О, добър ден, лельо Марче. Ха влез, заповядай. Как така насам? До болницата си идвала. Краката, викаш, не държат вече. И кръстът те върти. Болежки само ни останаха, болежкиии...
Какво си ми донесла? Яйчица. Благодаря. Добре сте си вие на...

 Един невероятно нежен и тъжен поет. Певец на морето. Певец на сбогуването. Певец на невъзможното.
 
ГРОТЕСКА

Току-що ми попадна  триминутно анимационно филмче. Гледала съм го за първи път на видео преди години. Вървеше в пакет с филма "Таласъми ООД", който въртяхме често у дома в онзи период.
Без коментар! Само с усмивка на голяма синя птица :)

Като наближиха стадото, турците намалиха ход. Юниците диреха хладината из попресъхналото дере. Остриганите гърбове на овцете се белееха по започналата току да жълтее трева. Петър Чолака подвикна на задавящите се от лай псета и бавно се н...

Сам беше Димитър. Сам като кукувица. Откак лани се помина майка му, никой не делеше с него старата къща. Тейко му отдавна се бе преселил в селските гробища и камъкът, бележещ мястото на последната му обител, тъй бе хлътнал в земята, че с...

Това направо не се трае! Ама на нищо не прилича!
И тези тичащи в насрещното кокичета небезразличие...
Заплетени в косите ми звезди, слънца, комети.

За 48 години работа Антонио Гауди
създал архитектурния облик на един 
от най-красивите световни градове - Барселона, немислим без неговия събор на Светото семейство (la Sagrada Familia), тъй както Париж е немислим без неговата Айфелова к...

Вчера в Стара Загора се появи внезапен ураганен вятър. По сведения на местни метеоролози явна причина за бурята не е имало. Има обаче едни хора, които знаят, че всъщност вятърът беше предизвикан от кацането на митичния Пегас на покрива н...

Идеята... 
...беше на Станка Бонева (ufff). Още преди две години ми я подхвърли, а преди година започна да събира пари. И предложи авторките, които да се включат в книжката, все момичета без собствени книги до момента. Дебютантки. Затова ...

Ренесансовите листопади на есента. Пищните, щедри одежди дърветата свличат бавно и дълго - до ъгъла на зимата.
До самия Й ръб оголяват.
Рано е сега за тъжните думи. А те прииждат, без да питат. Ята сепнати спомени - внезапно връхлитат с т...

- Ей, сладур! - подвикна се от една маса. Тези кафенета, дето столовете и масите им са изтъпанчени по тротоарите, са ужасни, казвам ви. Подвикването ме тупна в гръб и падна, чух го как изохка.
Обърнах се, явно към мене бе запратено, неслу...

Живяла навремето една чудата женица в "Къщата_на_върха_на_хълма", разположена над едно малко градче. Странна жена - отдалеч и с просто око се виждало, че е особена.
     Къщата, която обитавала, също била невероятна. Обла като ротонда и ...

на Катя
Зайчето с карираната усмивка живееше на жълтата стена в стаята на момичето. Беше ушито от парцали, имаше дълги, тънки крайници и малка рокличка със съвсем тъничка тирантичка и още по-мъничко копче. Имаше едно обло и едно остовърхо...

В сивите облаци чезне небето.
Нервите - струни китарни опънати.
Дъжд-барабанчик от сутрин до вечер.

"Носталгия по безкрайността" 
Джорджо де Кирико е италиански художник и теоретик на изкуството. Приема се за един от предвестниците на съвременната живопис.
Родил се в гръцкия град Волос на 10 юли 1888 година. Учил рисуване във висшата худ...