Прочетен: 9985 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2010 14:18
Заглавието ми донякъде е повлияно от картината на Ф.П.Решетников "Опять двойка", струва ми се, че в началното училище в час по руски език или литература сме я разисквали, не помня писали ли сме съчинение по картината, но ми е останала. Тя и внушението. Нещо снегът не ме радва вече. Мисля, че ми дойде в повече тази зима и на възторга и на ентусиазма, и на оптимизма. Днес снега ми е в тежест. Тежи и на клоните, тежи на стрехите, тежи на покривите, тежи на первазите...тежък, тъжен, непожелан сняг. Tегава, разтегната, дотеглива зима.
широко и със замах зачертваше небето снощи
гледката не ме зарадва както обикновено, пейзажът - безнадеждно побелял старец
обвил в глъхнещ памук дърветата
метнал небрежни престилки на полите на елхите
мокър и дори не скрил найлоните по клоните
Ронеше се от сутринта, разкаля и направи пейзажа още по-унил и печален. Защо така нелепо си отиват хора, не с времето си, сами, и снегът не може да помогне, да завие с белия си саван, да покрие с покров, да изличи горчивия вкус и чувството за безпомощност.
Снегът не пее. Той е тих.
Вали, топи се и се мръква.
Снегът не стига и за стих
със който се опява мъртъв.
кураж и търпение, ще се стопли!
08.02.2010 08:38
При нас не е спряло да вали от събота вечерта, ама дъжддддддддддд, гаден мръсен, студен дъжд :(
Така се усмихвах на твоите думички за белотата, а сега хоп!...
А снимките са хубави :)
п.п.слагай шапката и го погледни пак ;)
08.02.2010 09:29
п.п. чисто нова снимка с шапка за теб
благодаря ти!
знам,че смъртта е неизбежна част от всичкото, че няма роден, който да не си е заминал, уж всичко ми е ясно и съм приела играта с тези правила, но всеки път като си замине човек, който по някакъв начин е бил част от света ми, особено като не очаквам и съм го видяла скоро и сме говорили разни банализми и се е чудил колко ще му е тока за февруари, и е споделял, че е трудно и няма работа, и някак не мога да приема веднага, че може ей такa в един момент, като щракване с пръсти да го няма, и повече да не го чуя и видя
Защо се оплакваш? Снегът е прекрасен. Радвай се на белотата и чистотата докато я има. После се радвай на цветята и горещината...... Всяко нещо с времето си. А като дойде смъртта (тя винаги е неочаквана) не се плаши.... сняг е, който ще се стопи и пак ще има цветя..... Всяко нещо с времето си и всяко време с нещата си.....
08.02.2010 13:04
Сама по себе си смъртта е нещо толкова нормално, като раждането. Дори в някои култури плачат когато се ражда дете, а не когато умира старец. Раздялата с този, който ни е бил близък е това, което ни тежи и мисълта, че няма да го видим повече. Но можем да го видим в спомените си, да му кажем, че го обичаме и винаги ще е с нас и да повярваме, че ни чува :)
ще чуя, благодаря ти!
ето нещо за нея (като ценител на поезията ти го показвам ;))
ОНАЗИ С ОБНОСКИТЕ
Тя е точна.
Кралица.
Носи обноските си в чантата като ръкавици,
носът и е винаги водоравен.
Когато минава вдигат се птиците
и поздравяват я нейните гарвани.
Косата и е подредена
до последния косъм,
косата и блести ослепително,
нищо не прави ненарочно
нищо при нея не е съмнително.
Тя е вежлива.
Търпеливо изчаква хората да се насмеят.
Тактувайки само с нокти по запада
ги изчаква да се наживеят.
Тя е онемително перфектна, макар че
в огледало никога не се е погледнала.
Няма да я чуете да плаче -
винаги се смее последна.
08.02.2010 13:37
ще му мине и на него времето ;)
(ама готЕн костюмага)
08.02.2010 14:34
Поздрав - хареса ми и стиха в коментара!:)
благодаря!
благодаря!
08.02.2010 16:20
опитах, не се получава, може би поради сходна причина на твоята...
"Защо така нелепо си отиват хора, не с времето си..."
този въпрос не ми дава мира.
...
иначе...
радвам се на снимките ти, по особен начин, връщаш ме на едно място...
:)
благодаря!
не мога да приема когато перфектната не изчаква, това тактуване е белег за нетърпение, което става все по-явно, проявява се все по-често..
едно стихотворение на райсън ми попадна днес и ми се иска да е тук
ЗИМНО ПОЛЕ, ЗИМЕН СВЯТ
Светло е някак, а няма го слънцето.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.
Няма го смешното, няма го тъжното.
Няма преди, няма след.
Няма го женското, няма го мъжкото.
Времето станало лед.
Туй пък какво ще е? Ден ли е, нощ ли е,
дето сивее отвъд?
Може доброто, а може и лошото.
Може и бялата смърт.
Сини ти устните...
Дишай, приятелю, дишай, че ето,
вече на няколко пъти,
Господ до тях долепява небето -
да проверява дъха ти.
благодаря ти!
поздрави!
08.02.2010 21:31
!!!!!
благодаря ти!
и бялото на твоя сняг е по-различно от бялото на моя сняг , който виждам през моите очи...
иначе повече плодове и зеленчуци и и пролетта е тук и сега:)/има и други стимуланти, ама не са за предпочитане:)
на портокали тази година съм наблегнала, моркови, червено цвекло, марули и репи ;)))
че добре замаскирал найлоните по клоните:)))