Постинг
17.05.2012 09:15 -
Филизи слънце, пролетен дънер и бръмбазъци
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 16969 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2012 21:25
Прочетен: 16969 Коментари: 36 Гласове:
65
Последна промяна: 16.11.2012 21:25
Вчера прогнозата на личния метеоролог беше за нескончаем четвъртъчен дъжд и студ, студ, ама студ! Думата, несъвместима с май, излезе на няколко пъти като на бис, дефилира направо по мокри сандали. "Забравихме му физиономията тези дни..." каза Емо Чокалов за слънцето, с което ме развесели. Физиономията на слънцето. Ама как ще я забравим!
Дъждовете в май не могат да ме стъжнят както зимните и есенните. Колкото и проливни да бяха в началото на седмицата, вчера небето се поспря. Проясни се, показа се слънце - да си го припомним - и после дотам се разсея (небето), че забрави да вали. Развали им прогнозата на метеоролозите. Да не казвам голяма дума, че знам ли какво ни готви днес. Може да ни е сготвило още един голям дъжд като супа в детската градина - да ти втръсне доживот.;) Нищо лошо в дъждовния период, освен, че е предимно градски. Няма как да сме навън сред разните пеперуди, цветенца, пчелички, листенца, черешки, гъсеници и змии. Такава голяма змия видях миналата седмица само на три крачки. Беше се свила на кълбо и внимателно издигна глава да огледа положението - явно я бяхме разтревожили с косенето. Укритието и се беше развалило. После като че се изпари. Изчезна светкавично. Почти съм убедена, че беше смок. Неведнъж са пресичали шосето такива дълги смоци, нерядко има и прегазени по пътя. Жал ми е за смоците, а за таралежите направо ме е яд. Миналата седмица имаше някакви големи миграции на гъсеници. Пресичаха така смело и безотговорно шосето в двете посоки - едните наляво, другите - надясно, почти на всеки двайсет сантиметра. Значително повече от сто гъсеници на километър се падаха, поне в участъка, който ми беше под око. Питах се какво ли дирят отвъд шосето и ми се завъртя въпросът : "Защо гъсеницата пресича пътя?". Може би се надяват отвъд да има някакви още по-вкусни треви и листа...Едните наляво - другите надясно. А може би някои и се връщаха. Винаги е по-добре там където ние не сме. Сигурно и за гъсениците важи...Във всеки случай си спомних една анимацийка, която следях преди време. Minuscule. Страхотна анимацийка. Разни забавни ситуации с герои всякакви бръмбазъци. Открих я вчера в youtube. Прибавих по някое филмче към предишните си публикации. За тук съм си избрала поредицата с калинки. След няколко кадъра:)
а този дънер вярва, че още е дърво
рижият на слънце - голям мишеловец!
небето на вчерашния следобед...
...и една възторжена лястовица
небето на разсъмване...
...пролуката за изгрев тази сутрин
изгря тържествено и пак се скри :)
20.05.
А днес по изгрев беше се отворило и кактусовото слънце!
Значително по-рано от предните две години. Миналата година дори цъфтя два пъти през лятото - ето тук
Убедителен е! Определено цъфти поздравително...( 21. 05. :)
...днес е отворил второто цвете, а като гледам бодливите израстъчета по стъблото, приготвил ми е още няколко за това лято.:)
22.05.
Изобщо не усетих труса посреднощ, въпреки високия етаж. Разбрах, че е разклатило добре в три, а сега така духа, че пак люлее...но пък какъв хубав зелен ден между капките, след земетресението...
нивите са изкласили, тази година ралицата е по-силна от маковете и покрай пътя лилавее превесно -
тази нива обаче е добре напръскана - ни мак, ни раличка, никакъв плевел сред пшеницата
Черешката си има черешче, издънка от стъблото - самостоятелно дръвче...а много ме заболя за другото дърво, черешата от която откъснах първите плодове този май - случайни берачи са я разсипали, повече от половината и клони бяха откършени и захвърлени с част от черешите - недообрани...стоеше си там такава изполомена и оголяла - тъжна гледка. Никакъв шанс за хора, които чупят дървета и газят животни - повече от десет трупа се валяха днес край пътя зверски прегазени. Два заека изскочиха след един завой пред колата, избегнахме ги - мернах огледалцето под опашката на единия преди да се шмугнат в лозята - най-усмихващия ме момент днес. Двама дългоушковци дългокраки, лапа до лапа, бягат през шосето по диагонал...
ето една от гъсениците, които пресичаха шосето миналата седмица - навсякъде са
колкото и да се оглеждах за смока, днес не се показа, едно гущерче за утеха ...
29.05.
Стават 28 години откак си отиде единият от двамата големи и най-добри човеци, които познавах, които ме обичаха. Най-светлия образ от детството ми. Мека, тиха и бяла жена. Баба. Бях по-малка от дъщеря си сега, а баба беше едва на 54. Не навърши 55. С времето ми се струва все по-абсурдно млада за заминаването...С всяка година я доближавам.
Чета едно стихотворение на Пинче, което ме намери днес, и искам да си го запазя.
Под Илчов баир
Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми.
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.
Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се люшне.
Мъчно е, когато иде август - после нямам сили да го пусна.
Аз и баба, хванали баира, качваме по стръмното напряко.
Изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.
Зреят трънки. Шири се чимширът. Пада есен в клоните на ясен.
Аз почти преполових баира. Баба го качи - не е опасен.
Пие леблебия, бъбрят с Господ. Аз пълзя нагоре и не спирам,
за да го нагледам отвисоко... Моят град живее под баира.
Павлина Йосева
30.05.
За малко да се разминем с дъжда във вторник - вчера сиреч. Да, ама не. Той да не прескочи. Такъв порой се изсипа надвечер. Река течеше по "Патриарх Евтимий" - вода до коляно...
а каква дъга избликна - също цветен фонтан! Шахтите по улиците
бълвали вода, а хълмът отсреща - цветна струя:)
( дъгата ми напомни и за комета - то покрай тази паника и масова психоза със земетресенията се сетих колко пъти светът е бил пред заплахата от сблъсък с комета - Халеевата най-вече ( за нея основно знам как действа още със слуха за предстоящото си преминаване от лудориите на Емил ( оня незабравим образ от Льонеберя), правила съм сметка, че действието на романа - значи и Емил, може да отнесем към 1910 г. - тогава е било Халеевето "пришествие", следователно рождението Емилово отнасям към началото на 20 век . Астрид Линдгрен е гениална авторка. Невероятно жизнена, горе-долу по едно време с героя си родена и живяла до скоро, че и днес )
Дъждовете в май не могат да ме стъжнят както зимните и есенните. Колкото и проливни да бяха в началото на седмицата, вчера небето се поспря. Проясни се, показа се слънце - да си го припомним - и после дотам се разсея (небето), че забрави да вали. Развали им прогнозата на метеоролозите. Да не казвам голяма дума, че знам ли какво ни готви днес. Може да ни е сготвило още един голям дъжд като супа в детската градина - да ти втръсне доживот.;) Нищо лошо в дъждовния период, освен, че е предимно градски. Няма как да сме навън сред разните пеперуди, цветенца, пчелички, листенца, черешки, гъсеници и змии. Такава голяма змия видях миналата седмица само на три крачки. Беше се свила на кълбо и внимателно издигна глава да огледа положението - явно я бяхме разтревожили с косенето. Укритието и се беше развалило. После като че се изпари. Изчезна светкавично. Почти съм убедена, че беше смок. Неведнъж са пресичали шосето такива дълги смоци, нерядко има и прегазени по пътя. Жал ми е за смоците, а за таралежите направо ме е яд. Миналата седмица имаше някакви големи миграции на гъсеници. Пресичаха така смело и безотговорно шосето в двете посоки - едните наляво, другите - надясно, почти на всеки двайсет сантиметра. Значително повече от сто гъсеници на километър се падаха, поне в участъка, който ми беше под око. Питах се какво ли дирят отвъд шосето и ми се завъртя въпросът : "Защо гъсеницата пресича пътя?". Може би се надяват отвъд да има някакви още по-вкусни треви и листа...Едните наляво - другите надясно. А може би някои и се връщаха. Винаги е по-добре там където ние не сме. Сигурно и за гъсениците важи...Във всеки случай си спомних една анимацийка, която следях преди време. Minuscule. Страхотна анимацийка. Разни забавни ситуации с герои всякакви бръмбазъци. Открих я вчера в youtube. Прибавих по някое филмче към предишните си публикации. За тук съм си избрала поредицата с калинки. След няколко кадъра:)
а този дънер вярва, че още е дърво
рижият на слънце - голям мишеловец!
небето на вчерашния следобед...
...и една възторжена лястовица
небето на разсъмване...
...пролуката за изгрев тази сутрин
изгря тържествено и пак се скри :)
20.05.
А днес по изгрев беше се отворило и кактусовото слънце!
Значително по-рано от предните две години. Миналата година дори цъфтя два пъти през лятото - ето тук
Убедителен е! Определено цъфти поздравително...( 21. 05. :)
...днес е отворил второто цвете, а като гледам бодливите израстъчета по стъблото, приготвил ми е още няколко за това лято.:)
22.05.
Изобщо не усетих труса посреднощ, въпреки високия етаж. Разбрах, че е разклатило добре в три, а сега така духа, че пак люлее...но пък какъв хубав зелен ден между капките, след земетресението...
нивите са изкласили, тази година ралицата е по-силна от маковете и покрай пътя лилавее превесно -
тази нива обаче е добре напръскана - ни мак, ни раличка, никакъв плевел сред пшеницата
Черешката си има черешче, издънка от стъблото - самостоятелно дръвче...а много ме заболя за другото дърво, черешата от която откъснах първите плодове този май - случайни берачи са я разсипали, повече от половината и клони бяха откършени и захвърлени с част от черешите - недообрани...стоеше си там такава изполомена и оголяла - тъжна гледка. Никакъв шанс за хора, които чупят дървета и газят животни - повече от десет трупа се валяха днес край пътя зверски прегазени. Два заека изскочиха след един завой пред колата, избегнахме ги - мернах огледалцето под опашката на единия преди да се шмугнат в лозята - най-усмихващия ме момент днес. Двама дългоушковци дългокраки, лапа до лапа, бягат през шосето по диагонал...
ето една от гъсениците, които пресичаха шосето миналата седмица - навсякъде са
колкото и да се оглеждах за смока, днес не се показа, едно гущерче за утеха ...
29.05.
Стават 28 години откак си отиде единият от двамата големи и най-добри човеци, които познавах, които ме обичаха. Най-светлия образ от детството ми. Мека, тиха и бяла жена. Баба. Бях по-малка от дъщеря си сега, а баба беше едва на 54. Не навърши 55. С времето ми се струва все по-абсурдно млада за заминаването...С всяка година я доближавам.
Чета едно стихотворение на Пинче, което ме намери днес, и искам да си го запазя.
Под Илчов баир
Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми.
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.
Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се люшне.
Мъчно е, когато иде август - после нямам сили да го пусна.
Аз и баба, хванали баира, качваме по стръмното напряко.
Изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.
Зреят трънки. Шири се чимширът. Пада есен в клоните на ясен.
Аз почти преполових баира. Баба го качи - не е опасен.
Пие леблебия, бъбрят с Господ. Аз пълзя нагоре и не спирам,
за да го нагледам отвисоко... Моят град живее под баира.
Павлина Йосева
30.05.
За малко да се разминем с дъжда във вторник - вчера сиреч. Да, ама не. Той да не прескочи. Такъв порой се изсипа надвечер. Река течеше по "Патриарх Евтимий" - вода до коляно...
а каква дъга избликна - също цветен фонтан! Шахтите по улиците
бълвали вода, а хълмът отсреща - цветна струя:)
( дъгата ми напомни и за комета - то покрай тази паника и масова психоза със земетресенията се сетих колко пъти светът е бил пред заплахата от сблъсък с комета - Халеевата най-вече ( за нея основно знам как действа още със слуха за предстоящото си преминаване от лудориите на Емил ( оня незабравим образ от Льонеберя), правила съм сметка, че действието на романа - значи и Емил, може да отнесем към 1910 г. - тогава е било Халеевето "пришествие", следователно рождението Емилово отнасям към началото на 20 век . Астрид Линдгрен е гениална авторка. Невероятно жизнена, горе-долу по едно време с героя си родена и живяла до скоро, че и днес )
Честит рожден ден на поета Валери Станко...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Да , докато успее да се покаже и отново облаците го закриха .
Как успя да го уловиш изгрева толкова красиво ... Много хубави снимки .
Рижият е много важен и струва ми се малко позира , а дънерът
има основание да се чувства дърво - зеленото е живот и филизите
са много свежи , мила снимка ... размисли ме . Но се радвам ,
че от всичките изброени живинки , си избрала клипчетата скалинки...
Сега тук небето отново е натежало ... Приближава дъждът отново .
Това не пречи денят да приятен и успешен ...
Сърдечни поздрави !
цитирайКак успя да го уловиш изгрева толкова красиво ... Много хубави снимки .
Рижият е много важен и струва ми се малко позира , а дънерът
има основание да се чувства дърво - зеленото е живот и филизите
са много свежи , мила снимка ... размисли ме . Но се радвам ,
че от всичките изброени живинки , си избрала клипчетата скалинки...
Сега тук небето отново е натежало ... Приближава дъждът отново .
Това не пречи денят да приятен и успешен ...
Сърдечни поздрави !
Винаги слушам прогнозата на твоя личен метеоролог! Сбъдне се, не сбъдне, настроението остава и си хооодиш с една усмивка ...
Обичам да идвам при теб - зареждаш със светлички думи, хубави снимки и ... безкрай. На една от снимките видях Слънчо да върти розови обръчи.:)
Браво на него! И на теб!
Хубав ден, слънце да е! Ей го, наднича през облаците!
цитирайОбичам да идвам при теб - зареждаш със светлички думи, хубави снимки и ... безкрай. На една от снимките видях Слънчо да върти розови обръчи.:)
Браво на него! И на теб!
Хубав ден, слънце да е! Ей го, наднича през облаците!
Вчерашното небе ме грабна. Пътувайки миналата седмица си мислих, че пролетното небе като че ли е най-красиво, има толкова вълшебство в него....., и непрекъснато се променя. Слънцето си играе с облаците на криеница, ту пък ни показва небеснита дъга. Страхотно е, че ни показваш тези вълшебства!
Хубав, усмихнат ден!
цитирайХубав, усмихнат ден!
Подозирам, че гъсениците се преместват, защото, има проучвания, които показват, че растенията, колчем биват нападнати от вегетарианци ;), излъчват определени вещества, които ги правят неядивни за съответния гладник. По същия начин изпускат и веществени предупредителни сигнали към застрашените си съседи, които също се приготвят за отпор. И съответно вегетарианците - дали са жирафи или гъсеници няма значение, отиват да търсят растения, които още не са предупредени или нападнати - и така...:))) Явно затова им се налага да преминават шосето... Поздрави, Дора-Марта!
цитирай...ми се провали чистенето на тревата на вилата - много е кално и градинарят
не дойде.
Дъждът обърка плановете ми!:(
цитирайне дойде.
Дъждът обърка плановете ми!:(
Таня, първите две снимки ги е правил синът ми на село. И мен впечатлиха двата дънера, които са пуснали свежи филизи. Горният е излязъл по-добре. Животът е голяма сила. Слънцето изплува точно в единствената пролука на облачната стена.
Благодаря ти!:)
Меги, вярно е. Обикновено успява да ме усмихне, дори с прогнози за грандиозни студове и дъждове. Всички снимки срещу слънцето излязоха с такива розови ефекти. До обяд времето беше много приятно. Никакъв студ. Хвана ме дъждът само за минути...Благодаря ти!
Финдли, много е красиво точно с динамиката си, безбройните си лица и бързо минаващи облаци. Прелестно е. Радвам се, че се отбиваш.
Соня, знаех си аз, че не е току-така и само фръца-пръца това пресичане на пътя. Така са накачулили някои стръкове, че не се виждат от гъсеници. Друга година не ми е правило такова впечатление подобно шествие. А слънцето си е винаги там, да:)
Мон, кално е и още как. Ще изпръхне бързо. Вчера сутринта като се изпаряваше по изгрев земята голяма мъгла беше.)
цитирайБлагодаря ти!:)
Меги, вярно е. Обикновено успява да ме усмихне, дори с прогнози за грандиозни студове и дъждове. Всички снимки срещу слънцето излязоха с такива розови ефекти. До обяд времето беше много приятно. Никакъв студ. Хвана ме дъждът само за минути...Благодаря ти!
Финдли, много е красиво точно с динамиката си, безбройните си лица и бързо минаващи облаци. Прелестно е. Радвам се, че се отбиваш.
Соня, знаех си аз, че не е току-така и само фръца-пръца това пресичане на пътя. Така са накачулили някои стръкове, че не се виждат от гъсеници. Друга година не ми е правило такова впечатление подобно шествие. А слънцето си е винаги там, да:)
Мон, кално е и още как. Ще изпръхне бързо. Вчера сутринта като се изпаряваше по изгрев земята голяма мъгла беше.)
на смока! На късмет е той, знаеш си! :)
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=sd-O5GAF9xE&feature=results_main&playnext=1&list=PLC734E1EBD2800B0D
смокът е пазител - сигурно варди лозето:)
цитирайсмокът е пазител - сигурно варди лозето:)
А, ако се постави в пръст и се полива редовно, можеш да се сдобиеш с върба:))
Когато бях дете, бяха ни дали малка градинка край реката. Баща ми беше насякъл за доматите колчета от върбите. До есента, от тях се развиха разкошни дръвчета...
А, преди няколко години, някой беше засадил край улицата топола, като за опора беше забил прясно отсечен кол от върба. Няколко години и двете дървета се развиваха идеално... докато направиха основен ремонт на улицата и ги отсякоха.
цитирайКогато бях дете, бяха ни дали малка градинка край реката. Баща ми беше насякъл за доматите колчета от върбите. До есента, от тях се развиха разкошни дръвчета...
А, преди няколко години, някой беше засадил край улицата топола, като за опора беше забил прясно отсечен кол от върба. Няколко години и двете дървета се развиваха идеално... докато направиха основен ремонт на улицата и ги отсякоха.
да, у дома си говорихме по въпроса - разбрах, че е възможно пак да стане дърво от този дънер. Сигурно от подобен е издялкан Пинокио:)
Питала съм се от какво дърво е била цепеницата - какъвто е твърдоглавичък този Пинокио;)
цитирайПитала съм се от какво дърво е била цепеницата - какъвто е твърдоглавичък този Пинокио;)
Много хубави снимки!И възторжената лястовичка,и разсъмването...всичко!Запечатала си чудесни мигове,браво:)))
цитирайЗа дънера - надеждата умира последна - току виж и цъфнал ))) За филмчето - не съм го гледала,но пък никога не е късно да му стана фен )).За миграциите - веднъж на село ,изумени присъствахме на една мравешка миграция - целия мравуняк,под строй ,с маршова стъпка,през селската улица маршируваше от дома на съседите към нашия двор.Естествено нищо не разбирахми и само се дивяхме )))
цитирай
13.
анонимен -
Поздрави от Пастух!
18.05.2012 12:46
18.05.2012 12:46
Тук природата се е развихрила: зеленината тържествува, цвете, трева, билка, покълнало растение - всичко се устремява нагоре, разбутва около себе си другите, расте с часове, цъфти, пробива камъните, ако се налага. А птиците се надпяват от зори до мрак или по-скоро от мрак до мрак и празникът е безкраен.
А моето врабче е тук. Ако е гладно или другите са обрали трохите от зида, идва на масата и чурулика: Дай!
И така я караме. А кучето Пако ревнува. Гони всичко, за което подозира, че ме раздвоява. Вчера ме изненада. Затворих капака на лаптопа, чу се обичайното: пак! и Пако, който лежеше до мен в стаичката скочи светкавично. И излезе преди мен. Разбира кога ще излизам, все едно че чете мисли. Или разбира от компютър. Или самия той е стнал компютър.
цитирайА моето врабче е тук. Ако е гладно или другите са обрали трохите от зида, идва на масата и чурулика: Дай!
И така я караме. А кучето Пако ревнува. Гони всичко, за което подозира, че ме раздвоява. Вчера ме изненада. Затворих капака на лаптопа, чу се обичайното: пак! и Пако, който лежеше до мен в стаичката скочи светкавично. И излезе преди мен. Разбира кога ще излизам, все едно че чете мисли. Или разбира от компютър. Или самия той е стнал компютър.
Днес вече наистина е студено. Не вали, но вятърът си го бива. Сивичък майски ден.
цитирайНастроение трябва да има независимо от времето, което никак не съдейства. Мравките са навсякъде, особено по черешовите дървета, извират направо...а как хапят!:)
цитирайСашо, сигурно при вас пролетта сега е във вихъра си. Животът е вездесъщ, тук от асфалта никнат разни бурени и плевели, треви и цветя - голяма сила в едно стръкче.
Кучетата са големи хора. По-човеци от хората. Всичко разбират. Поздрави за вас с Пако!
цитирайКучетата са големи хора. По-човеци от хората. Всичко разбират. Поздрави за вас с Пако!
17.
анонимен -
Пише се, , бръмбъзъци", а не с, ...
18.05.2012 17:51
18.05.2012 17:51
Пише се,,бръмбъзъци",а не с ,,а".
цитирайОт този дънер стават страхотни налъми, и ако се внимава с филизите, ... ще се гордееш със цъфнали налъми :))))))
цитирайблагодаря ти, бях тук с удоволствие...
сърдечен поздрав за теб...
цитирайсърдечен поздрав за теб...
Винаги е по-добре там където ние не сме.
Само едно е сигурно - винаги да бъдем себе си! - дали като дънери, рижи мишелови, калинки ,лястовици или просто човеци:))))
поздрави, Марта.
Благодаря за настроението, което зареди предполунощно:)
цитирайСамо едно е сигурно - винаги да бъдем себе си! - дали като дънери, рижи мишелови, калинки ,лястовици или просто човеци:))))
поздрави, Марта.
Благодаря за настроението, което зареди предполунощно:)
Добре си се сетил:) Ама няма кой да прави налъми вече...
цитирайИ на мен небето ми е занимание любимо, особено сутрин рано и вечер късно:)
Поздрави, Мариники!
цитирайПоздрави, Мариники!
Да, Ели. Има едно много хубаво стихотворение по темата.
Там, където нас ни няма
Там, където нас ни няма,
денонощно слънце свети,
топло е като до мама,
цветно е като във цвете.
Ходил съм веднъж за кратко
там, където нас ни няма.
Нищо страшно, щом със татко,
нищо тъжно, щом със мама.
Пушка там не е потребна.
И расте една голяма
палма ли (не знам), вълшебна!
Там, където нас ни няма.
Който иска, тъй си взима
плодове по триста грама...
Много искам да ни има
там, където нас ни няма
Иван Вълев (gor)
Поздрави!
цитирайТам, където нас ни няма
Там, където нас ни няма,
денонощно слънце свети,
топло е като до мама,
цветно е като във цвете.
Ходил съм веднъж за кратко
там, където нас ни няма.
Нищо страшно, щом със татко,
нищо тъжно, щом със мама.
Пушка там не е потребна.
И расте една голяма
палма ли (не знам), вълшебна!
Там, където нас ни няма.
Който иска, тъй си взима
плодове по триста грама...
Много искам да ни има
там, където нас ни няма
Иван Вълев (gor)
Поздрави!
Как е рижият мишеловец?
Като гледам снимките не са този път близо до морето :))
А смока що не го снима ?
Ако смока бяга то някой Ежко бежко таралежко снимай:))
Поздравче!
цитирайКато гледам снимките не са този път близо до морето :))
А смока що не го снима ?
Ако смока бяга то някой Ежко бежко таралежко снимай:))
Поздравче!
минава бавно и достолепно под носовете на кучетата и ги докарва до бяс...
Не, не са от морето.
Смокът, докато се наканя...и той се шмугна в храстите (това е вариация по вица за охлюва, но в действителност батерията беше паднала)
цитирайНе, не са от морето.
Смокът, докато се наканя...и той се шмугна в храстите (това е вариация по вица за охлюва, но в действителност батерията беше паднала)
26.
crusader -
Комплимент
19.05.2012 18:59
19.05.2012 18:59
за чудесните снимки!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Особено промъкващото се под облачната мрежа слънце като ...рижо коте..:) И дънера!!! Къде го видя този дънер? Той жив значи,спаси го! Филизи на дърво,което се стреми към света въпреки..Значи има какво да му даде..Дано му бъде даден шанс!
Поздрав,Приказна!:)
цитирайПоздрав,Приказна!:)
Щом дънерът е цъфнал, има надежда и за налъмите.:)))
Разходките на гъсениците са почти като нашите по време на избори– веднъж на ляво, после на дясно... Дали няма опасност да се превърнем в гъсеници?:(
А да полетиш с глухарче е прекрасна любовна история...
цитирайРазходките на гъсениците са почти като нашите по време на избори– веднъж на ляво, после на дясно... Дали няма опасност да се превърнем в гъсеници?:(
А да полетиш с глухарче е прекрасна любовна история...
Поздрави!
цитирай
30.
martiniki -
indi - в двора на село ги е снимало момчето, котето и дънерите - два са.
20.05.2012 07:50
20.05.2012 07:50
Не съм ги видяла лично, детето ми ги показа.
А днес е цъфнал кактусът - голяма радост! Не съм го очаквала толкова рано - предните две години цъфтя в юни, явно е решил да ме поздрави тази година за р д.
цитирайА днес е цъфнал кактусът - голяма радост! Не съм го очаквала толкова рано - предните две години цъфтя в юни, явно е решил да ме поздрави тази година за р д.
Винаги има надежда. Не знам дали от всички тези гъсеници ще излязат пеперуди, не съм много наясно от всяка гъсеница ли става пеперуда, а специално тези бяха ей такива
http://www.flickr.com/photos/kaladan/3893094997/
Не вярвам да се превърнем в гъсеници, нито в охлюви, но това не пречи на пълзенето насам-натам:(
Филмчетата са много забавни!
цитирайhttp://www.flickr.com/photos/kaladan/3893094997/
Не вярвам да се превърнем в гъсеници, нито в охлюви, но това не пречи на пълзенето насам-натам:(
Филмчетата са много забавни!
Ааа, добре, не сме ние.:))) Това ще е поход на пънкарите.:)))
Филмчетата са супер!
цитирайФилмчетата са супер!
Едничък кактусът с еднакви цветове цъфти,
до изненада се протяга през нощта ми,
парфюмено очите ми докосва
и златен прах по миглите оставя...
за да ме събуди.
Аз знам, че преходно е бялото му слънце,
че никога бодлите си не свива,
когато го помилвам,
и малки капчици роса червена
по пръстите ми ще остави,
но съм готова заради тази
невинна пеперудена усмивка...
да му простя раздялата до следващото въздихание!
22.5.2012
Неапол
цитирайдо изненада се протяга през нощта ми,
парфюмено очите ми докосва
и златен прах по миглите оставя...
за да ме събуди.
Аз знам, че преходно е бялото му слънце,
че никога бодлите си не свива,
когато го помилвам,
и малки капчици роса червена
по пръстите ми ще остави,
но съм готова заради тази
невинна пеперудена усмивка...
да му простя раздялата до следващото въздихание!
22.5.2012
Неапол
радостна изненада - все едно трети цвят се е отворил на кактуса;)
цитирайимаше си слънце в четвъртък - ама само през деня
цитирайвече му оттървах края, кога имаше, кога нямаше...днес имаше всичко!
цитирайТърсене