Податлива съм. На натиск. Особено от страна на децата. Хем си знам, че всичко за което ме уговарят, рано или късно ще ми създаде грижи. Това се отнася най-вече за домашните любимци. Имали сме рибка, хамстери и зайци - на два пъти. И всяко едно от тези същества получаваше шанс да поживее у нас след дълги мрънкания, уговорки и обещания - "Ще и сменям водата!", "Всеки ден ще им чистим аквариума/клетката.", "Мамо, за всичко ще ти помагам, и чиниите ще мия, само да си вземем коте. Само едно рижо коте, съвсем мъничко. Изобщо няма да разбереш, че е у дома." Последното мрънкалосване - за котето, е отдавна. Поне от три-четири години и все отхвърлях такава възможност. Все пак и аз съм била дете и много добре знам колко врънках за коте и куче като малка и кой всъщност се грижеше за тях, когато в крайна сметка ми взеха съответните животинчета. Дето се вика - от стара коза яре трудно се придумва да ти гледа коте. На въдицата за чиниите хич пък не се хваща. В крайна сметка обаче това лято желанието на дъщерята получи подкрепата на баща и, (при условие, че котето е мъжко, рижо и при първата беля ще бъде заточено на село), и в края на юли се сдобихме с едно мъничко, сладичко котаче. Тогава му посветих страничка.



ето как може да заблуди всекиго - лежи си и кротува

Перипетиите с котето за тези шест месеца са много и всякакви. Оказа се диво и своенравно. Галопира по цял ден из къщи, скача на втория етаж на леглото, оттам на перваза, оттам пак на втория етаж, опитва се да стигне полилея - съвсем пък, ако около него се върти някое насекомо. Катери се по пердетата, качва се на вратите и отгоре по гардеробите и секциите. Освен, че се качва по вратите, научи се да ги отваря. Увисва на дръжката толкова пъти, колкото трябва и тя рано или късно отстъпва. Зяпва вратите най-безотговорно и си влиза безпрепятствено където си е наумило.



коте върху врата


Белите, които прави са неизброими. Последно счупи пясъчния часовник, подарък от брат ми, защото му хрумна да се разхожда по полиците и малко след това пръсна цял пакет ориз, оставен върху шкафа в кухнята, на слизане от микровълновата. Знае, че няма работа по бюрата, масите и печките, но дебне всеки сгоден случай да се изкатери там, когато не е в полезрението ни.



коте върху секция


Това с катеренето по всички мебели и врати и скачането от същите нищо не е в сравнение със сутрешните му часовникови превъплащения. Ето днес например - от четири и половина гони някакъв кестен или друго такова тракащо нещо под спалнята. Целенасочено и толкова, колкото е нужно, за да те вдигне от леглото. Мен да вдигне. Другите успяват да се престорят добре, че не му обръщат внимание или наистина някак спят при всичкия този грохот. Ставам, отварям му, отива в коридора, повъртява се около купата си и като установи, че е празна, увисва с жално мяукане на дръжката на вратата. Няма начин, не ще спим повече, ще се храним. След като омете всичко, минава през тоалетната си и вече е готово пак да препуска и да се катери. Убедена съм, че спи докато ни няма. Чела съм, че котките са поспаливи животни, навремето така бях чела и за бебетата - че са супер поспаливи. Спeли по 18 часа. Айде де, моят син спеше по осем,  най-много - десет часа. То като му тръгне на човек...

А върха на цялата тази котешка история е, че котето се оказа женско. "Аз съм слисан!" - казва неподражаемо Парцалев в един епизод на "Вестникар ли?" - гледах го вчера и се позабавлявах. Е, и аз така - слисана, стъписана и сащисана. Ама бяхме убедени, че е мъжко. Такава беше заявката, търсихме мъжко коте, увериха ни, че е мъжко, убедихме се - характер, муцунка, дължина - стана ужасно дълго. Обаче сега като изпадна в първия си любовен период - мъжко, ама друг път. Една мърррла и нищо повече. И без друго така и не решихме твърдо как ще се казва, та сега за отмъщение и викам така. А и защото винаги отговаря. Кажа ли "мац, писи" и получавам едно капризно "мъъррррр". Говорим си. По женски.

Ще разуча звяра довечера.:)

Явно всички рижи котки са доста своенравни и без значение мъжки или женски.То хората не може да разпознаеш вече пол имат или не,камо ли котка )))

Съчувствам ти искрено...!
Много котки съм имала през живота си , с две думи - голям опит...обаче от опит зная , че с котките не може да натрупаш опит - просто те оставят за миг да си мислиш - "...охо, едно на нула за мен " и миг по късно - горко плачеш!:))
Успех Марти- динамиката им е много липсваща в миговете , когато вече ги няма...

безгрижно-капризна млада жена...

Обаче котаната е голям сладкиш. Както казва Ябълчица, поне ти е ДИНАМИЧНО, а това е незаменимо. Прегърни рижата фурия!

Котките са най-зловредните същества! Както и котетата. Защото - знайно е - от малкото, невинно и кротичко коте, в крайна сметка ще се пръкне една хитра, коварна, брутална, арогантна, безскрупулна и вандалска котка.

Едно много непочтено същество. Подмазвачка неземна. Фалшива до мозъка на костите си, който и без това го няма. Демагожка и измамница.

Суетна. Мързелива до безсъзнание. Патологична интригантка. Мрази всичко и всички - това кокошки, пилета, агнета, овци, кози, волове, коне. Магаретата не ги счита въобще за хора. Високомерна и надменна. Само дитирамби от нея ще чуете по адрес на стопанката, стопанина и децата. Само колкото да им замаже очите и да се настани безцеремонно в къщата, но и това не й стига. От килима - на канапето или фотйойла - та в скутите на стопанката. Уф! Каква наглост! ...

А кучетата ги презира като най-низши същества, заслужаващи само тояга. Но се страхува от тях.

И има защо да се страхуваме от смъртния си враг - кучето.

/Това ми казаха мойте две кучета - черния страховит Пако и кротката, миролюбива Тетка. След като им прочетох написанато от теб, Дора. Цитирал съм ги без редакционна намеса. Едно към едно/

Поздрави от Банкя!

Очичките на госпожичката светят също като в песничката! И герданче да й вържеш, Марти, ще й отива, нали вече се разбра, че не е Дивчо! :)
Малко дяволче е палавницата, няма да скучаете, включително - и на зазоряване. :)
Коте върху вратата, коте върху библиотеката - познати сюжети! ...
Хубавица е! Поздрав, Марти! :)

тоя номер с пола и на мен ми се е случвал.
понеже живея на втори етаж, /имам лоза/ през мен са минали много котки. и всяко си има свой характер. последно имам една красавица, която прави всичко възможно да ме вдигне, когато почивам. и когато стана, тогава тя заспива спокойна...

с топла усмивка за теб..

+1 :)

че отговаря за всички вас и ви наблюдава така от високо? Това приключение гледане на какъв ли не домашен любимец и на мен ми се е случвало, имам даже история с раждане на котка, която никой не подозираше, че е бременна.... Малкото се роди в един чехъл...не само слисана и объркана бях, ами направо ужасена... Но пък така сладко мърка и се гали... :)

ама не, няма. По сестрински съм съпричастна - и за пердетата, и за търчането, и за разговорите с мър-мър. И за женския пол, предпочитам ги поради една много прагматична причина. Зрелият котарак маркира територия (из цялата къща и предимно обувки и дрехи, с които излизаш) по специфичен начин, с неподражаема миризма. Не бих издържала на това, остави, ами и навън се налага да се разнася. Да е жива и здрава, обичам много рижите, но не са ни се падали.

Тук е, и пак е гладна:)

Не знам за другите рижи котета, сигурно има такава работа. То като си втълпи човек нещо, грозновато ми се виждаше - сиреч мъжко;)

На ръба бях да се подпиша - многострадална Дора (а какво щях да правя без този бяс в последно време)

и не толкова плавно)

изобщо не смея да си помисля!;) Динамично ми е - няма спор:)

кучета, големи познавачи са на котешката порода! Благодаря за обобщението в тона на гореизложеното, Санде!

пък аз да си мисля, че първа се сещам, че такова име е подходящо за котка;) Няма скука, купонът е денонощен!

Поздрави, Меги

имали сме едно мъжко коте, преди повече от 20 години, и после си прибрах от улицата една полудива женска - Найда

усмивка)

:)

те така обичат отвисоко да наблюдават, а и сега е зима, студено и топлия въздух е горе - не е случайно това качване по библиотеката:)

Твоето слисване е било още по-алисино:)) Коте в чехъл! Ама че работа!:) Бих го кръстила Мук!:)

и защото знам за любовта ти към всичко живо. Аз нямам особен опит, както е видно, не можах да го позная дори какво е.
Обаче съм му благодарна за последните два месеца, добре, че ме разсейваше и създаваше всякакви смешни ситуации

:))))) Оранжевите котета носят щастие на дома. А оранжевите женски котета са много редки. Не знаеш какви късметлии сте! ;)

Няма да ти казвам как ме разсмя значи!! :))))))))
Много е сладка коткокотката :) Дивотина малка! :)
Трябва да помислите за кастрация или инжекции, щото нашата като взе да се разгонва и стана страшно!! На колко е?

не бях чувала за тази им страна! Детелинки значи, с четири лапи и пухкава опашка! А, за диамантена рядкост - вярвам, та тя е говореща котка!:)

на коткоизложението:))

Да, мислим си върху вариантите. Страшно беше близо десет дни. До вчера буквално.
На осем месеца стана и тутакси се разгони.

Колко красавици станахте вкъщи! За радост на съпруга ти.:)

относителна работа. Важното е да е голям човек. Котката.

и се правят на уплашени, като се задам с някоя тенджера със стара манджа за изсипване на купчината с тор... едната е рижава с бяла гушка - пухкава, другата е сива с бяла гушка - от същата марка... и двете са бременни... ще си имаме цяла махала котета...

Ние пък гледахме декоративен безопашат плъх, за който ни увериха, че ще живее 3-4 години, но той си отиде в края на втората и така и не си взехме повече животно.
А за котките пазя спомени от безкрайна кохорта котки на приятели, до една - с характер : )...Едната като огладнееше сядаше пред хладилника, друга се заканваше на врабците през прозореца на 11 етаж, трета вървеше по первазите на балконите във Варна и просеше храница : ) - находчиви, дипломатични и умнички...
Поздрави на твоето летящо коте!

Първата ми котка беше такава...все едно - говореше!:)
Така и не се отдели от дома, в който живеех тогава. Никога не съм одобрявала кастрацията, но и постоянно на хапчета не си е работа. С тоя либерализъм накрая се оказах съжител в котешки прайд, което хич не е приятно...ооо, разни истории!:)))
Като член от семейството е, особено в апартамент.

На година и нещо ще се кротне. И с времето ще е все по добричка. Но проблема с разгнонването ще остане. За успокоение, ако е мъжки - нещата са доста по зле.

казват, че домашните питомци приличат по нрав на стопаните си:)))

щастливи да сте!

се съпротивлявах, но сега котето ми е довереница, компания и изобщо аз се занимавам с нея. Дъщеря ми разправя, че ме взима за своя майка. Все гледа да издебне някой пуловер или жилетка, които съм свалила и се просва тутакси отгоре и се гали - а как пуска косми...

Не бях чувала за такава порода, мишките не са ми любимци, а плъховете направо ме ужасяват. Голяма си куражлийка:)

И аз не съм особено съгласна с такива крайни мерки, но и хапчета не е добре да и даваме. Ветеринарят каза - ще я търпите. Е, този път я изтърпяхме. Да видим към март дали няма да повтори.
Тук също има един с революционни идеи. За рижа котешка орда. Имаме на село мъжко рижо коте.:)

Да. Би трябвало да поулегне. Сигурно ще остане. Приемам, че това е нашата котка.

аха, и аз на това приписвам лудостта и, каква да е в това обкръжение;))

Благодаря, старая се.
И ти да си щастлива, Ели!

И довереница, казваш, а?

Трудно ми е да ти завиждам за рижавото писунче, но ми е още по-трудно да те съжаля.:)))
А ти изглеждаш на жалваща се щастливка:)
Поздрав,Доре!:) Едно "мър" на красавицата!:)

докато ми се мотае из краката:)

Съжали ме де!:) Хората никак не смеят да кажат на глас - "щастлив съм", обикновено като ги питаш как са отговарят - "горе-долу", и "добре" вече не казват...разбирам ги. Склонни са да съчувстват на хора, за които са убедени, че са по-зле от тях самите. Значи само, ако охкам и се жалвам имам шанс да получа съчувствие;)

Мър

Разказаното от теб, е почти като подобна случка. Наше близко момче след като заминаха родителите му да работят в чужбина си взе малко котенце да се грижи за него и да не е сам. Побираше се в шепичките му , когато го взе. Хранеше го с биберон. И го кръсти Мая. Когато порасна се оказа, че не е Мая, а е Май. Пълна прилика с твоята котка. Налагаше ми се да го гледам, когато момчето отсъстваше от града. Невероятен палавник. Всички го обичахме.
Минаха години. Върнаха се родителите на момчето. Майката каза: или ти, или котарака. Момчето беше принудено да се раздели с него. Приюти го в къща в стария град негова колежка. Ходеше много дни да го вижда, да го храни и не щеш ли изведнъж Май изчезна.
Още более по него и не позволява дори да се говори за това.

Домашните животни стават част от семейството. Привързаността е взаимна. Раздялата трудна.

Хубава събота и неделя!

Пропуснала съм имения ти ден, извинявай. Да си жива и здрава, да имаш, за да даваш!

Мая значи стана Май. Тъжна е твоята котешка история. Не трябва да се поставят такива ултиматуми. Особено на деца. Особено щом се отнася за любимците им:(
Благодаря!
Хубав ден!

все едно за нашето диваче говориш:) бяга като луд, катери се навсякъде /от шшшттт, пссстт и удряне с вестник не разбира:) буди ни рано сутрин:( без да се съобразява, че "мама" обича да се излежава:) но нали е още дечко, прощаваме му и си го обичаме:)

ВИдях го вашия глезан, как се е търкулнал пухкаво;)