, фирми, концерни, държави. Винаги съм знаела, че еманципацията ни прави лоша услуга. Еманципация - самата дума е една извъртяна, звучи като изцапана и ми оставя особен вкус в устата. Със сигурност е вредна за стомаха, с тази ципа в средата.     ...Виж, ако имах под ръка една малка колица... Примерно купърче или поне форд Ка. Една мъничка, скромна, маневрена и провираща се колица, подходяща за градски условия, която да мога да паркирам на четири тротоарни плочки. Виж, тогава може би щях да се стегна, да се принудя да запомня точно кое е ляво, ако ще да трябва и сигнална лента на лявата ръка да си сложа. Да опитам поне да не спирам така рязко и ненадейно, както винаги ми се случваше  при редките, изкрънкани тренировки на полигона. Да не се панирам само при мисълта, че обикновено трябва да карам в колона между два автомобила, спазвайки дистанция, и да не криволича. Да внимавам. Да се концентрирам. Да гледам в странично огледало, в огледалото за обратно виждане и да не оглеждам лицето си ( Огледалце, я кажи...), а да следя какво става на пътя. Да се напъна, да преодолея бъзливата си същност и да се сдобия с документ за управление на автомобил. За мъничък такъв автомобил, нищо и никаква колица... Но това са само временни залитания на мисълта. Зли изкушения, на които няма да се поддам.  В повечето време съм убедена, че не е нужно да издевателствам над себе си като се карам да правя неприсъщи на завеяната ми натура неща. Ако трябва да съм честна, харесва ми да бъда возена. Да ме разнасят насам-натам с автомобила и да си блея през прозореца, колкото си искам. Да се обръщам назад, когато реша. Да  си ровя в чантата, да си зяпам телефона, да си снимам на воля летящия пейзаж,  да си пиля ноктите, да си пиша нещо, да си чета, да си пия кафето. Абе спокойно ми е така, като че всичко е на мястото си. Така по-малко ми липсва един свят, в който всеки си знае задълженията и предимствата. Онзи стар мъжки свят, за който най-вече съм чела в книги и гледала по филми. Онзи свят, в който само мъжете носят панталони, обясняват се в любов, плюят, псуват, яздят, карат файтони, управляват коли, самолети, космически кораби. Носят отговорност. Грижат се за жени, деца, семейства. Имат достойнство, бранят честта си. Водят справедливи битки. Признават грешките си.  Разбират от бизнес, строят сгради и пътища, ръководят държави. Липсва ми светът, в който не би ми минало през ум, че бих могла да шофирам. Не шофирам.  Поне това мога да направя за своя свят...Предимството ми е, че съм жена и не ми е работа да управлявам автомобил.

     

 



Гласувай:
20



1. makont - Само така, Доре!
09.04.2014 13:56
Ние сме дами и трябва да се грижат за нас, което включва и возенето, като, ако обичат, когато слизаме от колата да ни отварят вратата и да ни подават ръка. Усмивки!
цитирай
2. syrmaepon - Причините да не шофирам са точно две ...
09.04.2014 14:20
Причините да не шофирам са точно две - завеяна съм и мисълта ми непрестанно се рее и изчезва някъде, което би било пагубно за околните и липсата на всякакъв интерес към машинарии, мотори и прочее мъжки конструкции. Но понякога се чувства липсата на удобството да имаш подръка такова умение )))) Да жените са по-малко или пък смесването на половете е в разгара си...
цитирай
3. martiniki - makont - гхх, чак врата не ми отварят
09.04.2014 17:36
ама и аз не чакам да ми подават ръка, рипам и бързам, че много работа има обикновено като пътуваме:)
цитирай
4. martiniki - syrmaepon - и аз това казвам, Сирме,
09.04.2014 17:39
но освен тези основателни (и) твои две, имам още някои...Да, също си мисля,че ако карах една количка - по-честичко щях да виждам морето:)

Всъщност писах горното за един хумористичен конкурс, това е.
цитирай
5. cornflower - и аз така...
09.04.2014 20:53
умея да правя всичко, но не и да шофирам. преди години се заинатих и взех теорията, но не успях с практиката. просто имам страх от високи скорости...
сега наистина сме закъснели...
цитирай
6. martiniki - cornflower - допреди пет-шест години
10.04.2014 08:52
имах някакво желание все още, ходехме на полигона да покарам, да се понауча, но сякаш все повече осъзнавам как ми е добре да не шофирам - вървя все повече пеша, жалко, че до Бургас няма как да стигна само пеш;))
цитирай
7. donchevav - Много истински чувства - напълно ги ...
10.04.2014 10:12
Много истински чувства - напълно ги споделям: страха и колебанието, моментните пориви /"може пък и да..."/ и отрезвяването /" от мене шофьор - друг път"/. Никога не съм имала желание да шофирам, макар че се записах преди съпруга си на курс / и не стъпих на него/. Аз и шофирането сме две несъвместими същности. Обичам да ходя пеша - споделям съжалението ти, че "до Бургас няма как да се стигне пеш". Поздрави!
цитирай
8. megg - Може би
10.04.2014 12:56
е добре, че си изтървала този "зелен момент". :) Виж сега как на воля си се радваш на гледки, снимаш, бърбориш, четеш си ... свобода. И аз хич не я разбирам другата свобода - тази, да шофираш. Не съм я и пожелавала, струва ми се доста страшничко да си зад волана, да се разминаваш с разни четириноги, да ги изпреварваш, да си намираш място на пътя... Пък и трябва да гледаш само напред и в огледалото, но с други цели. :)
Поздрав, Марти!
цитирай
9. martiniki - donchevav - ами, предполагам,
11.04.2014 08:29
че колкото за, толкова и против за изложеното в текста...Зависи от човека, обстоятелствата, зора в крайна сметка. Сигурно има жени, на които им се налага да шофират, не че си умират да карат. Майка ми изкара курса на около 34-35 годишна възраст, всичко както се полага, но така и не шофира впоследствие. Не я оставихме, саботирахме я и не искахме да се качваме при нея - мисля си, че и баща ми е изиграл своята роля да изградя такова недоверие към жените-шофьори, в частност и към себе си. Но пък разсеяността ми и абсолютната ми дезориентация са достатъчно демотивиращи;)


Поздрави и благодаря!
цитирай
10. martiniki - megg - и аз така се навивам, Меги...
11.04.2014 08:37
вижте колко си ми е добре да ме разнасят насам-натам. Смятам, че полезен може да е само човек, който си знае мястото. А моето не е зад волана, убедила съм се. Нагледали сме се на обратни примери.Трая си засега, но кой знае.
цитирай
11. tota - Марти, поздрави!
11.04.2014 17:06
Чудесно разказано, все едно, че аз съм го разказвала, а ти записвала. Притежавам свидетелство за управление, но когато го получих, нямах кола. После, когато имахме кола, някой беше преценил, че имам бързи реакции и може да направя някоя беля. И така, когато се наложи вече само аз да шофирам, не се осмелих и така...имам само свидетелство за управление,а колата вече е за брак...
Достигнах до извода, че се иска по- силна воля и концентрация и някой да е до теб докато станеш решителна.
Но здраве да е! Да има кой да шофира и това е добре. Нека да е безчет години!!
Хубава вечер!

цитирай
12. distrelets - Много сме "завеяните" :-)
12.04.2014 17:39
" Онзи свят, в който само мъжете носят панталони, обясняват се в любов, плюят, псуват, яздят, карат файтони, управляват коли, самолети, космически кораби. Носят отговорност. Грижат се за жени, деца, семейства. Имат достойнство, бранят честта си. Водят справедливи битки. Признават грешките си.  Разбират от бизнес, строят сгради и пътища, ръководят държави. "
Страхотно, страхотно, страхотно!!! И аз съм от отбора на нешофиращите жени, които предпочитат да се возат до истински мъже :-) :-) :-) Благодаря, много хубав постинг!
цитирай
13. indi - Така е, ама
13.04.2014 00:51
когато така и така не ми се получава играта на дама, поне да можех да шофирам..А и аз не мога..:( Но пък захвана ли се, с джип някакъв ще е, защото това ми трябва. Но си права за еманципацията, не е хубаво нещо, щото и без друго мъжете са слабия пол, така само биват лишавани от възможността да развиват силата и способностите си. Просто понякога не е лесно да се оставиш доверчиво в ръцете им, защото.
Привет!:) И щастлива Цветница! :)
цитирай
14. etyna - И аз така
13.04.2014 02:33
говорех, докато не ми подариха шофьорски курс. Сега се чудя защо съм отлагала толкова дълго. Вид независимост си е. Можеш да тръгнеш накъдето решиш, когато решиш. Доре, не боли, бе! И пак ти кавалерстват същите кавалери, да ти кажа... :-))
цитирай
15. martiniki - tota - поздрави, Ати!
14.04.2014 06:32
Историята ти със свидетелството за управление на автомобил ми звучи познато, явно е било в реда на нещата - една жена да изкара шофьорска книжка ей така, да си я има...
Благодаря ти.
цитирай
16. martiniki - distrelets - поздрави! Да, завеяни колкото щеш:)
14.04.2014 06:35
аз все пак познавам някои представители на онзи стар мъжки свят, съмнявам се обаче такъв късмет да има дъщеря ми
цитирай
17. martiniki - indi - ех, Стеф, играта на дама и рицар кому ли се получава...
14.04.2014 06:37
но пък ти ми каза, че не познаваш по-голям рицар от този живот! Затова оставяш се в ръцете му ;)))
цитирай
18. martiniki - etyna - а дано де, вече 17 години ще ми подаряват, ама друг път
14.04.2014 06:39
и то човек почва да мисли, пък като се размисли едно смешно и си вика - ми кво ми е пък, таман съм си;)

Ама не ставам де, много блея. Концентрация на ниво преди трети клас...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5777718
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55656
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031