заради Таня 

Черният маг живееше в обикновен двустаен апартамент на деветия етаж в един стандартен жилищен блок. Апартаментът беше на баба му - станал почти напълно неин след кончината на съпруга и, който през целия си съзнателен живот, близо трийсет и пет години, работеше, за да изплати същия безценен апартамент. Майката и бащата на Виктор - това беше рожденото име на черния Маг, работеха от петнайсет години в чужбина, което ще рече, откак Виктор стана на две години. Бяха го оставили на грижите на всеотдайната му баба, която колкото и да се стараеше, не успяваше напълно да замести родителите и неродените му брат и сестра. Виктор растеше бързо и безпроблемно. Когато стана на тринайсет, изневиделица дръпна на ръст и се превърна в едно високо мършаво момче, което се обличаше изключително в черно. Поредицата за Хари Потър беше вече написана и Виктор си купи една по една всичките книги. Четеше. Четеше от малък. Четеше много и с пълно отдаване на историята. До пълно изгубване в сюжета. Харесваше лорд Волдемор и тайно се отъждествяваше с него. Знаеше за сърцето си, че е меко и жалостиво, но много искаше да е твърдо като камък и черно като мрак. Едно гранитно сърце, или гранатово?..Не беше сигурен точно кой камък беше по-твърд по скалата на Моос, но със сигурност не искаше това топло и обичливо сърце, което носеше. Искаше да го наточи, да го заостри, да го изкове в огън…Да не се плаши от побойниците в училище и да не се свива никога вече. Да не се тревожи за баба си и за родителите си, да не му е мъчно за уличните котки и кучета, да е силно и кораво сърце, което да го преведе без усилие през житейските бури и трудности. Не беше лесно, колкото и да опитваше Виктор да подражава на лорд Волдемор, докара го само до някаква слаба пародия във външността. Никак не беше зловещ и котките още се умилкваха около дългите крачоли на черните му дънки. Особено една котка, която го причакваше всеки ден на връщане от училище. Беше чисто бяла. Тънка и грациозна, почти мършава и така внезапно се появяваше, както и изчезваше. Потъваше в земята. Котка-змия. Бялата змия. Неговата змия. Така я кръсти Виктор - Уайт снейк и като захладня взе да я пъха на топло под якето си. Носеше я до вкъщи точно отляво, до сърцето, и я пускаше пред блока, където тя моментално изчезваше. Само космите по крачолите и най-вече по тениската му, бяха доказателство за съществуването и. Бялата змия придружава Виктор почти цяла година от училище до вкъщи, обикновено скрита под черната му дреха. Не я беше чул да мяука. Невъзможно тиха котка се оказа. Понякога си мислеше, че в прескочила  от някоя от многобройните книги, които четеше и че никой друг не я вижда. Нито съучениците, нито дори баба му, която понякога мърмореше срещу белите косми по дрехите му, та Виктор не се решаваше да  прибере Бялата змия вкъщи.  Котката изчезваше мистериозно пред входа на блока, за да го чака на другия ден на обичайното място по пътя му.

Сега сигурно приказката очаква да напиша, че един ден котката проговорила на английски с чист хогуортски акцент и признала на Виктор, че е преобразената любима змия на лорд Волдемор или пък, че друг един хубав ден се превърнала в сияйна девойка, с която Виктор щастливо продължил по пътя си…Нищо подобно! Един ден котката изчезнала както се била появила - не очаквала момчето пред училище и не го придружила до дома му. Преобразил се Виктор - от черен маг в бял магьосник. Изправил рамене, облякъл бял екип и се записал в секцията по баскетбол в съседното училище. Виктор се смирил със сърцето си - все така меко, обичливо и милостиво. Книгите завинаги останали негови близки приятели, котките и кучетата все така го намирали свой човек, а той вече не се страхувал да бъде такъв. Сам на себе си свой. Верен на сърцето си.

Обичта и добротата винаги побеждават! А за доверието и привързаността на котките, особено на любимите ми бели - ех, многотомни романи бих могла да изпиша! Но нито един от тях не би могъл да се сравнява с тази чудна приказка! Белият гълъб, бялата лястовица, бялата котка - символ на мира и надеждата в душата, на магичното добро, което живее и у най-черния маг, и което, докоснато с обич, взема връх и утвърждава светлината на човешкото.

Благодаря ти, мила Доре!
Твоят разказ ала приказка, ала фентъзи, звучи като дълбокомъдрена притча - и стопля!
Прегръдка, приятелко!

особено по зададена тема, трябва да публикувам и другите, които съм писала поради конкурс, тогава конкретно ми трябваха едни пари, но уви, естествено, щом става дума за пари, мене ме нема в целата схема :)
С безкрайно плитките си познания по Хари Потър, покрай децата - синът ми си поръча книгите на английски преди десет години, още са у дома три тома, реших, че мога да напиша някак съвременна приказка. Благодаря ти за прочита! Бъдете здрави и добро да ви стига, Вени!