Днес по католическия календар е Хелоуин или денят на Вси светии - празник, останал още от времето на келтите, свързан с края на прибирането на реколтата и междата на която е стъпил последния октомврийски ден, свързан с огъня, гоненето на злите сили и преминаването в зимата. Спокойното прекрачване. На първи ноември празнуваме деня на будителите - онези хора, призвани да ръчкат, да не оставят да заспят и да будят  вече заспалите души, такива огнени и харизматични личности, каквито напоследък  липсват в нашите интересни времена. Липсват ми лично на мен и ми е мъчно. Нищо случайно, че празниците се допират, ако питате мен - не виждам просто съвпадение, че се преливат и са аха-аха на една дата - уж различни религии, култури и ритуали, различен начин на празнуване, уж става въпрос за твърде различни неща, но от доста време съм убедена, че това е един и същи празник. Ден на различието. Незагаснал древен празник, свързан с оцеляването на човешкото, на искрата в душата. Мое усещане, лично мнение. Ако Хелоуин, образно казано, е тиквения фенер, то денят на будителите е свещта в този фенер, пламъка, огъня, който трябва да съхраним, който трябва да носим и предадем нататък. Не просто да не спим на 31-и срещу 1-ви, а винаги да сме вътрешно будни, нащрек, да не се успокояваме, да не бъдем особено послушни, да не оставяме да ни отвличат вниманието с всякакви дивотии, баламосвания, инсценирани паники и безумни веселби и шоу програми и дори да си мислим, че не можем да променим нищо, колкото и безнадеждно да изглежда всичко около нас, да продължаваме да носим фенера и да търсим човешкото в човека, да се опитаме да го осветим и извадим от там, където се е свряло. И да внимаваме винаги да има на кого да предадем фенера и свещта.




Едно мое стихотворение като поздрав към всички будни. Честит празник!

Пак се ветреят изпрани илюзии.
Този простор е кротък от вятър.
Стихове сънени, недосъбудени,
бяха се сврели на топло оттатък.

Полети. Пролети. Зимни виелици.
Толкова цветен и жив отпечатък.
Търся те. Чакам те. Питам къде ли си
птици, луна, слънце. Нататък...

Есени. Истини. Недоразлистени.
Думи и пясък. Думи от пясък.
Нещо било е и нещо е искало
в очите на някого да върне блясъка.

Черно. Червено. Бялото плаче ли?
Как пропилях я тази невинност?
Здрачът напредва, крачка по крачка,
в тъмното лесно пониква интимност.

Вдъхваме времето. През възклицателни.
Подпряхме клепачите с вертикални тирета.
Не, няма да мигне то. До безсъзнателност.
За бдението му насреща са поетите.

......невероятен паралел;
честит празник ,
един от светлите--пътеводен! :)

съм убедена, че това е един ден на различието, някога вещици са наричали именно будителите - инакомислещите, онези, които не признават и чупят рамката, онези от които се плашат силните на деня, управляващите, защото лесно се манипулира невеж и страхлив народ и лесно се води..."Много мислители, мислещите са малко..." добавям - инакомислещите още по-малко - и жалко :(

Ех, искрата в душата... И за взора надежда...

Честит празник, Дора!

и добра аналогия мужду двата празника...Но ми се струва, че повече остана от тиквата, а по-малко от светлината.

Браво, Дора!

http://e-literatur.blogspot.com/

Поздравления за постинга. Поздрвления за паралела. Празниците трябва да ни обединяват и обогатяват.

Будно бъдеще!

да не оставяме пламъчето да изгасне!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

За вещиците - думата нали идва от вещ, знаещ.
Е, ето я разликата-прилика, за която говориш, Марти.
А си спомням, че като дете , в комунизма сиреч, и ние сме правили светещи тикви на село и сме се маскирали. Значи, празникът наистина е много древен и трудно заличим от традициите.

"колкото и безнадеждно да изглежда всичко около нас, да продължаваме да носим фенера и да търсим човешкото в човека, да се опитаме да го осветим и извадим от там, където се е свряло. И да внимаваме винаги! да има на кого да предадем фенера и свещта."

;) И Истина ти казвам, сестро.

ivana59,с надежда!

elinora, не ми се ще да си права, но...

cornflower, eliteratura, hel, sestra, priqtel12, alhimik1 - честит буден и неделен ден!

nadagr, знам, да. За с_ вещиците ми е думата :) честит!

благодаря от името на с~вещиците ;)

p.s.
нада, пък и само имената на празниците да вземем - Вси светии (свет-и) и ден на будителите ( буд- буди/ бъд - бъдa - бъдеще)
- от само себе си идва уличаването в единство ;|)

Да се събудя, за да бъда за в бъдеще ;)

Честит празник!

Прекрасна си ми!... Както винаги...
Стихотворението ти е много, много хубаво...:)
Прегръдка, Мартичка...:)

с поздрави, galinabg!

Благодаря, Асита! Прегръдка!

"да търсим човешкото в човека, да се опитаме да го осветим и извадим от там, където се е свряло"

първо у мен си гледам да го избутам напред, у децата, въпреки, че понякога си мисля, че не им правя услуга с това, че ги възпитавам в добро и мир :(

Здравей, Б.

Ти нещо зачезна, само сенките ти преминават покрай очите ми - отвреме-навреме.
Понеже наскоро ти навлезна в света на Вещиците, то да си продължа-повторя разказа за Ведите-Вещери-Вещици.

Корена на думата е "вещ" или "вед", третата буква от кирилицата, символ на знанието, избутала гамата-гамел на 4-то място. Не е случайно. Посланието на Кирил Философ е различно от хебрайското.
Думата е еднаква в славянските езици, т.е. е от корена на езика. Мъжката форма няма отрицание, но женската има неизменно през езиците общо отрицание "невяста". Не съм всесведущ по своите езици, но до колкото съм чел така е в повечето. Ще питам някой ден Виолетовата Вещица за другите езици и за произхода й.
Простите хора, а и черните магьосници се боят от Ведите. Не само, защото не ги разбират, а предимно понеже са прозрачни за тях. Не могат да ги излъжат, не могат дори да се похвалят пред тях. А пък сред Ведите има малко такива, които умеят да скриват знанието си.
Бях ти говорил за умението им да летят и да ходят по вода. Било е използувано в средновековието за разпознаването им и съответно - унищожаването.
Но тогава, по времената на Войните, в селата някой е трябвало да организира живота. И така Вещиците се заели с природната дейност, възстановявали са уменията и знанията под знака на Деметра, а и по-древни знания, възстановили са контактите помежду си... и са станали сила. Това е стреснало простаците.
Но за какво ти пиша това? Виждам сега подобно явление. Мога да очаквам подобни реакции.

Другото умение, което започваш да придобиваш е умението да разпознаваш бъдещето. Подобни са "работили" в Делфийския Оракул. За това и простаците са го унищожили - те не обичат истината под никаква форма. Истинските мошеници не се боят от разшифроването си - те знаят, че могат да извъртят всяка истина. Те са създали и теорията за линейното време, за причината и следствието, за зависимостта на бъдещето... Те не се боят от бъдещето, защото го продават за мигове от настоящето. Предимно мигове на властта.

Искам да ти обърна внимание, че пророците не са от никого обичани. Пророците на доброто изяждат радостта от Неочакваното, пророците на лошото - изяждат Надеждата. За това истинските пророци се ограничават в по-далечното бъдеще, а близкото го премълчават. Какво би променило преди 70 години "В идващата война ще загубиш дете", което е вярно за повечето германки, еврейки, рускини...

"Неизбежното го скрий, остави Надеждата." е казвала баба Ванга. Но едва когато мъдростта е дошла при нея. Познавам случаи, когато такa е правила. Мислих дълго и не намерих друго решение.

Да са ни живи и здрави децата! Понякога клетвите хващат дикиш.

Славян
(из апокрифните писма до Б.)

Slavqn Radev

Коя е Виолетовата Вещица? Кой трябва да се пази от нея?

Пу, пу, пу! И не споменавай нито едно от имената й!

"Нас ни запозна един труп."
Из архивите на Милицията

Преди много слънца Виолетовото момиче напустна Змейовата градина, намери си голям Жабок, специалист по Ква-Ква, и се пресели в блатото.
Но всяко лято тя се връщаше в Змейовата градина и събираше огън и светлина за да ги сее в блатото. И много светлина пося и много искри разпръсна и някои от тях на големи огньове порастнаха. В блатото тя овладя магията на леките думи, на тежките думи, на изчанчените думи и стана Вещица. После се научи на ловкостта да подрежда думите, на редът на наредбите, на магическите заклинания. Опозна майката на езиците и смисъла на древните магии на племената си.

Някъде по това време разбра, че жабока не е принц. Неговото Ква-ква крещящо над блатото беше само прикритие за големите смокове да не се чува как лочат млякото. Беше станала вещица и се ориентираше в блатото на думите и в стръкчетата на делата. И като вещица се запозна със звездите. Те й наговориха хиляди тайни. Навлизайки в света на Звездите не можеше да не срещне Магьосника на звездите.

Покрай Магьосника на звездите нейното знание така се разшири, че тя едвам се поместваше във външната си кожа. Но продължаваше да изучава съдбите на звездите, дълбините на Времето. Стана магьосник по локалните вемена и дори Главният я обяви за редовна вещица и прибра в своето стадо.

Но един ден тя влезна във ваната да се изкъпе и ... излезна като мъж от чуждо племе. Този мъж взе да пророкува, да насочва и пресмята. По нощите започна да се появява в прозорците на хората. Но хората не се плашат от него. Дори търсят неговите съвети.

А каква ще бъде следващата метаморфоза?

ниво 1
251105
Славян


http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=38592&mode=thread&order=0&thold=0