Постинг
10.01.2013 11:50 -
За писането като вид карнавал (шарено-писано)
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 7528 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2013 08:02
Прочетен: 7528 Коментари: 23 Гласове:
26
Последна промяна: 20.01.2013 08:02
Тези дни гледах един филм, който ми е убягнал навремето. Карнавал - филм от 1981 година. Главната героиня е мечтателка, попаднала в огромна Москва с намерението да постъпи в театралния... Няма да разказвам филма. Той си заслужава времето. Мислех върху името му и ни в клин, ни в ръкав дописах един недовършен текст. Писането като роля познавам вече почти десет години. То също е вид преобличане, маскиране или разголване, вид бягство и своево рода карнавал. Животът е карнавал, изкуството като неизменна част от живота е един хубав бал с маски - кога класически, кога палячовски. Важното е да постига целите си, да възпитава. Да облагородява.Трудна и неблагодарна задача, особено днес - щях да пиша кратък увод, а се отплеснах.
Поезията е безумие, светла страст на ума...така започва едно стихотворение, което съм писала преди...десет (и кога станаха толкова?!) години. След него написах хиляда други стихотворения, все едно сгънах и пуснах хиляда жерава. Бях като засмукана от цветна спиралa. В нея бяха вплетени пролети, есени, лета и зими...Разбрах, че писането не е само светла страст на ума, то може да бъде тъмна страна на сърцето. Обратната страна на сърцето. Писането е истинска лудост. Шарена вселена. Трудно е да балансираш между нея и реалния свят. Твърде малко са допирните им точки. Твърде много са разочарованията от честите приземявания. Няма как да избегнеш този свят, в който живееш с тялото си, присъстваш материално, реалния. А няма и как безкрайно да витаеш из селенията на въображаемото, мечтаното, където съществуват единствено образи ефирни, изтъкани от красивите представи и думи. Възхищавам се на хора, които умеят да съчетаят световете, да бъдат по равно отсам и там. Практични, премерени, хладнокръвни и земни и същевременно нежни, чувствителни, вдъхновени, въздушни. Не ми се вярва понякога как едно невероятно стихотворение може да е написано от човек, който си прави добре сметката и не е съвсем праведен. Да не кажа да е написано от груб и циничен човек. Всъщност сега знам, че най-нежните души са способни на най-големите духовни предателства. А как точно да спазвам баланса още се уча, опитвам се да овладея преминаването от единия в другия свят безболезнено, но рядко се получава. Почти винаги остават драскотини отвътре. От тези драскотини цъфтят най-красивите стихове. Важното е да не губиш чувствителност на сетивата. Представям си кога един пребит с мокри въжета човек престава да усеща болката и раните и му е все едно. Безразлично му е колко удара още ще понесе. Душата понякога е в неговото състояние и и трябва време да почине, да се съвземе и да е готова за новите драскотини. За да не изпадне в състояние на пълно бездушие и да се появи едно чучело, пишещо стихове, които уж са покъртителни, но ако се опиташ да ги видиш - нищо не виждаш, празни са като стъклен поглед. Ясно личи, че им липсва нещо - душа им липсва. Трябва да си почине душата. Не може вечно да се изтезава. Трябва да си сложи човек граница, за да не остане без нея - в един или друг смисъл. Това пак е един вид сметка, която ми е неприятно да си правя, но съм склонна да примижа леко. В името на новите жерави и рози.
Поезията е безумие, светла страст на ума...така започва едно стихотворение, което съм писала преди...десет (и кога станаха толкова?!) години. След него написах хиляда други стихотворения, все едно сгънах и пуснах хиляда жерава. Бях като засмукана от цветна спиралa. В нея бяха вплетени пролети, есени, лета и зими...Разбрах, че писането не е само светла страст на ума, то може да бъде тъмна страна на сърцето. Обратната страна на сърцето. Писането е истинска лудост. Шарена вселена. Трудно е да балансираш между нея и реалния свят. Твърде малко са допирните им точки. Твърде много са разочарованията от честите приземявания. Няма как да избегнеш този свят, в който живееш с тялото си, присъстваш материално, реалния. А няма и как безкрайно да витаеш из селенията на въображаемото, мечтаното, където съществуват единствено образи ефирни, изтъкани от красивите представи и думи. Възхищавам се на хора, които умеят да съчетаят световете, да бъдат по равно отсам и там. Практични, премерени, хладнокръвни и земни и същевременно нежни, чувствителни, вдъхновени, въздушни. Не ми се вярва понякога как едно невероятно стихотворение може да е написано от човек, който си прави добре сметката и не е съвсем праведен. Да не кажа да е написано от груб и циничен човек. Всъщност сега знам, че най-нежните души са способни на най-големите духовни предателства. А как точно да спазвам баланса още се уча, опитвам се да овладея преминаването от единия в другия свят безболезнено, но рядко се получава. Почти винаги остават драскотини отвътре. От тези драскотини цъфтят най-красивите стихове. Важното е да не губиш чувствителност на сетивата. Представям си кога един пребит с мокри въжета човек престава да усеща болката и раните и му е все едно. Безразлично му е колко удара още ще понесе. Душата понякога е в неговото състояние и и трябва време да почине, да се съвземе и да е готова за новите драскотини. За да не изпадне в състояние на пълно бездушие и да се появи едно чучело, пишещо стихове, които уж са покъртителни, но ако се опиташ да ги видиш - нищо не виждаш, празни са като стъклен поглед. Ясно личи, че им липсва нещо - душа им липсва. Трябва да си почине душата. Не може вечно да се изтезава. Трябва да си сложи човек граница, за да не остане без нея - в един или друг смисъл. Това пак е един вид сметка, която ми е неприятно да си правя, но съм склонна да примижа леко. В името на новите жерави и рози.
Мисля, че тя помни една пътека и все я търси... Дали помни драскотините, след като по неин си начин ги възпроизвежда отново и отново, все по-дълбоки?... и в същия момент ти повдига погледа към звездите, пуска ги в теб или теб между тях, да се рееш и да се чудиш дали не си си измислил всичко, което е около теб или в теб....и тогава ти идва да изпишеш душата си, да я сгънеш на книжна лодка /или жерав/ и да я пуснеш в бързея... Това наистина е състояние близо до лудостта или до най-откровения път навътре в теб...
Извинявай, много се разбъбрих... Помислих малко с теб каква странна птица е душата и добре, че е така, защото физическото ми аз трябва да понесе всички връхлитащи бичове на гадния грип, който ме тресе тези дни... Пази се! И всички пази!
цитирайИзвинявай, много се разбъбрих... Помислих малко с теб каква странна птица е душата и добре, че е така, защото физическото ми аз трябва да понесе всички връхлитащи бичове на гадния грип, който ме тресе тези дни... Пази се! И всички пази!
надявам се сама някак да възкръсва, защото почивката за душата е точно обездушаване, обезчовечаване - и все пак понякога имам нужда от нея, не мога да понасям до безкрай и затварям едното око съвсем умишлено, пускам пердето, правя се на луда, освен, че съм - това е ясно
Да оздравяваш! Наблегни на греяно червено вино с карамфил и черен пипер, а ако обичаш и чесън, счукан с орехи.
цитирайДа оздравяваш! Наблегни на греяно червено вино с карамфил и черен пипер, а ако обичаш и чесън, счукан с орехи.
другия свят, на мечтите. Там поне можеш да правиш каквото си поискаш, да е красиво точно толкова, колкото можеш да понесеш. Това е нашето бягство и всеки го прави. Така бягаме от раните, огорченията, болката и събираме силите за нови. Неизбежно.
цитирайТо е съзерцание, Марта. Другото е смърт, каквото и да ми говорите...
Обездушаването е липса на душа...какво толкова?
Нима не се разминаваш ежедневно с тела без души? Някой от тях пишели? Талантът е дар, необвързан с душата. Така мисля.
Ииии...не всички души пишат. Някой ваят, други шият...и така!:))
Сети се кога душата на Пушкин е почивала, щото аз не се сещам...или Висоцки?
Съзерцание, Марта, тихо, нежно..по хоризонтала!:)
цитирайОбездушаването е липса на душа...какво толкова?
Нима не се разминаваш ежедневно с тела без души? Някой от тях пишели? Талантът е дар, необвързан с душата. Така мисля.
Ииии...не всички души пишат. Някой ваят, други шият...и така!:))
Сети се кога душата на Пушкин е почивала, щото аз не се сещам...или Висоцки?
Съзерцание, Марта, тихо, нежно..по хоризонтала!:)
от тези драскотини цъфтят най-красивите стихове...
цитирайкато овладееш преминаването. Като беше малка дъщеря ми често ме призоваваше - "Земята вика мама".
Поздрави, Маконт!
цитирайПоздрави, Маконт!
Аз така разбъркано пак съм го написала, все едно пате в кълчища. Емоцията не е добър съветник, а дистанцирането не ми е присъщо.
Навремето бях още по-непримирима към съществуването, живуркането на хора, с които се срещам и разминавам. С годините съм склонна да ги извиня, да приема, че това е техния начин и не могат другояче. Даже си спомням за едно стихотворение "Чучела"... Съзерцанието ми е любимо и трудно достижимо състояние, но да - знам какво е - релакс за сетивата, вътрешен душ.
Тит, който не почива, гори много бързо, а аз трябва да мисля за децата си. Все още се нуждаят от мен.
Да, някои пишат, други рисуват, шият, пеят, танцуват, месят хляб - важното е да влагат сърце и то да не свършва:)
цитирайНавремето бях още по-непримирима към съществуването, живуркането на хора, с които се срещам и разминавам. С годините съм склонна да ги извиня, да приема, че това е техния начин и не могат другояче. Даже си спомням за едно стихотворение "Чучела"... Съзерцанието ми е любимо и трудно достижимо състояние, но да - знам какво е - релакс за сетивата, вътрешен душ.
Тит, който не почива, гори много бързо, а аз трябва да мисля за децата си. Все още се нуждаят от мен.
Да, някои пишат, други рисуват, шият, пеят, танцуват, месят хляб - важното е да влагат сърце и то да не свършва:)
Прекрасно нещо е карнавала.
Но има и друг карнавал: в който участваме най-сериозно и без карнавални костюми и маски, и без да е обявен за карнавал, и без да сме предупредени, че всичко е на ужким...
Жесток карнавал.
За съжаление -участваме. Даже цял живот.
Поздрави, Марта!
цитирайНо има и друг карнавал: в който участваме най-сериозно и без карнавални костюми и маски, и без да е обявен за карнавал, и без да сме предупредени, че всичко е на ужким...
Жесток карнавал.
За съжаление -участваме. Даже цял живот.
Поздрави, Марта!
че душата има нужда от зазимяване - като къща, малко да си даде отдих, или като розов храст - да го подрежем, за да изкара зимата и на пролет с нови сили
цитирайНа границата между погледа Нагоре и реалността - трудно е, понякога боли, друг път изсветлява ...
цитирайгрозен и пошъл...Къде ще ходиш, да не участваш, освен на някой розов облак от време на време.
Поздрави, Сашо!
цитирайПоздрави, Сашо!
Мисля си, че трябва да е като ручей, душата - да тече и заминава, все нова, все обновена и млада, или като облак - да се мени, да и минава и рана да не остава, но докато се научиш и айде пак, нещо натежи - и ето ти камък
цитирайМежду другото уводът ми хареса, можеше и по-дълъг да е :) Това с писането и с разголването и в същото време -бягство, е деликатна работа и не всеки ще я разбере. Но много ще я разбере човек, дето го е изпитвал това. Но има един вътрешен импулс, който те тласка да го направиш това и не мирясваш, докато не стане. Всъщност моите откровения в блога ги възприемам точно като откровения и лично моите копнежи и тежнения усещам,че са свързани с реакцията на четящите относно това своеобразно душевно разсъбличане.
А иначе, благодаря ти за карнавала! Приятно ми беше :)
цитирайА иначе, благодаря ти за карнавала! Приятно ми беше :)
за нещо, което Кирил Кадийски казва за Пол Верлен в предговора към " Нежни бури" : "...За първи път съдбата се оказва благосклонна към Верлен- не отнема живота му, докато не се уверява, че Поетът е вече умрял. А може би Поетът само е минал през този несъвършен човек, разбил е живота му и го е изоставил, за да продължи нататък към други съдби и времена... "
Може и Поезията да идва в живота имено на несъвършените ,на нуждаещите се от огъня й кибритопродавачи.. Дано не си тръгва първа!
Жерави и рози да са! Много хубаво есе, Приказна!
цитирайМоже и Поезията да идва в живота имено на несъвършените ,на нуждаещите се от огъня й кибритопродавачи.. Дано не си тръгва първа!
Жерави и рози да са! Много хубаво есе, Приказна!
Така е - работа противоречива, хем роля (рокля), хем бягство пък събличане. Tо още началото на това старо стихотворение е пълна дивотия - поезията уж била безумие, пък светла страст на ума (мислех, че съм изгубена, вярвах, че съм сама - така продължава и всъщност изразяваше радостта на лирическата от това, че е намерила сродни души, сиреч други, които се опияняват от думите). Изобщо за писането като карнавал може и само аз да си го разбирам)
цитирайа другият гигант - Рембо е спрял да пише на около 20 години, въпрос на живот и смърт...не че е живял много след това - 37 годишен си е отишъл.
Оказва се не само той. И други поети се отказват съвсем съзнателно, загърбват писането в името на нормалния живот. Не е лесно по крехкия ръб между
Преди време намерих нещо по въпроса тук:
http://www.slovo.bg/old/litforum/218/suicide.htm
Благодаря ти, Стеф
цитирайОказва се не само той. И други поети се отказват съвсем съзнателно, загърбват писането в името на нормалния живот. Не е лесно по крехкия ръб между
Преди време намерих нещо по въпроса тук:
http://www.slovo.bg/old/litforum/218/suicide.htm
Благодаря ти, Стеф
Много хубав текст!
Не може да не бъде подскачащ и неравен с по- малко или с повече думи - чувства...
Динамиката и гъвкавостта на текст, който анализира душата се определя от това, че тя е нетленна различна от битието, въздушна и неопределима, а същевременно описанието й изразяваме с думи - те са реални и конкретни...
Двете природи в нас са в непрекъснато противопоставяне и от това до колко сме подвластни на сетивността си - те се държат като капки акварел във вода - т.е . сливат се или като магнитни топчета с противоположен заряд...
Карнавал - съгласна- аз например съм жонгльор-:))
цитирайНе може да не бъде подскачащ и неравен с по- малко или с повече думи - чувства...
Динамиката и гъвкавостта на текст, който анализира душата се определя от това, че тя е нетленна различна от битието, въздушна и неопределима, а същевременно описанието й изразяваме с думи - те са реални и конкретни...
Двете природи в нас са в непрекъснато противопоставяне и от това до колко сме подвластни на сетивността си - те се държат като капки акварел във вода - т.е . сливат се или като магнитни топчета с противоположен заряд...
Карнавал - съгласна- аз например съм жонгльор-:))
18.
miuenski -
ВНИМАВАЙТЕ С КАРНАВАЛА!
11.01.2013 09:49
11.01.2013 09:49
С НЕГО ИДВА И СВЕТОВНО-НЕИЗВЕСТНАТА ПОЕТЕСА ОТ СЕВЕРА ДА ГО СНИМА : )
цитирайПо-добре се почувствах след като видях коментара ти - значи, не е съвсем мъгляво и неясно. Така е, динамична е душата и е невъзможно да я снимаш, върти се като вихър от пера, цветове и думи - поезията, рисуването се опитват да я уловят, понякога успяват сянката, силуета и да хванат...то е същото като с опита да нарисуваш вятър на Далчев.
Аз съм жонгльор и палячо, и дресьор понякога на тигрите на страховете - ама то стана същински цирк. Може - за писането като цирк ;о)
цитирайАз съм жонгльор и палячо, и дресьор понякога на тигрите на страховете - ама то стана същински цирк. Може - за писането като цирк ;о)
как няма да внимаваме - защо викате така само?
цитирай
21.
miuenski -
СЪЖАЛЯВАМ ЗА КАПС-ЛОКА!
11.01.2013 10:30
11.01.2013 10:30
martiniki написа:
как няма да внимаваме - защо викате така само?;)
НАПРАВЕНА МИ Е СЕВРНА ТРАКИЙСКО-ФИНСКА ХАКЕРСКА МАГИЯ НА КЛАВИАТУРАТА : (
Моят девиз е: замълчи, но не гравитирай!
цитирайна силен човек, железен характер.
А аз съм една луна ;)
цитирайА аз съм една луна ;)
Търсене