Заглавието ми донякъде е повлияно от картината на Ф.П.Решетников "Опять двойка", струва ми се, че в началното училище в час по руски език или литература сме я разисквали, не помня писали ли сме съчинение по картината, но ми е останала. Тя и внушението. Нещо снегът не ме радва вече. Мисля, че ми дойде в повече тази зима и на възторга и на ентусиазма, и на оптимизма. Днес снега ми е в тежест. Тежи и на клоните, тежи на стрехите, тежи на покривите, тежи на первазите...тежък, тъжен, непожелан сняг. Tегава, разтегната, дотеглива зима.



широко и със замах зачертваше небето снощи

гледката не ме зарадва както обикновено, пейзажът - безнадеждно побелял старец

мътен, настръхнал без слънце

обвил в глъхнещ памук дърветата



метнал небрежни престилки на полите на елхите

мокър и дори не скрил найлоните по клоните

Ронеше се от сутринта, разкаля и направи пейзажа още по-унил и печален. Защо така нелепо си отиват хора, не с времето си, сами,  и снегът не може да помогне, да завие с белия си саван, да покрие с покров, да изличи горчивия вкус и чувството за безпомощност.


Снегът не пее. Той е тих.

Вали, топи се и се мръква.

Снегът не стига и за стих

със който се опява мъртъв.

вече не ме радва, въпреки, че съм в полите на Рила и сме свикнали много със снега...Ама заради тези имам проблеми с колата.... Още малко, само малко да се затопли...:)))

не съм била в полите на Рила, ехеей, от едно далечно лято, повече от 20 години станаха

кураж и търпение, ще се стопли!

Хубав сняг си имате пак.
При нас не е спряло да вали от събота вечерта, ама дъжддддддддддд, гаден мръсен, студен дъжд :(

"Нещо снегът не ме радва вече." - е, бива ли така??
Така се усмихвах на твоите думички за белотата, а сега хоп!...
А снимките са хубави :)
п.п.слагай шапката и го погледни пак ;)

много тъжно... понякога всичко ти се струва като поле с безкрайна пустота и ... вглъбеното спокойствие на покойните те отнася толкова близо до вълшебния мост, който ни разделя, че ... ти се иска сякаш да се превърнеш във въжеиграч между световете... който само се опитва да докаже надеждата в бъдещето... и е щастлив от това, защото всички ще го обикнат... както той обича

снежно и заледено е, вятърът не ме остави да спя, цяла нощ ми се въртеше "Вихри враждебные веют над нами, темные силы нас злообно гнетут..."

не ми е крив снегът, така се случи, този път да не съм ентусиазирана от появата му, но шапката ще сложа и ще ходя да го видя, може пък отблизо да не ми се види като саван

п.п. чисто нова снимка с шапка за теб

благодаря ти!

тъжно е:(
знам,че смъртта е неизбежна част от всичкото, че няма роден, който да не си е заминал, уж всичко ми е ясно и съм приела играта с тези правила, но всеки път като си замине човек, който по някакъв начин е бил част от света ми, особено като не очаквам и съм го видяла скоро и сме говорили разни банализми и се е чудил колко ще му е тока за февруари, и е споделял, че е трудно и няма работа, и някак не мога да приема веднага, че може ей такa в един момент, като щракване с пръсти да го няма, и повече да не го чуя и видя

http://www.youtube.com/watch?v=iSuRRE-dAw4

Защо се оплакваш? Снегът е прекрасен. Радвай се на белотата и чистотата докато я има. После се радвай на цветята и горещината...... Всяко нещо с времето си. А като дойде смъртта (тя винаги е неочаквана) не се плаши.... сняг е, който ще се стопи и пак ще има цветя..... Всяко нещо с времето си и всяко време с нещата си.....

Снегът е добро, студът - не! :))
Сама по себе си смъртта е нещо толкова нормално, като раждането. Дори в някои култури плачат когато се ражда дете, а не когато умира старец. Раздялата с този, който ни е бил близък е това, което ни тежи и мисълта, че няма да го видим повече. Но можем да го видим в спомените си, да му кажем, че го обичаме и винаги ще е с нас и да повярваме, че ни чува :)

не се оплаквам, по-скоро оплаквам, вече знаеш предполагам, че не мрънкам и не се жалвам, напротив, снегът се случи в този ми момент - а сега се връщам от близко общуване с него, винаги опитвам да измъкна плюс от минуса, да изкова плюс от чертичката му, на живота от чертичката - плюс, кръст... в повечето случаи успявам и оцелявам

ще чуя, благодаря ти!

xfire - аз пък на връщане си мислех, че дори харесвам да ми е студено, защото после усещам топлото и ми е уютно, оценям уюта...смъртта, минала наблизо, ме кара да си мисля за моите близки хора и как не искам да се разделям с тях

ето нещо за нея (като ценител на поезията ти го показвам ;))

ОНАЗИ С ОБНОСКИТЕ

Тя е точна.
Кралица.
Носи обноските си в чантата като ръкавици,
носът и е винаги водоравен.
Когато минава вдигат се птиците
и поздравяват я нейните гарвани.
Косата и е подредена
до последния косъм,
косата и блести ослепително,
нищо не прави ненарочно
нищо при нея не е съмнително.
Тя е вежлива.
Търпеливо изчаква хората да се насмеят.
Тактувайки само с нокти по запада
ги изчаква да се наживеят.
Тя е онемително перфектна, макар че
в огледало никога не се е погледнала.
Няма да я чуете да плаче -
винаги се смее последна.

а старият - още неопят!

а после ни липсва :)))))
ще му мине и на него времето ;)

точен мерник, не ти убягва нищо;)

тююю, и аз тънех в заблуда относно, но нищо...ще се радвам да мааш костюмгащи някой ден и из нашите следзимни улици;)))

(ама готЕн костюмага)

Много пленителна личност е дамата, но някак си нямам желание да се запознаем:) Много хубав стих.

Да не се буди без време новия живот!!!
Поздрав - хареса ми и стиха в коментара!:)

стряскащо съвършена,всяка завършеност плаши...мине ли твърде наблизо неминуемо променя, след среща с нея вкусът за живот се изостря

благодаря!

не знам, нещо се бях настроила на пролет преди събота, и ми дотежа

благодаря!

и аз не се радвам тази зима на снега...
опитах, не се получава, може би поради сходна причина на твоята...
"Защо така нелепо си отиват хора, не с времето си..."
този въпрос не ми дава мира.
...
иначе...
радвам се на снимките ти, по особен начин, връщаш ме на едно място...
:)
благодаря!

радвах му се, особено на първия, втория постен снеговалеж - много му се радвах даже

не мога да приема когато перфектната не изчаква, това тактуване е белег за нетърпение, което става все по-явно, проявява се все по-често..

едно стихотворение на райсън ми попадна днес и ми се иска да е тук


ЗИМНО ПОЛЕ, ЗИМЕН СВЯТ

Светло е някак, а няма го слънцето.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.

Няма го смешното, няма го тъжното.
Няма преди, няма след.
Няма го женското, няма го мъжкото.
Времето станало лед.

Туй пък какво ще е? Ден ли е, нощ ли е,
дето сивее отвъд?
Може доброто, а може и лошото.
Може и бялата смърт.

Сини ти устните...
Дишай, приятелю, дишай, че ето,
вече на няколко пъти,
Господ до тях долепява небето -
да проверява дъха ти.



благодаря ти!

поздрави!

ЗИМНО ПОЛЕ, ЗИМЕН СВЯТ !!!!!

!!!!!

благодаря ти!

снегът е скрил в хралупите мишките -хора...като мен. хубаво е. после -излизаш и гледаш...я, колко голям е светът...и спасение дебне отвсякъде:(

и бялото на твоя сняг е по-различно от бялото на моя сняг , който виждам през моите очи...

иначе повече плодове и зеленчуци и и пролетта е тук и сега:)/има и други стимуланти, ама не са за предпочитане:)

добро утро и очарователен вторник!

на портокали тази година съм наблегнала, моркови, червено цвекло, марули и репи ;)))

давай да гоним снега:))) нищо,
че добре замаскирал найлоните по клоните:)))

Валя, тук валя досега, дано не обърне и на дъжд