Прочетен: 7595 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2010 20:14
Днешната неделя не страда от липса на поводи за празнуване. Като се започне със Свети Трифон по нашия си православен календар, с който се улучи тази година денят Прошки (Сирни Заговезни), плюс деня на влюбените - понашенен от известно време католически празник, и ударим гонга на новолунието - отбелязващо китайската нова година - о, тигре, тигре...
По традиция и по поминък в нашето семейство се почита светията Трифон, св Валентин отдавна е загубил този измислен дуел между двамата, преди години писах една антивалентинка, с което за мен се изчерпи темата кой е по-най-важен - главен в случая. Така че днес отново зарязвахме. Тази година лозята са заляти в голямата си част, буквално под вода :
гледката е плачевна, хубаво е да има вода, но чак толкова...не съм си я пожелавала, дано се вдигне, земята не може да я попие, много и дойде
влизаше се в дворовете, там извършихме ритуала , дано годината е добра като предишната
По пътя към лозята минахме през село Езеро, обикновено остава встрани от пътя ни -
днес го видяхме като езеро.
във вода бяха потънали поляните, нивите и каваците край пътя...
водата е много и навсякъде,
но се върнахме по същия път най-вече заради едно ударено дърво, внушително - като обелиск, не, като дървен динозавър, една достолепна останка , естествен тотем - на различни животински глави оприличавам закърнелите клони
дървото делеше един парцел с параклис, портата на оградата беше заключена и останаха недостъпни зад нея
По време на пътуването вниманието ми привлякоха керкенезите, накацали крайпътните дървета. Много и красиви птици и жалко, че не можах да снимам нито една. Особено съжалявам за онзи керкенез, кацнал на табелата на село Сокол, това си беше наистина възможност, но нито време имах, нито техника, че да направя хубава снимка. Птиците стоят като стражници по дърветата, пазачи с ярки оранжеви ботуши и дебнат някоя змия да пропълзи или мишка да притича.
Ето една снимка на керкенез от мрежата :
ето още един , чиито ярки крака ясно се виждат :
За финал, все пак да не пренебрегна съвсем светията-закрилник на влюбените, ще си призная, че вчера цял следобяд пекох джинджифилови сладки с мед ,
сърцевидни в голямата си част, любовта трябва да се почита, тя движи света и го разцъфтява, и го окриля...
в крайна сметка и вино да има, трябва и човек с когото най-сладко да се споделя. И ми се ще да вярвам -Любовта е тази, която ще спаси света.
Просто да ни е, наздраве и да живее любовта!
Турция от близо: - Част 4 - Соленото Езе...
Черно море като руско-турско езеро
14.02.2010 16:10
моря и океаны,
остальное - острова.
Вода, вода,
Кругом вода...")))
Бъди!
винаги ми е правило впечатление дълбокото звучене на този израз - "просто да ти е!"
е под вода сега, дава най-доброто каберне, ако имаш път - обаждай се - ще намерим повод само да ти поговори ;)))
Стъкнала си ни вълшебен постинг - както винаги!
Благодаря ти!
Просто да ни е, helios!
Благодаря ти!
Весел ден :)
П.П. Няма противоборство в празниците - и Бог ни Го показа, като събра толкова празнци на едно място!!!
Много вода, чак толкова не сме я искали, нали...
Сладките загледах и си спомних как преди годинки не минаваше празник без моите домашни сладки, за каквито се сетиш...мятах тава след тава, после в кутии по седмица хапвахме, че и на роднини раздавах:) тези приличат на меденките ми, джинджифилчо не ми е познат обаче:)) а сега...залагам на големите тави - по-бързо и лесно стават:) Поздрави!
джинджифиловите курабии ме заинтригуваха още в детството, когато прочетох за тях в "Мери Попинз", наскоро открих рецептата горе и излезе много сполучлива
джинджифил съм си взимала преди главно на корени, от билкова аптека - за стягане на венците се използва отварата му, понякога и чай джинджър пия