Едно море, което те зове.
Eдно море, където все отиваш.
Не е "до" - подкосява колене
и прави те да бъдеш жива,
жи-ва !

Едно море, което си е там.
Едно море, което ти е вкъщи.
С което няма как да бъдеш сам
и няма нужда да ти е завръщане.

Едно море - крилата свобода,
вълнисти върхове и близка бездна.
Една безкрайно скъпа ти вода,
която ще лекува твойта бедност.

Ще ближе рани със солен език,
ще се умилква във краката ти,
ще литнеш
в един щастлив, безбрежно-светъл вик.
Едно море - едничък дом за скитника.






( Алесандро Барико, ОКЕАН МОРЕ

Знаеш ли кое е хубаво тук? Гледай: ние вървим, оставяме всички тези стъпки върху пясъка, и те остават там, ясни, подредени. Но утре, като станеш, ще погледнеш този голям плаж и няма да има вече нищо, нито следа, никакъв знак, нищо. Морето заличава нощем. Приливът скрива. Сякаш не е минавал никога никой. Сякаш ние никога не сме съществували. Ако има място на света, където да можеш да мислиш, че си нищо, това място е тук. Не е вече земя, не е още море. Не е фалшив живот, не е истински живот. Време е. Време, което минава. И толкова.

Би било съвършено убежище. Невидими за всеки враг. Застинали. Бели като картините на Пласон. Неосезаеми дори за себе си. Но има нещо, което нарушава това чистилище. И от него не можеш да избягаш. Морето. Морето омагьосва, морето убива, разтърсва, плаши, и разсмива понякога, от време на време изчезва, предрешва се като езеро или гради бури, поглъща кораби, дарява богатства, не дава отговори, мъдро е, нежно е, могъщо е, непредвидимо е.

Но най-вече морето зове. Ще го откриеш, Елизевин. Не прави нищо друго всъщност, освен това: да зове. Не престава никога, влиза в теб, обзема те, теб иска то...

Случва се в това чистилище от пясък. Би се случвало във всеки рай и във всеки ад. Без да обяснява нищо, без да ти казва къде, ще има винаги едно море, което те зове...)

ПРЕКРАСНО Е !Поздравления, за чудесния постинг!:)))
,,Ще ближе рани със солен език,
ще се умилква във краката ти,
ще литнеш
в един щастлив, безбрежно-светъл вик.
Морето е убежище за скитници.''

О,да ,но кога ли ще бъде това?:)Усмивки!

ivankalilova - вчера ми попадна откъса на А. Барико, допадна ми, абсолютно съгласна, почувствано е, близко усещане, днес ме дръпна с "едно море, което те зове", ами зове ме, така е и се разви стихчето, но не си харесвам края; беше - морето е приют за всички скитници, после исках да е някак - морето приютява сърца-скитници ( вярно, но не звучи добре), морето утешава скитници?! и накрая остана да ме измъчва това "морето е убежище за скитници", тежичко


iliada - надявам се скоро и на теб желая!

Емоционалният ни пристан! И няма нужда от завръщане; не се завръщаме там, откъдето душите не са си тръгвали.
Поздравления за чудесния постинг, Марти! Всяка дума нашепва с дъх на море и
безкрайна обич.
Слънчево настроение! :))

Taзи книга си я търсех преди време, но не я открих... На всяка цена трябва пак да опитам да я намеря. Предусещам, че ще ми хареса много... Тогава попаднах на "Коприна", която също завладява :)

А животът ни... едно море е... с непрестанно плуваща душа:)

не съм си тръгвала, за да се връщам, Мег

и на теб, слънце в изобилие си имаме, дано и море

и аз така, за втори път попадам случайно и се заричам, че ще намеря;)

море

"едно море, което ти е вкъщи" - прекрасно, marta...
Нямам търпение да се прибера... :)
Поздрави

отлагам го тази година, но обикновено седмицата с горещниците съм там и сега особено ми липсва
да се прибера, да бъда вкъщи

Хубаво усещане за море, Марти!:))
Веднъж наистина усетих как морето влиза в мен... почувствах се част от него, но за кратко...
После изтърпях назидание и отнесох наказание.:)))))

Валя

Просто го почувствах - ласката на моето море :)

Не е ли то сърце на майка?...

monaliza121 - a, не в този смисъл, в другия ;)


yotovava - да, хубаво е - морето на Дюни и на Отманли от миналото лято

rossi9 - благодаря!



sestra - сърце на майка, сигурно, вкъщи е за мен откак не живея край него, така ме влече, преди години първото, което написах от липсване беше -

Защо не сънувам морето,
то толкова много ми липсва,
как искам да бъда детето,
което по пясъка тичаше

боли ме това разстояние -
годините, километрите,
добре е, че от страдание
се раждам по-чиста и светла

и знам, че морето ме чака,
то все си е там и е същото,
ще се завърна ли някога?
ще си бъда ли някога вкъщи?...

Защо не сънувам морето,
което обичам до сълзи-
отговорът - сърцето ми
на морския бряг мръзнещо.
( има почти десет години оттогава, не се е променило особено чувството)

И аз обичам Бургас от мъниче, наблизо там ходехме всяко лято. Връзката с морето явно е единосъщна. Когато гледам човек, застанал срещу морето, винаги ми изглежда, че е започнал разговор на оня език, който вероятно всички знаем. :)

който удобно сме забравили, повечето oт нас, обяснявам си го, че инак не се живее в материалния ни свят, няма място за нежност и белота, сякаш става все по-зле, не се оцелява без броня, затова сума ти хора предпочитат да не помнят, да не знаят, да не искат да разбират

Да го поздравиш, морето, когато го прегърнеш това лято!

морето е убежище за скитници...

Много красиво- и стихотворението и откъса!
Потапяш се в морската магия!:)

Страхотно!!! :)

И съвсем подходящо допълва хубавия ти, и нежен постинг...
Поздрави!:)

Разбрах смисъла, просто се сетих за това навлизане.:))))
Така е по-добър края.:))
Поздрав!

И стихчето,и музиката, и целия постинг са...невероятна наслада за душата! Благодаря за това удоволствие, Доре!:)
Прекрасно лято да ти е, с много море, много любов, много смях и веселие!:) {}

непременно, веднъж само да се озова на брега:) и ти да отидеш, ДжимИ!

аз обаче се измъчвах с този финал и го редактирах

поздрави!

попадна ми вчера парчето, и аз го бях забравила, това е моята година, а клипът ми се стори престъпно подходящ;)

поздрави, vishnichka!

Мона Лиза - асоциация буквална :)

Благодаря ти, че забеляза - отбеляза промяната! Не ме оставяше на мира.

"Едно море , което ти е вкъщи..."- много ми хареса !
Дано всеки го почувства по този начин !
Едничкият дом за скитника ... Чудно ! :))

И на теб желая от сърце прекрасно лято да ти е!

радвам се!

едничък дом без покрив и врата,
едничък дом от бриз и свобода;)

Прекрасно е морето, Мartiniki!
Поздрави!

във всички сезони, с всички свои лица

поздрави!

Поздрави, Дора за хубавото стихотворение, за вълните му които се преливат в душите ни.

Хубав ден!

благодаря!

тази Марта... морска и римувана с ритъма на вълните!
Или ..и тази Марта:)
Ососбено втора и трета строфи са .!!!!!!!!

не е случайно, следобяд поседях при едно твое море, това след като мерих едни пантофки, които отдавна не ми стават - пак из твоите неприказни с остарелия принц и тайно порасналата Пепеляшка;)

изпрати ми на лични пантофките, ако не можеш морето, защото не се сещам за кое мое море говориш. Едно имам аз публикувано, но се радвам, че написах още девет такива, обаче има време да видят бял свят.
Твоето море е съвършено.
Моето е в процес на изстрадване, но така е с неморските чеда:)
В другия живот господ ще им го предпише с рецепта:).

Приятно ми е тук: хубавите стихове, хубавият клип и снимките на морето, за което мечтаят всички, които още не са го посетили!
Приятен почивен ден ти желая!

пантофките препоръчано;)

о, знам и едно друго твое, но първото ти ми попадна точно онзи следобед в който ти писах :)
и аз ти го предписвам!

лека седмица!

морето е символ на любовта ...
ах, този вечен зов ... разбирам ...
но сняг, белота, кокиче, тишина
не мога с нищо да сравня ...

Нищо по-релаксиращо, по-съживяващо, по-пътуващо, по-истинско от морето...и от дългия път към него. Аз цяла година пътувам към морето - да се потопя, да се върна в кожата си на риба, да попия солта, да се заровя в пясъка...
Нищо по-прекрасно от морето!

обичам го до върха на пенливите му ушички:) и снега обичам и изобщо обичам:)

Дея, нека да е такова пътуването, очакването - с любов и радост - празник е морето!:)

чувствителната си душа, която търси да се докосва до необятността!
И музикалния поздрав е много нежен и размишленията за морето са силни и интересни!

здравей, Цане, с радост се разходих с вас из Етъра и Соколския манастир, не ми е толкова далече, а не съм ходила